Събитие: Пикникът на Лилит и Дейвид

Лилит дойде и разпъна одеялото, което бе взела със себе си. Реши да се забавлява много добре с Дейвид, затова бе набухала в едната бутилка вино любовна отвара, малко афродизиак и лек паралитик. Проклети мъже, все трябваше да усложняват нещата. 

Дейвид се бе изненадал, когато получи поканата за пикник от Лилит. Не разбираше тази какво я бе прихванало.
- Само аз ли съм канен на този пикник? 

Лилит се усмихна.
"Здрасти и на теб.", изрече тя. "И да, само теб поканих, защото събитието изисква само твоето присъствие."
Жената седна на одеялото и започна да вади чашите.
"Нищо особено - просто пикник." 

Дейвид въздъхна. Нямаше представа какво да си говори с тази жена.
- Трябваше да ти се падне някой по-интересен събеседник. - започна мъжът и седна на одеялото. - Дори не знам какво да кажа.

Лилит сви рамене.
"Няма значение. Важно е да се изпълни задачата, за да си получим наградите.", изрече тя. "И не знам защо мислиш, че не си интересен събеседник. Вярно, малко си пасивен по партитата, но предполагам те разбирам."
Жената извади и някаква лека храна, която бе взела със себе си, както и сирене за виното.
"Вино?"

- Пасивен съм, защото то няма как да вземеш думата от обичайните жив... скандалджии. - въздъхна Дейвид. - Да, може.

Лилит се усмихна и започна да налива вино в една халба. Тя също си наля от саботираното вино, после щеше да изпие антидот за паралитика.
"Скандалите между Каво и Евдемия, Силиа и Конър наистина са изтощаващи. Всеки път едно и също.", изрече жената и вдигна чашата си за наздраве. 

Дейвид чукна халбата си в чашата на Лилит, сетне се засмя.
- Защо не слагаш и себе си в това число? Или пък Далия? И двете не пропускате възможност да се скарате със Силиа. - сви рамене мъжът и отпи от виното си. - Определено не е тукашно. 

"Не, не е. От избата на Арус е, наистина добро качество.", изрече жената. "Относно това с мен и Далия, ние се опитваме да помогнем на госпожица Дърво, уви тя не се вслушва в съветите ни."

- Съветите ви са безумни тъпотии. - изрече Дейвид и отпи още от виното си. Поне беше хубаво. - Няма значение, на тази тема никога няма да се разберем. 

"Да я зарежем тогава.", изрече Лилит и се подсмихна.
Тя нарочно остави чашата си на място, на което щеше да се обърне. Докато ровеше в кошницата си за чепката грозде, чашата ѝ с вино се обърна.
"По дяволите.", измънка тя и побърза да я вдигне.
От кошницата извади нормална бутилка вино и си наля в чашата. Тя откри парчето сирене, в което бе скрила капсула с антидота и го взе в устата си, сетне сдъвка капсулата. Още малко и изобщо нямаше да се занимава с глупостите на Дейвид.
"Да говорим за теб и Катрин тогава."

- За мен и Катрин? - учуди се Дейвид. - Няма нищо между нас от много време.

"А не искаш ли да има?", вирна вежда Лилит.

- Тя е добро момиче, но ревността ѝ минава всякакви граници. Не знам дали мога да ѝ вярвам, че се е променила. Не съм сигурен дали не е номер, с който да ме накара да си оправим отношенията и отново да започне с нелепостите си. - въздъхна мъжът.

"Затова за тези неща трябва да се говори.", размаха пръст Лилит. 

- Не знам какво можехме да си кажем повече на тази тема. - изрече Дейвид. - Колкото и пъти да обяснявах, че между мен и робинята ми няма абсолютно нищо, тя не повярва и продължи да твърди обратното. 

"Има нещо, което я комплексира, но не знам какво.", изрече Лилит замислено. "Красива е, има хубаво тяло, не знам какво я е прихванало."

- Не знам и не мисля, че вече ме интересува толкова. - изрече Дейвид и отпи още от виното си. 
Може би беше от виното, но започна да му става топло.

"Бе ще се оправите.", засмя се Лилит и забеляза как пръстите на Дейвид почти изпуснаха чашата. Добре, паралитикът започваше да действа. "Е, харесва ли ти този неловък пикник?"

- За сега се държиш изключително добре, което много ме учудва. - засмя се Дейвид. - Не знам как още не си започнала да ми говориш за секс. 

Лилит нарочно се нацупи.
"Не мога да ви разбера. Когато говоря за секс ми се сърдите и казвате, че само за това мисля. Когато не го правя, пак не сте доволни.", изрече тя. "Нямате угодия."

- Съжалявам, Лилит, просто е странно да не подхванеш нещо такова. - засмя се Дейвид.
Дейвид все повече започваше да губи чувственост в ръцете си.
- Трябва да се поразтъпча малко. - изрече той и опита да се надигне, но му беше трудно. 

Лилит се подсмихваше, докато наблюдаваше как Дейвид се опитва да се изправи.
"Не виждам защо да ти говоря за секс, като направо мога да ти покажа.", изрече тя накрая и избута мъжа да легне върху одеялото. 

Дейвид погледна жената над себе си с широко отворени очи.
- Какво си направила? - изрече той, опитвайки се да се изправи, но сякаш съвсем бе изгубил чувственост в крайниците си. 

Лилит се засмя.
"О, стига де, защо ме гледаш толкова изплашено? Няма да те изкормя, какво те притеснява?", изрече тя. "Лейди Камила казва, че си добър, смятам да се уверя в това."