Поляната

- С по около десетина клиента на ден, ще събереш добра сума. Вярно, ще ти дойдат малко в повече, но с влиянието на опиума ще се справиш. - сви рамене лисицата. - Не е непостижимо.
Във Валдора дрогираха лисиците с феически прашец и ги караха да приемат много повече клиенти от това на ден. 

Крисчън се плесна по челото, слушайки думите на Нана.
- Не е ли по-лесно да наемете някого, който да потърси крадците? Гилдията е известна в Шиера, има една организация, която работи сравнително евтино - Синя Луна. Инак, дори и да закърпите сега положението, нападенията няма да спрат.

- Да. Този, който ми бе казала. - изрече принцесата. - Ако изтървем и корабите, направо мога да фалирам. Подготви документите и дръж Елмунд в готовност да тръгва пак. Свободна си. 
Принцесата се обърна към Нана.
- Ти изобщо чуваш ли се? - изсумтя тя и се обърна към Крис. - Щях да те помоля да ми кажеш къде мога да срещна Орландо. 

Малана нямаше представа за какъв опиум говорят, но това не беше нейна работа. Жената пожела лек ден на всички и тръгна обратно към пристанището. Трябваше да се заеме с документите и да подсигури поне един кораб. 

- Орландо често посещава Кросфайър Муунлайт, но... Като се замисля, най-често можеш да го срещнеш в крепостта Минамото. От известно време работи и там. 

Силиа въздъхна. Сега и с приятели на лисиците трябваше да работи. 
- Дано е там. - изсъска принцесата. Беше бясна. - Не нападаха кораба, когато всичко се подготвяше, сега започнаха. 

- За съжаление търговските кораби често стават мишена в пространството между Кросфайър Муунлайт и Шиера. - отвърна Крисчън. - Доколкото знам, често ходи там.

- В Кросфайър Муунлайт с дракони не можеш да стъпиш, освен в ловната зона, а в Шиера? - попита принцесата. - Вече възнамерявам да купя кораба и просто да изпратя с него Клеодора "да им се яви на очите", както се изразява Каво. 

- Не бих го правил. - засмя се Крисчън. - Шегата настрана, в Шиера - уви, съвсем не са толкова наивни. Организациите там притежават на разположение опитни драконоубийци, както и безброй отрови, действащи върху доста драконови видове. Не бих рискувал. Все пак търговията с драконови яйца на черно е само един от бизнесите, които развиват.

- Ясно. Пак ще се палят хора по старомодния начин значи. - въздъхна принцесата и тръгна да се прибира.
Утре трябваше да изпрати Розан в крепостта Минамото да говори с Орландо. 

- Тази съвсем не е наред. - въздъхна Нана. Докато Силиа се разправяше с наемния убиец, беше се отдалечила, за да се преоблече.

- Сега виждаш ли причината, поради която предпочитам да работя за другиго? Ако бях сам, всичката тази отговорност щеше да е на моята глава. Не, благодаря. - отвърна Крисчън.

- Аз работя сама и се оправям. И никой не ме напада. Кой ѝ е крив, че и с това не може да се оправя? Такива като нея не заслужават да печелят толкова много злато. - скръсти ръце Нана. 

- Добре знаеш, че в ситуациите ви има огромна разлика. - въздъхна Крисчън. Нямаше намерение да води отново този нелеп спор. - С нашите кораби всичко наред ли е?

- Естествено, не съм някаква глупачка! - намуси се лисицата. Щеше да поиска още злато от Арус след всичко това. Не се бяха разбирали да стои с дни на това ужасно място.

"Имам известни съмнения относно това." Помисли си Крисчън и отиде да намери място, откъдето ще може да наблюдава корабите, поне докато заспи. 

Аджакс и Арзай дойдоха до покрайнините.
- И не искаш да водим тоя разговор в замъка ми, защото...?

- Защото тук поне имаш благоразумието да си облечен. - отвърна Арзай. - И представа си нямаш колко нелепо изглеждаш всеки път като се налага да те посещавам. 

Аджакс присви очи.
- Продължавай да бълваш тия небивалици, някой съвсем грешно ще разбере нещата. - отвърна богът на войната и продължи да обикаля поляната. - Е, какво искаш пак?

Арзай въздъхна.
- Не си сложил ядрото в Силиа, все още, нали?

- Защо ме питаш това?

- Защото не съм чул, че е мъртва все още. - отвърна Арзай. - Наистина лоша идея да го правиш. Не знаеш какво ще стане, нито дали ще сработи.

Аджакс се изсмя.
- Малко закъсня. Дадох ѝ ядрото. Обаче си прав за едно - още е жива, чак е чудно. - отвърна Аджакс. - Явно енергията в него не е толкова силна. 

Наемният убиец беше отишъл при корабите, когато Нана дочу странни гласове. Лисицата веднага усети, че не са човеци. Шансът да бяха тук за нея беше миниатюрен, но все пак реши да се трансформира в истинската си форма за всеки случай. Тя легна в далечината от тях, след което се сниши в полята, наблюдавайки ги. 

- Ти полудя ли?! - извика морският бог. - Аджакс, наистина какво правиш? Няма как да си сигурен, че планът ти ще проработи. Ако не стане, ще си убил момичето напразно.