Стаята на Крисчън

- Уви, държи се, както виждаш. - изсумтя Беатрис. - Но няма значение, измислила съм нещо, с което ще си го получи веднъж-завинаги! - казвайки това, очите на младата жена сякаш заблестяха от радост.

- Не че е моя работа, но все пак сигурна ли си, че е добра идея? Този път се отърва леко. - засмя се той.

- Леко? Да бъда прислужница за неопределено време при търговец на роби е леко? Прислужница? - повиши тон Беатрис. - Това беше най-унизителното нещо, което се е налагало да върша!

- Всички в имението добре знаем, че дори не го вършиш... - през смях отвърна мъжът. - Не се тревожи относно златото.

- Не съм се разтревожила. - скръсти ръце жената. - Разбира се, че не бих го вършила, аз съм дъщеря на благородници, а не чистачка! Пейтън скъпо ще ми плати, не стига че разпространи слухове за мен в цялото кралство, не стига че е психично болен, ами накрая аз бях тази, която получи наказание от цялата работа.

- Колкото и да съчувствам на премеждията ти, все пак сигурна ли си, че няма да се повторят? - попита мъжът.

- Затова съм дошла, какво иска онази Лилит да прави с теб не ме интересуваше особено така или иначе. Имам нужда от услуга.

- Винаги можеш да помолиш Арус. Моята мисия в живота е да не го правя по-лесен за приятелките на Лилит. - подигра се Крисчън.

Беатрис извъртя очи.
- Не съм приятелка с тази жена, както казах, тя няма нищо общо с плана ми, дори предпочитам да не се меси в него. Не мога да помоля Арус, прекалено много хора в Кросфайър Муунлайт го познават.

- Достатъчен брой хора в кралството познават и мен. - Крисчън повдигна вежда. - Все пак, какво точно искаш да се направи? Бих приел да убия Пейтън Клемингс, все пак това е работата ми.

- Страхотно! Само че няма как да стане. - намуси се Беатрис. - Семейството му е прекалено богато, а аз ще съм единствената с мотив, колкото и да не желая да бъда прислужница, още по-малко желая да бъда затворница. Не ми се обиждай, но ти си просто слуга на Арус, дори и някой да те разпознае, няма да има особено значение. Искам да отидеш на един прием в лятната градина на лейди Кнов и да злепоставиш глупака. Не ме интересува как ще го направиш, нито какво ще кажеш.

Крисчън не успя да сдържи смеха си.
- Съжалявам, но защо бих приел да участвам в това? - продължи да се смее той. - Лейди Кнов е известна с отвратителния си характер, нима не си чувала за слуховете относно какво върши с бастуна си по тези, които не хареса? Ако отида и се държа неуважително срещу някой от гостите ѝ, най-много да стана личен потърпевш.

Беатрис въздъхна, сетне изражението ѝ придоби умолителен вид.
- Моля те, не мога да накарам Арус, има голям шанс да са приятели. Едва ли някой от тези хора в Еритос ще се съгласи да го стори също така. А и ти си млад и красив, лейди Кнов ще ти прости. Ако подходиш хитро, Пейтън ще се изложи много повече от теб, виждал си го какъв е.

- Благодаря за комплимента, но лейди Кнов е на седемседет години, ако паметта не ме лъже. Може би би могла да помолиш коняря Каво? Той ще спретне цирк, достоен за награждаване с медал, далеч от моите скромни възможности. - Крисчън почти се превиваше от смях.

- Няма да се получи. Макар и вероятно да травмира идиота Пейтън, всички просто ще решат, че е жертва на някакъв луд. Не съм сигурна и дали няма да са прави. Умолявам те, ти би се справил перфектно, ще е лесна работа, Пейтън ще изгуби контрол над емоциите си бързо и сам ще покаже истинската си същност.

- Ако грешиш обаче, аз ще съм този, чиято репутация никога няма да получи шанс за съживяване. - продължи да се смее наемният убиец.

- Довери ми се, нищо такова няма да се случи. Аз ще съм там също, все пак не бих могла да пропусна това. Моля те, ще направя каквото кажеш след това, не ме интересува какво ще поискаш. - примоли се жената.

Крисчън въздъхна.
- Кога е този прием? Ако е днес, опасявам се, че прибирането ни в Кросфайър Муунлайт ще бъде по-голям проблем. - отвърна той, най-сетне успявайки да овладее смеха си.

- Не е днес, не се тревожи. След около седмица е, ще имаме доста време. Щом ме питаш, означава ли че ще ми помогнеш? - с надежда в гласа попита жената.

- Ще помисля. - отсече Крисчън. - Разбира се, ако предположим че Арус ще се смили над нас и ще ни прибере до седмица.

- Ще ни прибере, не би ни оставил тук. А и онази Лилит ще му каже, нали сега и тя живее там и иска да спи с теб все пак. - засмя се жената. - Няма да съжаляваш, ако ми помогнеш! Обещавам ти!

- Имам известни съмнения относно това, но ще те уведомя, ако реша да рискувам репутацията и вероятно костите си в това "приключение". - засмя се Крисчън.

- Помисли си. Както казах, ще направя каквото пожелаеш, без значение как ще мине. - отвърна жената, след което излезе от стаята на Крисчън, затваряйки вратата след себе си.

Крисчън се изсмя подир Беатрис. От една страна, лорд Клемингс наистина заслужаваше това, особено след като подозираше че вероятно Беатрис не е единствената дама, получила подобно отвратително отношение от него. От друга обаче, лейди Кнов и уменията ѝ да удря никак не бяха за подценяване. На младини жената все пак бе служила в армията на кралството.