Поляната

- Тази съвсем не е наред. - въздъхна Нана. Докато Силиа се разправяше с наемния убиец, беше се отдалечила, за да се преоблече.

- Сега виждаш ли причината, поради която предпочитам да работя за другиго? Ако бях сам, всичката тази отговорност щеше да е на моята глава. Не, благодаря. - отвърна Крисчън.

- Аз работя сама и се оправям. И никой не ме напада. Кой ѝ е крив, че и с това не може да се оправя? Такива като нея не заслужават да печелят толкова много злато. - скръсти ръце Нана. 

- Добре знаеш, че в ситуациите ви има огромна разлика. - въздъхна Крисчън. Нямаше намерение да води отново този нелеп спор. - С нашите кораби всичко наред ли е?

- Естествено, не съм някаква глупачка! - намуси се лисицата. Щеше да поиска още злато от Арус след всичко това. Не се бяха разбирали да стои с дни на това ужасно място.

"Имам известни съмнения относно това." Помисли си Крисчън и отиде да намери място, откъдето ще може да наблюдава корабите, поне докато заспи. 

Аджакс и Арзай дойдоха до покрайнините.
- И не искаш да водим тоя разговор в замъка ми, защото...?

- Защото тук поне имаш благоразумието да си облечен. - отвърна Арзай. - И представа си нямаш колко нелепо изглеждаш всеки път като се налага да те посещавам. 

Аджакс присви очи.
- Продължавай да бълваш тия небивалици, някой съвсем грешно ще разбере нещата. - отвърна богът на войната и продължи да обикаля поляната. - Е, какво искаш пак?

Арзай въздъхна.
- Не си сложил ядрото в Силиа, все още, нали?

- Защо ме питаш това?

- Защото не съм чул, че е мъртва все още. - отвърна Арзай. - Наистина лоша идея да го правиш. Не знаеш какво ще стане, нито дали ще сработи.

Аджакс се изсмя.
- Малко закъсня. Дадох ѝ ядрото. Обаче си прав за едно - още е жива, чак е чудно. - отвърна Аджакс. - Явно енергията в него не е толкова силна. 

Наемният убиец беше отишъл при корабите, когато Нана дочу странни гласове. Лисицата веднага усети, че не са човеци. Шансът да бяха тук за нея беше миниатюрен, но все пак реши да се трансформира в истинската си форма за всеки случай. Тя легна в далечината от тях, след което се сниши в полята, наблюдавайки ги. 

- Ти полудя ли?! - извика морският бог. - Аджакс, наистина какво правиш? Няма как да си сигурен, че планът ти ще проработи. Ако не стане, ще си убил момичето напразно. 

- Ядрото ще покварява душата ѝ известно време, докато накрая не умре. Аз нищо не правя, само чакам. - сви рамене богът на войната.

- Хич не е нищо. Искаш да натриеш носа на Хенар, но за целите си използваш невинни същества. - отвърна Арзай. - Тя поне има правото да знае.

Аджакс скръсти ръце.
- Да не ме беше гонил. - отвърна той. - И стига си мрънкал. За целите си използвам мой обект, не твоя. 

- О, то ще е чудно, ако те остави жив! - изсумтя Арзай. - Поне ѝ кажи. 

Нана си отдъхна. Не познаваше никого от споменатите в разговора, значи тези не бяха от Валдора, нито от Долината на Кошмарите. Изглежда онази Силиа пак се беше забъркала в нещо странно. Далия май щеше да излезе права за нея накрая.