Поляната

- Мен ако питаш никога не би била. Ще понижи нивото на интелигентност в расата ви. - изкикоти се Нана. - След като толкова я харесвате, защо ще я убиваш? Не, че това не е музика за ушите ми, но не съм сигурна, че разбирам логиката на действията ти.

- Защото Хенар си позволи да ме изгони! Да я харесваме? Не точно всички. Благодарни ли сме? Да. Хенар и Драконът на Дъгата гледат по-специално на нея. От друга страна, Хенар никога няма да прекрачи принципите си да превърне обикновен човек в Бог. - изсмя се Аджакс. - Да видим, когато разбере, че този човек ще е именно тя.

Нана премигна няколко пъти с очи.
- Объркана съм. Какъв бог? Нямаше ли да умира? - скръсти ръце жената. 

- Избързах. За умирането ще умре. Ако всичко мине както трябва, ще се върне, ако не... ще си остане мъртва. - сви рамене Аджакс.
Всичко зависеше от Венара и колко гневна му беше.

- Тоест има шанс да оцелее всичко това? - повдигна вежда Нана. Само си беше вдигнала очакванията напразно. - Познавайки я, ще се отърве отново. 

- Шанс винаги има. Умират и се възрождават, ако се уредят. 

- Тогава каква е ползата от всичко това, щом има шанс да не си остане мъртва? - въздъхна Нана. - Макар че и теб те разбирам, едва ли би искал да бъде част от расата ти.

- Расата ми? Не мисля, че имаме такава. Боговете раса ли са? - Аджакс недоумяваше наистина. - Не ме засяга каква ще бъде. Върши ли си задълженията като моя поклонничка? Да.

- Нима? Трудно ми е да повярвам, че е способна да свърши каквото и да било, предвид колко некомпетентна е във всичко. - отвърна Нана. - Разбира се, че сте раса, какво друго бихте могли да бъдете? Няма такова нещо като "богове" в действителност. Вие сте просто силни магически създания. Като останалите от нас. - невъзмутимо отметна косата си лисицата.

Аджакс въздъхна. Тия по тея земи явно по друг начин разбираха нещата.
- Все едно. Щом толкова не я харесваш, ще се надявам да не разкажеш на никого. Нямам намерения да ѝ слушам мрънкането, докато стигне края.

- Разбира се, че нямам намерение да правя нищо подобно. Така или иначе, след като има шанс да оцелее, вероятно точно това ще се случи. - ядно изсумтя лисицата.

- За там не мога да кажа. - отвърна мъжът и реши да си върви.

Крисчън тъкмо се върна, когато забеляза непознат да се отдалечава.
- Кой беше това? - попита той лисицата.

Нана сви рамене.
- Някакъв идиот, беше се загубил. Казах му къде е пристанището. - отвърна лисицата. След като имаше шанс онази Силиа да оцелее, не виждаше смисъл да бърза да се радва все още. А и дори и да разбереше за истинския ѝ разговор с този, не е като наемния убиец да можеше да стори нещо така или иначе.

Крисчън присви очи.
- Сигурна ли си, че не е бил крадец, който проучва района? 

Нана въздъхна.
- Предвид, че вече си тръгна, а корабите са съвсем невредими, предполагам, че е безопасно. Той дори не погледна към тях.

- Идея си нямаш как действат опитните крадци, изглежда че. - изсмя се Крисчън. - Силно се надявам да склониш да наблюдаваш корабите днес в такъв случай.

- Имам ли друг избор? - въздъхна лисицата. Арус определено щеше да ѝ даде още злато. Особено ако онази оцелееше.

Каво доязди с звънчетата и зе да чакали караконжола пя миливи песни за курвата булка да става.

Огромно чудовище излезе от кристалния си камуфлаж и нападна новодошлия.