Поляната

- Възстанових сумата за къщата ти само с няколко месеца поръчки и работа при Арус. Това отговаря ли на въпроса ти защо не напускам? 

- Това по никой начин не е честно! - скръсти ръце лисицата. - Аз работя толкова много, откакто съм в Кросфайър Муунлайт и никога не бих си помислила сама да купя подобно имение. Колко точно ти плаща Арус? - присви очи Нана.

Чернокосият мъж се замисли за момент.
- Ако махна данъците, които плащаме всички на Короната, около двеста милиона на месец. - отвърна той.

Зениците на Нана се разшириха.
- Колко?! - възкликна тя. Едва успяваше да събере петдесет милиона, ако работеше почти всеки ден.

- Държа да отбележа, че повечето бодигарди в кралството изкарват между десет и двадесет милиона. Смятам, че характерът му не е чак пък такъв проблем, при така дадената информация. - през смях отвърна Крисчън.

Нана се огледа наоколо.
- Колко точно елфи ще можем да отвлечем и продадем, преди онази кралица на Еритос да се усети?

- Не ти ли е жал за горките същества? - повдигна вежда мъжът.

- Жал ми е. - излъга Нана. Интересуваше се само и единствено от това посестримите и побратимите ѝ лисици да са добре. Другите раси не бяха нейна грижа. - Но също така ми трябват слуги.

- Не бих могъл да се справя с такава отговорност да развивам собствен бизнес, съжалявам. - поклати глава мъжът.

Нана въздъхна.
- Сега вече разбирам арогантното му поведение спрямо всички. Ако имах толкова злато...

- Познавам Арус още откакто късмета не му се беше усмихнал. - отвърна Крисчън. - Знаеш ли, че сте колеги? Или поне бяхте. - той се сети за виконтесата с дървения крак отново и го напуши смях.

- Арус е проституирал? - невярващо повтори Нана. - Какво?!

- Не един или два месеца при това. - отвърна Крисчън. - Когато с лейди Моника се устроихме в Кросфайър Муунлайт, случайно се запознах с него в една таверна. Предлагаше услугите си на заможни дами от кралството. После му хрумна да влезе в търговията с роби. За него беше добър ход, помогна му доста да се издигне в обществото.

На лисицата ѝ беше трудно да повярва. Тя присви очи.
- Сигурен ли си, че не ме лъжеш? Ако историята ти е истина, това не означава ли, че си бил по-богат от него по онова време?

- Ако включа диамантите в състоянието си, сега вероятно също съм. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Причината да започна работа при него не беше златото така или иначе. С лейди Моника се скарахме доста лошо, след което тя ме изгони. Имах нужда от подслон и най-вече приятел, пред когото да оплача мъката си. Такава беше ролята на Арус в живота ми тогава.

Нана въздъхна. Вероятно онези идиоти знаеха тези неща за наемния убиец, тогава защо продължаваха да мрънкат за проклетата къща? Очевидно не беше кой знае какво за човек като него - най-малкото, което можеше да стори, след като ѝ скъси живота с онази дъртофелница.
- Искам само да кажа, че съжалявам за ситуацията с онова дете. - Нана реши да се извини. След като имаше толкова злато, не беше никак лошо за нея да е във възможно най-добри отношения с наемния убиец. - Нямаше да постъпя така, ако знаех цялата история тогава. Не съм искала да ти навредя.

- Беше ли нужно да споменаваш това? Тъкмо бях започнал да забравям. - въздъхна мъжът.

- Нямах представа, че живее с толкова лоши хора, нито че не са истинските ѝ родители. - продължи Нана. - Може би не бях права и задето разказах на госпожица Далия за случилото се със Силиа, но не можеш да очакваш от мен да съм на нейна страна, особено след всичко, което ми говори всеки път, щом ме види.

- Няма нужда да говорим повече за случилото се със Селесте, не е като да можем да променим нещо в момента. Пък и отдавна осъзнах, че не би следвало да съм аз този, който ще взима решения за бъдещето ѝ. Относно Силиа обаче, не съм очаквал никога да започнеш да я харесваш. Очаквах, да не предаваш доверието ми, след като те предупредих да не разказваш нищо на никого.

- За теб и репутацията ти не произлезе почти нищо. Така или иначе дори и да те беше обвинила в изнасилване публично, вероятно никой нямаше да ѝ повярва. Направих го, защото тя се държи лошо с мен - нима аз съм длъжна да ѝ отвръщам с добро и да решавам проблемите ѝ?