Партито на Дейвид

- Да. - съгласи се Афсол. Не намираше смисъл да опровергава твърденията на Елвира повече. - Права си за всичко, което каза.

Каво говори.
- Але булче ем тя е долен курволък ве напрао прай заслуженост. - обясливо каза Каво.

- Прекрасно. - усмихна се лисицата. - Добре дошла, намерих кой да се погрижи за теб, вече няма нужда да се тревожиш.

- Евдемия не е нищо подобно и не заслужава подобно отношение. - изсъска Катрин. - Погрижи се за психиката си, Каво, имаш спешна нужда от това.

- Аз доста се тревожих... - отвърна Нана, стараейки се да звучи болнаво, но не беше сигурна как да го постигне. Частта, в която бе доста по-слаба от Юки беше истина, но определено не се чувстваше, сякаш е на прага на смъртта.

Каво говори.
- Але булче за курвата тряа да са погрижа аз ве да ней вечи караконжол. - обясливо каза Каво.

- Евдемия не е нищо такова и определено няма нужда от твоята загриженост и помощ. Справя си се добре и сама.

- Не се и съмнявам. - тя се обърна към наемния убиец. - Това е Нана, тя е само на триста и петнадесет години. Няма да оцелее сама дълго, така че се надявам, че няма да ме подведеш и да причиниш смъртта ѝ, защото посмееш ли, ще ти се стъжни.

Каво са смя.
- Але булче как са прай сама курвата ве нал я киризиш как пада патрава й не знай де ходи. - адски са смя Каво.

Катрин скръсти ръце.
- Нима вие не я спънахте? - вирна вежда момичето.

"Чакай малко, не сме се разбирали да умирам." Нана предаде съобщението си в съзнанието на другата лисица.

"Няма да умираш, просто се преструвай на слаба, както се разбрахме." Отвърна ѝ Юки, по никакъв начин не променяйки изражението си.

Елвира се засмя.
- Толкова трудно ли беше да признаеш? Дано сте си щастливи с тази дрипла. - отвърна маркизата.
Тя реши да си върви. Нямаше нужда да си трови нервите още повече.

Крисчън огледа новодошлата. Засега не изглеждаше като да е заплаха.
- Госпожице, не се притеснявайте, мястото, на което живея, разполага с един от най-добрите лечители. Ако е по силите ни, ще направим всичко възможно, за да Ви излекуваме.

Каво говори.
- Але не сме ве булче тя ко не гледа де ходи ве. - адски каза Каво.

- Благодаря Ви. - невинно отвърна Нана. - Може ли да ми покажете къде е това място? Опасявам се, че сбирките с много хора не ми понасят. Енергията им е... нечиста и ме трови. - излъга тя.

Крисчън въздъхна. Засега не изглеждаше нищо сложно, трябваше да има някаква уловка, просто все още не беше сигурен каква точно.
- Разбира се. Последвайте ме. - усмихна се той, сетне се запъти към пристанището.

Лисицата кимна и тръгна след този наемен убиец. Вече беше разбрала всичко от Юки.

Юки се усмихна злокобно. Сега щеше да види този идиот.

- Каво, много добре видяхме как я спъна, не се прави на невинен.