Търсене

⚔ Пещерите — Победа Серена Калахан — HP 13800 → 13800 / 13800 Малък дракон — 0 / 300 кръв Награда за всеки оцелял: 500 зл. , 100 опит Ход на битката (1 рунда) [1] Появиха се: Малък дракон (300 кръв). [1] Серена Калахан и…

Макар и чудовището да не беше характерно за Нимора, Илвари все пак бе успяла да открие повече информация за него:

Каво маризи яко враголетието ама Курвито му са строши носа Каво напрао са чуди де да са дява.

Страховито чудовище изскочи изневиделица и нападна новодошлия.

Каво доязди с звънчетата и зе да чакали караконжола и препсува курвата че не беши дояздила тука да я въртят на чевермето.

Пещерите под Еритос тази вечер бяха различни. Не тихи - по-скоро напрегнати. Въздухът миришеше на дим и нещо животинско, а ехото от тежко дишане се носеше из каменните проходи. Лиреа спря и повдигна фенера малко по-висок…

Пещерите тази вечер бяха подозрително тихи. Не "спокойни". Подозрително тихи. Лиреа вървеше внимателно по заледения проход с фенер в ръка, докато Нокс крачеше напред с физиономия на дракон, който вече очаква лична обида …

Пещерите бяха тихи. Твърде тихи. Адриан вървеше напред с ръка върху дръжката на меча, докато Никс души въздуха около тях. Влагата се стичаше по каменните стени. Някъде в далечината се чуваше капеща вода. После нещо изръм…

Пещерите бяха необичайно тихи. Адриан вървеше напред с Никс до себе си, когато от по-дълбок тунел се чу шум. После още един. Не един противник. Два. От сенките излязоха мумифициран войн и мутирал зелен гущер . — Разделяй…

Пещерите тази вечер бяха тихи по онзи начин, който караше Лиреа да подозира, че нещо планира да ги нападне от тавана. Нокс вървеше напред през стария каменен проход с ледена пара, излизаща от муцуната му. — Ако пак са ко…

Пещерите под Еритос този път бяха необичайно тихи. Това никога не означаваше нищо хубаво. Лиреа вървеше внимателно по тесния леден проход с фенер в ръка, докато Нокс подушваше въздуха отпред с подозрително намръщено изра…

Първият знак, че нещо не е наред, беше ехото. Не стъпки. Копита. Две различни. Лиреа спря насред тесния тунел и бавно затвори очи. — Не може да са два. Нокс подуши въздуха. После много нещастно каза: — Два са. Настъпи те…

Пещерите ги посрещнаха със същия тежък, влажен въздух. Миризма на мокър камък. Кал. И неща, които никой разумен човек не би търсил доброволно. Но днес? Супер уикенд. Разумът очевидно не беше водещ фактор. Адриан вървеше …

Пещерите тази вечер миришеха на мокър камък, лед... и кон. Лиреа спря насред тунела. После бавно присви очи. — Не. Нокс подуши въздуха още веднъж. После още веднъж. — Това наистина е кон. — В пещера. — В пещера. Настъпи …

Тази вечер Лиреа носеше лопата. Нокс вървеше до нея през заснежения вход на катакомбите и я гледаше с дълбоко недоверие. — Защо имаш лопата? — Защото последния път една мумия излезе от пода. — Това не отговори на въпроса…

Пещерите ги посрещнаха с познатия тежък въздух. Влага. Кал. Миризма на мокър камък и неща, които не би трябвало да живеят под земята. Но днес атмосферата беше различна. Не заради мястото. Заради Никс. Черната драконица в…

Повече информация за Хеликсор, предоставена от библиотеката на Варакх-Тул:

Халон беше доволен. Добре че си бе взел този Цербер, иначе никога нямаше да може да победи подобно същество. Макар и битката да бе сравнително лесна, драконът му бе пострадал доста. Трябваше да заведе Видомина в лечебниц…

Паякоподобно същество изпълзя от едната пещера и се втурна към новодошлия.

Халон дойде заедно с Видомина в пещерите. Щом това чудовище обичаше такива местности, би било логично тук да се спотайва.

Пещерите ги посрещнаха със същия влажен, тежък въздух. Миризма на кал. На мокър камък. На неща, които не би трябвало да дишат. Адриан вървеше спокойно, ръката му близо до дръжката на меча. До него Никс беше в отлично нас…

Този път Лиреа беше донесла тебешир. Нокс я наблюдаваше подозрително, докато тя клякаше до входа на катакомбите и рисуваше нещо по камъка. — Това магически символ ли е? — Не. — Тогава защо изглежда зловещо? — Защото ако …

Пещерите ги посрещнаха със същия тежък, влажен въздух. Миризма на кал. На стар камък. На неща, които никой разумен човек не би търсил доброволно. Адриан вървеше спокойно, ръката му близо до дръжката на меча. До него Никс…

Тази вечер снегът беше спрял. Това само по себе си изглеждаше подозрително. Лиреа вървеше през северните пещери с фенер в ръка и усещането, че природата подготвя нещо неприятно в отговор на необичайната тишина. Нокс върв…

Половината проблем с мумиите беше, че отказваха да стоят мъртви. Другата половина беше миризмата. Лиреа вървеше през старите катакомби под пещерите с шал, вързан пред носа, и фенер, който хвърляше дълги сенки по каменнит…