Мистериозна гора - Отбор 5

Елвира пристигна на уреченото място на отбора си и зачака останалите да се появят.

Силиа изобщо не беше доволна с кого се беше паднала. Как пък веднъж не ѝ се паднаха нормални съотборници по тези събития? Или щеше да е Нана или Лилит, или проклетниците Юки и Далия. Сега обаче трябваше да е още по-зле, а именно Нана и Крисчън. Навярно в следващото подобно събитие щеше направо да се падне в отбор с Нана, Юки, Лилит, Далия и онзи проклетник Конър. Принцесата с кисело изражение застана до Елвира.
- Напомни ми никога повече да не се записвам на такъв тип събития. - изсумтя Силиа.

Крисчън дойде на уреченото място. Този път се постара да запомни за какво се записва, заедно с Арус, но нямаше представа с кого ще му се наложи да си партнира. Наемният убиец се надяваше да не среща отново онзи коняр. Не след дълго забеляза Елвира и Силиа и побърза да ги поздрави.
- Радвам се да ви видя, дами. - жизнерадостно поздрави мъжът. - Надявам се този път конярят Каво ще ни спести присъствието си.

Нана отиде в Еритос. Не изгаряше от желание да ходи където и да било с онези бедняци, но наградата си струваше, затова лисицата реши да не я пропуска. Тя присви очи и изцъка с език, когато забеляза с кого се е паднала.
- Здравейте. - вяло поздрави тя.

Силиа скръсти ръце.
- Да, той ще ни го спести, но не и страхотната ти приятелка Нана.

Нана се обърна срещу русокосата жена, сетне хвърли раздразнен поглед към наемния убиец.
- Ето за това говоря. Едва съм дошла и вече отнасям злобни подигравки. - нацупи се лисицата.

Елвира вдигна ръце.
- Добре, няма нужда от това. - изрече тя. - Нека просто изпълним каквото се иска от нас без много разправии, моля.

Крисчън повдигна вежда.
- Нима? Единственото, което чух е да те наричат страхотна. Не би ли следвало подобен комплимент да те радва?

Силиа се изсмя.
- А някога да си се запитвала защо? - вирна вежда тя.

- Разбира се, че бих се зарадвала, ако знаех че е искрено. - присви очи лисицата и се обърна към другите две жени. - Колкото и да се запитвам, не бих могла да предположа с какво съм те нагрубила. От друга страна, госпожице Елвира, повярвайте ми, и аз точно това искам.

Крисчън въздъхна.
- Елвира е права. За добро или лошо, се налага да си съдействаме, би било добре да запазвате добрия тон.

Силиа извъртя очи. Естествено, че той щеше да защити лисицата.
- Как пък всеки път се падам все с някоя проклета нещастница. - изсумтя принцесата и се обърна към Елвира. - И какво предлагаш да правим?

"Да се гръмнете, ама къде такъв късмет.", въздъхна Елвира.
- Нека просто тръгнем в една посока и да разберем какво може да има тук.

- Как бих могла, след като явно съм "проклета нещастница". - въздъхна Нана. Тази жена не беше познала, ако смяташе, че ще ѝ позволи да се отнася така с нея всеки път.

Крисчън се измори от нелепата свада, която Нана изглежда подклаждаше.
- Престани. Нека просто последваме дамите от Еритос. Те познават това място много по-добре от нас така или иначе. - сухо отвърна той.

- Разбира се. Силно се надявам това да не е капан, който вие тримата сте ми устроили. - изсумтя лисицата.

- Колко хубаво би било, за съжаление не е. - извъртя очи Силиа.
Тя тръгна напред, надявайки се да срещнат нещо, което най-сетне да я отърве от страхотния ѝ живот.

- Дори си признаваш, че би сторила подобно нещо. А после ти твърдиш, че аз си въобразявам всичко. - Нана хвърли укорителен поглед към наемния убиец.

- Никога не съм твърдял каквото и да било. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Единствено те уверих, че нямам намерение да те убивам. Не съм способен да отговарям за постъпките на другите. Възможно ли би било да спреш с това? Никой тук не ти мисли злото, всички сме дошли, заради наградата.

- Макар и силно да се съмнявам, че ще се случи, надявам се злото в някакъв момент да я застигне. - измърмори под нос Силиа, докато вървеше напред.
Не разбираше защо се записа за това събитие, тук нямаше нищо интересно.

- Наистина не разбирам защо. - извъртя очи Нана. - Какво съм ти сторила, та си така злобна към мен. Завиждаш, защото имам повече злато? Не съм виновна аз, че на север сте бедни!

Елвира въздъхна. Това щеше да си бъде същинско изпитание.

Крисчън въздъхна за пореден път и забеляза също толкова изтощеното изражение на Елвира. Това пътешествие щеше да бъде... трудно.

Силиа спря и се обърна към проклетата лисица.
- Злато? Изобщо не ме вълнува златото. Имала съм адски много, нямала съм и почти нищо. - изрече принцесата. - Не бих могла да завиждам на някакво жалко същество, което си придобива разни неща, хипнотизирайки хора.