Къщата на Неро

Малка, сравнително неугледна къща. Имаше само една стая, в средата на която стоеше вехта дървена маса с два стола, а в един от ъглите стоеше стойка с празно бяло платно и бои за рисуване на нея.

Халон се телепортира във Валдора и се надяваше да е пред дома на този Неро.

Неро излезе и наклони учудено глава встрани, когато видя елф пред дома си.
- Ако си дошъл заради Зог, мъртъв е. - невъзмутимо отвърна драконът.

- Не съм дошъл заради Зог. - отвърна Халон. - Дори не го познавам. Дойдох да ви предам хамстера за когото трябва да се грижите.

- Хамстера. - присви очи Неро. Беше се записал за нещо в Еритос с надеждата да види Юки отново, но изглежда нещата не се бяха подредили в негова полза. - Има ли нещо специално, което трябва да знам за него?

- Не. Давайте му зеленчуци и прясна вода и ще бъде добре. - отвърна Халон.

- Значи не е дори магическо същество. - с разочарование в гласа отвърна Неро. Обмисляше просто да нахрани някой от експериментите си с него, но щеше да пропусне потенциална възможност да види Юки, когато го връща в Еритос, затова щеше да се постарае да го опази живо. - Добре.

Халон намери за странно поведението на този мъж. Надяваше се хамстерът да оцелее двата дни при него.
- Грижете се добре за него. - въздъхна елфът, пожела лек ден на Неро и се телепортира обратно в Еритос.

Неро присви очи, беше донякъде забавно, че елфът смяташе, че е възможно да му заповядва. Трябваше да бъде благодарен на Юки, благодарение на нея гноловете във Валдора престанаха да съществуват. Морският дракон въздъхна и се взря в клетката. Взе зеленчуци, накълца ги и ги хвърли на животното.

Неро въздъхна наблюдавайки хамстера в клетката. Това животно беше повече от скучно, нямаше никакви способности, не можеше да комуникира на никакъв език, искаше предимно да яде, спи и ходи до тоалетна. На всичкото отгоре, не му го бе донесла Юки както се надяваше. Морският дракон отново се заигра с мисълта просто да убие това безполезно същество, но после си спомни отново, че ще трябва да го върне в Еритос, където живееше лисицата. Той отново му накълца няколко парчета от различни зеленчуци и му ги подхвърли.

Юки се телепортира чрез кристала си за телепортация директно в порутения "дом" на морския дракон.
- Какво искаш? - скръсти ръце тя.

Неро намери за трудно да повярва, че Юки наистина е дошла. Морският дракон вдигна ръка и я размаха пред лицето си, за да се увери, че не халюцинира. 
- Все пак реши да дойдеш. - усмихна се той.

- Както и ще реша да си тръгна още сега, ако не ми кажеш защо си изпратил съобщение до онова изчадие да ме повика тук. - изцъка с език жената.

- Наскоро разчиствах тази къща. - започна Неро.

Юки се огледа наоколо. Порутената колиба беше потънала в прах.
- Интересно коя част си чистил, защото определено не си личи. - тя плесна с ръце. - Поздравления. За това ли ме извика? Имаш нужда от похвала за героичната си саможертва? 

Морският дракон поклати глава.
- Разчиствах безполезните магически предмети, когато намерих това. - той бръкна в дрехите си и извади напред гривна, инкрустирана с диаманти.

Юки пристъпи крачка напред и впери поглед в гривната.
- Тази вехтория не е счупена все още? - изсмя се тя. 

- Ако се бях сетил, щях да ти я върна още когато онази човешка жена дойде тук да търси Нана. - усмихна се Неро. - Все пак си е твоя изначало. 

Юки се изсмя с глас.
- Знаейки колко са бедни онези идиоти от Еритос, вероятно никога нямаше да стигне до мен. Онази Силиа вероятно щеше да я е продала по пътя, без да предполага, че в момента, в който някой ѝ обяви цена, ще я е измамил. Само че знаейки стойността ѝ, се учудвам че и ти ми я връщаш.

- Нищо, което може да бъде купено със себестойността ѝ не ме интересува. - невъзмутимо отвърна драконът, подавайки гривната в ръцете на лисицата.

Юки въздъхна, но все пак прибра гривната. Диамантите в нея не бяха обикновени, все пак представители на древната елфическа раса ги бе издялкали и обработили с феически прашец години преди раздора между расите им. Струваха много повече от съвременните камънаци, по които човеците обичаха да се прехласват.
- Добре. Щом настояваш, ще си я взема обратно. Така или иначе не виждам причина мои вещи да бъдат при теб. Това ли е? 

Неро се усмихна. Отдавна беше си поиграл с гривната и беше подменил слоя феически прашец със специално изработен от него дубликат. Една от съставките на антидота, който Юки така отчаяно търсеше. Щеше да бъде толкова близо до нея, а лисицата дори нямаше да подозира. 
- Нужно ли е толкова упорито да се съмняваш в мен всеки път? Просто смятам, че на това красиво нещо приляга доста повече да бъде носено от теб, не от мен.

- Нужно е, особено след всичките ти номера. - присви очи Юки. - Предполагам, че поне мога да съм спокойна, че не си я дал на "човешката жена, дошла да търси Нана". - изсмя се жената. 

Неро повдигна вежда. Изглежда имаше нещо повече, свързано с онази жена, за което не беше осведомен.
- Беше просто шега. - отвърна той. - Никога не бих раздал притежанията ти произволно.

- Същевременно изобщо не бих се изненадала. - въздъхна Юки. - Предвид как раздаваш спиритуалната ми енергия произволно.