Събитие: Пикникът на Лилит и Дейвид

Камила сви рамене и забърза темпото си.
- Не знам защо се преструваш на недоволен, приятелят ти долу определено не е на това мнение. - изкикоти се жената, сетне изстена. 

- Казах ти да спреш! - изсумтя Дейвид. - Същата си като Лилит. Разкарай се от мен! 

Камила поклати глава в отрицание, продължавайки ритмично да се движи върху пениса на Дейвид.
- Не смятам да спирам, след като ти не желаеш да признаеш пред себе си, че ти харесва да спиш с жени като мен и Лилит, проблемът не е наш. - невъзмутимо отвърна жената. 

- Точно ваш е! - извика Дейвид. - И двете сте долни изнасилвачки! Както ти постъпи долно с мен на рождения си ден, така и приятелката ти направи същото, довеждайки ме до това състояние! Изобщо не ми харесва да спя с шаврантии като вас! 

- Можеш да говориш тези небивалици, колкото пожелаеш, макар и да не разбирам защо е нужно. - изкикоти се Камила, сетне тихо изстена. - Онази малка лигла Катрин не е тук, не виждам за пред кого се преструваш. Свитата ми знае как да бъде дискретна, няма да ѝ кажат, ако от това се опасяваш.

- Не се преструвам! И една причина няма, за да ви харесвам! Поведението ви е повече от отвращаващо! 

Камила реши да се концентрира върху удоволствието, което я връхлиташе и не сметна за нужно да продължи този нелеп разговор. Тя забърза темпото си, усещайки, че е близо до края. Не след дълго тялото на жената се разтресе и тя застина на място, наслаждавайки се на оргазма си. След като успя да успокои дишането си, чернокосата жена стана от Дейвид и започна енергично да разтрива пениса му с ръка. 

- Проклета нещастница! - изсумтя Дейвид.
Тези двете трябваше да бъдат хвърлени на драконите. 

Камила се подсмихна, сетне се наведе и отново пое члена на Дейвид в устата си, все така енергично разтривайки го. Не след дълго усети как семенната му течност се излива в нея. Тя се постара да преглътне всичко, сетне лакомо облиза устни.
- Все така сладка. - изкикоти се тя. 

Дейвид стисна зъби. Нямаше изобщо смисъл да говори на тази противна идиотка.
- Щом си приключила, се разкарай! 

- Разбира се, след като се позабавлявахме добре, те пускам да си се прибираш при досадницата, щом те влече. - изсмя се Камила, сетне облече дрехите си и си тръгна, следвана от свитата си, като също не помогна на Дейвид да се облече.

Дейвид изсумтя. Имаше ли изобщо смисъл да живее? По-добре беше да се хвърли в езерото, след като се възстанови. 

Дейвид се събуди и донякъде се зарадва да узнае, че вече може да се движи. Той побърза да се облече и си тръгна. Проклети да бяха онези две курви и номерата им!