Търсене

След като хамстерът бе харесал сиренето от предния ден, Делина бе излязла да купи още. Завърна се и предложи още няколко парчета на животинчето, а то лакомо ги изяде. - Изглежда това ще мине добре. - усмихна се жената.

Делина се прибра с хамстера вътре и отиде да провери какво има в шкафа си с храна. Намери малко сирене, както ѝ зеленчуци и реши да ги предложи на животното. Хамстерът изяде сиренето, но не докосна зеленчуците. - Надявам…

- Поне два. После можеш да го върнеш в еритоската арена за двубои. Пожелавам ти успех. - отвърна Серена, сетне пожела лек ден и се отдалечи малко от имението, за да използва кристала си за телепортация. Не искаше тази же…

Делина си спомни, че действително се бе записала на нещо такова. - Разбирам. Добре, колко дни трябва да се грижа за това животинче?

- Ако името ти е Делина - теб. - засмя се Серена. - Аз съм Серена Калахан, идвам от Еритос, защото трябва да ти предам това. - тя извади напред клетката с хамстера. - Записала си се на събитието на узур.... кралицата ни …

Делина чу почукване на вратата си и отиде да отвори. След последната случка с онази Нана и лейди Беатрис, вече не знаеше какво да мисли. Изненада се, когато видя непознато момиче на прага си. - Извинете, кого търсите? - …

С известни усилия, Серена успя да открие дома на Делина и почука на вратата.

Едва след като изпрати жената, Делина се сети откъде ѝ бе толкова позната. Преди време, един лорд на име Пейтън Клемингс бе разпространил слухове, че самата Беатрис изкарва златото си като куртизанка, в последствие лордъ…

- Не се притеснявай, приеми извиненията ми. Единствено те моля тази среща да си остане между нас. Наистина няма да мога да понеса още слухове по свой адрес в този момент. - отвърна тя, сетне пожела лек ден и си тръгна.

Делина се чувстваше неудобно, но не желаеше да противоречи на жената, затова ѝ позволи да помогне с почистването, не след дълго, двете се справиха. Тъй като виното не бе престояло дълго, успяха да изчистят килима без да …

Беатрис допи водата си, сетне остави празната чаша на масата. - Съжалявам, съсипах всекидневната ти. Ще ти помогна да почистиш, поне да е имало истинска полза от работенето ми като прислужница. - ядно изрече жената.

Делина кимна. - Разбирам, не звучи като лесен разговор за провеждане. - отвърна тя. Не знаеше какво повече да каже, без да издаде личния си опит.

Беатрис отново въздъхна. - Съгласна съм, наистина не знам какво ми стана. Много ми се насъбра. Така или иначе трябва да споделя всичко това с майка си, просто предполагам, че ми се искаше да избягам от това, което ще пос…

Това не звучеше логично, предвид казаното от Нана по-рано, но Делина реши да замълчи относно разговора си с нея. Лейди Беатрис имаше достатъчно проблеми на главата си в момента. - Аз също съм добра приятелка и с двамата,…

- Не и лично, но след като ме е виждала в дома на Арус, това означава че и тя също е ходила там. Той отвреме-навреме споменава лисици, така че подозирам, че и той и Крис я харесват, вероятно също са ѝ клиенти. Познавам г…

- Аз наистина съм объркана. Познавахте ли тази жена? - изненадано попита Делина.

Беатрис отпи още от водата, сетне се засмя. - Не, прекалих с това. Наистина съм в добри отношения с наемен убиец, но за съжаление, доколкото знам, тя също е. Няма да ѝ посегне. А други не познавам, нито имам намерение да…

- Разбирам Ви... - тихо отвърна Делина. Естествено, че разбираше. Доста пъти беше гледала тази постановка, със себе си в главната роля. - Нали не смятате наистина да поръчате убийството ѝ?

Беатрис въздъхна тежко. - Съжалявам, че сторих това в дома ти. - тя хвърли поглед към разлятите чаши и напоеният с вино килим. - Изобщо не е присъщо за мен, дори осъзнавам, че тя вероятно има право, но надменното ѝ повед…

Делина поклати отрицателно глава и също седна на креслото. Трябваше да изчисти и бъркотията с разлятите чаши, но щеше да го стори, след като изпрати и тази жена. - Както казах, запознах се с нея днес. Дойде да говорим от…

Беатрис отпиваше водата на малки глътки. Вероятно гневът ѝ бе взел превес и затова бе изгубила съзнание. - Благодаря. - отвърна тя, оставяйки чашата обратно на масата. - Добре ли познаваш тази Нана?

- Припаднахте. - въздъхна Делина, все още придържайки я. - Елате, ще Ви помогна да се изправите и ще Ви донеса вода. Бившата куртизанка помогна на Беатрис да се изправи и да седне на креслото, сетне отиде да напълни чаша…

Не след дълго след като лисицата си тръгна, Беатрис дойде в съзнание. - Аз... Какво ми се случи? - тихо прошепна тя.

Нана реши да не спори, затова кимна утвърдително, сетне си тръгна. Не можеше да повярва какви луди живееха и в това кралство.

Делина се увери, че жената в ръцете ѝ още диша, сетне вдигна поглед и кимна. Не можеше да обвинява горката Нана, все пак това беше често срещан риск в тяхната професия. - Права си. Аз ще се опитам да я успокоя. Не се тре…