Каво говори. - Але курво то ко да ти са случва вечи ве ти си напрао помпена от съдбата. - зверски каза Каво и са източи на земята дано курвата да го ближи.
Нана искаше да разбере повече, за да може да се подиграва после на онази Силиа за това. - Предполагам е било трудно да изпълняваш каквато и да било задача с него. - въздъхна лисицата. - Той се държи ужасно.
Каво говори. - Але курво нищо не тий прекрасно ти си напрао мазен курвозвер. - зверски каза Каво и напрай среден пръст на курвата и игра на картечница с кончо и Курвито.
Нана се изкикоти тихо. - Съжалявам, просто тази задача е била обречена от самото начало. - отвърна лисицата. - Наем... Крисчън изглежда има отвратителен вкус и ако всичките му предполагаеми жени са били като онази, - тя посочи с пръст Силиа. - разбирам защо се държи ужасно с всички около себе си.
- Никакво внимание не му обръщам. Това просто е невъзможно да се избегне. - отвърна елфката. - Но все едно. Не е като да влагам кой знае какво в тези тъпи и небивали разговори.
Арус отиде да си налее вино и застана на място, което му даваше добър поглед към красавиците. Елвира изглеждаше ослепително, беше жалко, че вероятно също нямаше да му пусне.
Лилит сви рамене. "Не съм ги виждала всичките. Имаше едно момиче Делина, тя далеч не прилича на Силиа - нито по визия, нито по характер. Аз също нямам представа какво толкова харесва в госпожица Дърво, уви никога няма и да разбера."
- Според мен тази го държи с нещо. - излъга лисицата. Нямаше представа защо наемният убиец е с тази, нито особено се интересуваше, но трябваше да подклажда проблемите ѝ с тези, които вече не я харесваха, инак никога нямаше да се научи да си знае мястото. - Не виждам логична причина да я харесва иначе.
Силиа си наля още от виното. Вече усещаше, че е някак отпусната, което беше добре. Това вино бе добро и как няма - в Кросфайър Муунлайт всичко беше по-добро от тук.
Аша доволно отпи от чашата си. Нямаше търпение да види Силиа какво щеше да стори, когато опиумът напълно щеше да превземе съзнанието ѝ. "Ще ми направиш вечерта и ще си платиш за всичките пъти, в които си се правила на много важна.", помисли си принцесата.
- Не съм съгласна, честно казано. - отвърна Нана. - Има достатъчно мозък да ме обижда и поръчва смъртта ми, няма да се учудя да има и други неща, за които не знаем. Защо иначе би отказал на жена като теб?
Елвира си доля вино в чашата и приближи Афсол на безопасно разстояние. Жената нарочно дръпна задната част на роклята си по-назад и изпъна бедро. Просто щеше да си стои тук и най-необезпокоявано да си пие.
Лилит въздъхна. "Говори се, че съм изнасилвала робите си, което изобщо не е така. Забавлявах се с тях, не съм виновна аз, че Рейс е идиот и малко се побърка.", заоправда се веднага жената.