Поляната

Крисчън се обърна към лисицата
- Затова аз съм просто бодигард, а не собственик на бизнес. Има своите рискове, както виждаш.

Лицето на Силиа почервеня от яд. Парите, които бе изкарала този месец планираше да даде на Сандреа, а останалото да инвестира обратно в бизнеса си.
- И искаш да ми кажеш, че 250 милиона ей така потънаха в океана?! Екипажът е добре? 

- И ето затова е важно всеки да има слуги... - въздъхна Нана.

- Едва са се спасили, но няма жертви. Това щеше да е още загуба на пари заради обезщетенията. - изрече Малана и извади рапортите от пристанищата. - Това са рапортите.
Тя ги подаде на шефката си и извади офертата, която ѝ дадоха от пристанището.
- Това ми го дадоха от там. Ако искаме отново същите съставки, ще струва пак 172 милиона и с остатъка ще можем да си позволим... - жената набързо пресметна колко пари оставаха. - Този. - посочи тя един от корабите. 

- Звучи лошо. Мога да попитам Арус, ако имате нужда от помощ с инвестиция. - намеси се Крисчън.

- Този проблем няма решение в момента. - изрече Силиа. - Идеята за слуги е добра, но ако сметнем разходите, няма да мога да наема дори десет. Колко време можем да отлагаме решението на този проблем? 
Принцесата се обърна към Крис.
- Благодаря за това, но главният проблем остава и инвестицията ще отиде на вятъра.

- Има начин да изкараш още злато, но няма да ти хареса, познавайки те. 

След бързи изчисления, Малана въздъхна.
- Ако наемете седем слуги... накрая чисто ще ви останат седем милиона. - изрече жената. - Относно другото, парфюмерите и аранжорите в склада съобщават, че с наплива на клиенти готовата продукция няма да стигне. Съставките от Шиера са много важна част. Ако ги изгубим съвсем, трябва да прекратите производството на около 70% от продукцията. Парфюмерията няма да изкара с останалите аромати. Трябва да решим проблема за около две седмици. 

Силиа се обърна към Нана.
- Ако ще ми предлагаш да се продавам, по-добре си затваряй устата. По-добре да си затворя бизнеса, отколкото да падна толкова ниско. - изрече принцесата и се обърна към Малана. - Две седмици са малко време! Само проучването на групата ще отнеме няколко дни, а разправянето с тях още. 

- От пристанището казаха, че могат да запазят един от корабите за около седмица още. Да ги помоля да го направят? 

- С по около десетина клиента на ден, ще събереш добра сума. Вярно, ще ти дойдат малко в повече, но с влиянието на опиума ще се справиш. - сви рамене лисицата. - Не е непостижимо.
Във Валдора дрогираха лисиците с феически прашец и ги караха да приемат много повече клиенти от това на ден. 

Крисчън се плесна по челото, слушайки думите на Нана.
- Не е ли по-лесно да наемете някого, който да потърси крадците? Гилдията е известна в Шиера, има една организация, която работи сравнително евтино - Синя Луна. Инак, дори и да закърпите сега положението, нападенията няма да спрат.

- Да. Този, който ми бе казала. - изрече принцесата. - Ако изтървем и корабите, направо мога да фалирам. Подготви документите и дръж Елмунд в готовност да тръгва пак. Свободна си. 
Принцесата се обърна към Нана.
- Ти изобщо чуваш ли се? - изсумтя тя и се обърна към Крис. - Щях да те помоля да ми кажеш къде мога да срещна Орландо. 

Малана нямаше представа за какъв опиум говорят, но това не беше нейна работа. Жената пожела лек ден на всички и тръгна обратно към пристанището. Трябваше да се заеме с документите и да подсигури поне един кораб. 

- Орландо често посещава Кросфайър Муунлайт, но... Като се замисля, най-често можеш да го срещнеш в крепостта Минамото. От известно време работи и там. 

Силиа въздъхна. Сега и с приятели на лисиците трябваше да работи. 
- Дано е там. - изсъска принцесата. Беше бясна. - Не нападаха кораба, когато всичко се подготвяше, сега започнаха. 

- За съжаление търговските кораби често стават мишена в пространството между Кросфайър Муунлайт и Шиера. - отвърна Крисчън. - Доколкото знам, често ходи там.

- В Кросфайър Муунлайт с дракони не можеш да стъпиш, освен в ловната зона, а в Шиера? - попита принцесата. - Вече възнамерявам да купя кораба и просто да изпратя с него Клеодора "да им се яви на очите", както се изразява Каво. 

- Не бих го правил. - засмя се Крисчън. - Шегата настрана, в Шиера - уви, съвсем не са толкова наивни. Организациите там притежават на разположение опитни драконоубийци, както и безброй отрови, действащи върху доста драконови видове. Не бих рискувал. Все пак търговията с драконови яйца на черно е само един от бизнесите, които развиват.

- Ясно. Пак ще се палят хора по старомодния начин значи. - въздъхна принцесата и тръгна да се прибира.
Утре трябваше да изпрати Розан в крепостта Минамото да говори с Орландо.