Имението на Пейтън Клемингс

Пейтън живееше отделно от останалата част от фамилията си, след публичния позор, който претърпя заради лейди Кнов.

Нана дойде с Пейтън до имението му. Беше по-малко от това на Арус, в ума на лисицата започваха да се прокрадват известни съмнения. Плюс това, не беше съвсем отделено, имаше и други къщи в близост. Ами ако този я лъжеше?
- Имате прекрасен дом! - излъга тя. - Кое казахте, че е семейството Ви?

- Чичо ми е великият лорд Август Клемингс. Фамилията ми притежава най-голямата винарна в Кросфайър Муунлайт. А тук хората пият много вино! - с гордост изрече Пейтън, макар и да прикриваше доста голяма част от случилото се. Разбира се, все още разполагаше със завидни за повечето поданници на Кросфайър Муунлайт средства, но след намесата на лейди Кнов, чичо му тотално спря да изпраща злато. Бизнесът с карети също замираше, тъй като никой в кралството му нямаше доверие. Бельото бе било прибързана покупка, но Пейтън виждаше това като инвестиция в бъдещето си. Ако тази жена беше нормална, щеше да го разбере.

Нана си отдъхна мислено. Вероятно тази малка и неугледна къща беше просто ексцентризъм. Със сигурност щеше да го убеди да купи по-голяма, след като се оженеха.
- Звучи интригуващо. - чаровно се усмихна лисицата.

- Не е по-интригуващо от Вас, лейди... Прощавайте как е името Ви? - в радостта си от тази среща, Пейтън съвсем беше забравил да я попита.

- Казвам се Нана. - усмихна се лисицата. Надяваше се този по-бързо да мине към същественото, защото ѝ писваше да се преструва на заинтересована.

- Прекрасно име, лейди Нана. - не звучеше характерно за Кросфайър Муунлайт, но Пейтън не смяташе да се оплаква. Даже вероятно беше още по-добре. - Може би желаете вече да пробвате бельото? Спалнята е ето там. - усмихна се той и посочи с ръка една леко олющена дървена врата.

Нана взе една от торбите и се усмихна отново, след което влезе в спалнята. Знаеше, че точно това ще се случи, затова предпочете да избере млад мъж. Не искаше да си ляга с дъртаци. Тя не облече нито един от чифтовете, вместо това се разположи на леглото и зачака Пейтън да влезе след нея.

Пейтън реши да влезе в спалнята. Надяваше се, че след като преспи с тази прекрасна жена, тя ще се съгласи да му стане съпруга. Зениците му се разшириха от почуда, когато забеляза Нана чисто гола върху леглото си.
- Лейди Нана, нямам думи... Тялото Ви е великолепно. - едва успя да промълви той.

Нана се изкикоти тихо.
- А колко още по-великолепни неща може да сътвори. - сластно изрече тя.

Пейтън реши да не чака повече и на свой ред съблече дрехите си, сетне се приближи към жената.

Нана повдигна вежди, при вида на голото тяло на мъжа пред себе си. Този като жена ли беше роден?! Пенисът му почти не се виждаше. Тя сведе глава, но не видя отвор отдолу. Вероятно наистина беше мъж, колкото и да бе трудно за вярване. Лисицата не знаеше как да постъпи, не смяташе, че може да прави каквото и да било с този размер, но не желаеше да обиди Пейтън още сега, все пак беше богат. Тя реши да не казва нищо, вместо това просто се усмихна.

- Прекрасна лейди, бихте ли ми лапнала хуя? - безсрамно попита Пейтън. Макар и да не го осъзнаваше, прекалено малкият размер на пениса му обикновено бе причината жените да не желаят да бъдат интимни с него, съответно младият мъж нямаше особено много опит.

Нана едва успя да сдържи смеха, който я напушваше. Не стига, че бе така ощетен от природата, ами и изобщо не знаеше как да се държи в леглото.
- С удоволствие. - едва-едва успя да отвърне тя, без да се разсмее. Не беше сигурна и как точно да "лапне" каквото и да било, предвид че нямаше много за лапане. Все пак се приближи до гениталиите на мъжа и се постара, макар че не успяваше да направи особено много.

След известно време, Пейтън реши друго. Той дръпна жената встрани от себе си.
- Лейди Нана, сега бих искал да Ви еба. Моля, легнете. - със съвсем монотонен глас изрече той.

Нана изсумтя, но се постара да прикрие изражението си. Тя се усмихна отново и се излегна на леглото. Вече определено съжаляваше, че послуша Далия. Това беше нелепо.

Пейтън се възкачи върху жената и се опита да проникне в нея. Поради размера на пениса му, това изобщо не се случваше, но за него беше достатъчно. Мъжът започна да се движи бързо напред-назад и да стене силно.

Нана не усещаше абсолютно нищо, освен болката от блъскащите се чужди бедра в нейните. Тя използва това в своя полза, правейки гримаса и преструвайки се, че изпитва нещо. Надяваше се този цирк да приключи по-скоро, дори скъпото бельо не си струваше вече.

Тъй като от Беатрис насам не бе бил интимен с жена, Пейтън свърши доста бързо. Понеже пенисът му бе твърде малък, семенната течност просто се разля по бедрата на жената. Мъжът стана и започна да облича дрехите си.
- Благодаря Ви, лейди Нана. Ще се омъжите ли за мен? - Пейтън реши, че това е прекрасен момент да затвърди връзката си с тази жена.

Нана бе хваната в изненада първо от преждевременното свършване на Пейтън, а после и от внезапното му предложение за брак. Никакви пари не си струваха тази нелепост. Лисицата поклати глава.
- Милорд, опасявам се че прибързвате прекалено. Нека първо се опознаем. - излъга го тя. Нямаше никакво намерение повече да се вижда с него.

Пейтън се замисли. Имаше логика. Долните курви като Беатрис не се държаха така, но това беше почтена жена. Не можеше да предлага брак толкова прибързано.
- Разбира се, прекрасна моя лейди. Ще Ви дам времето, от което се нуждаете. - обяви той.

- Благодаря Ви. - едва успя да отвърне Нана, без очевидния ѝ гняв да излезе наяве. - Сега ще се наложи да се прибера. Имам... стриктни родители.

- Разбира се, колко съобразително. - усмихна се Пейтън. - Желаете ли да Ви изпратя до дома Ви?

Лисицата побърза да поклати отрицателно глава.
- Не, не, моля Ви не. Казах Ви, стриктни са. По-добре да не знаят за... нас все още. - продължи да лъже тя. Трябваше бързо да се махне от тук.

Пейтън беше на върха на щастието. Най-после беше намерил нормална жена и тя несъмнено скоро щеше да му стане съпруга.
- Както желаете, прекрасна лейди. Надявам се скоро да се видим пак!