Поляната

- Доколкото помня, ти сама се съгласи да ми помогнеш. На мен. Не на Силиа. - отвърна Крисчън.

- Съжалявам, но по онова време ти също се държеше ужасно с мен! Ако господарят Неро не беше решил проблема ми, все още щеше да използваш онзи проклет талисман, за да ме заплашваш! - скръсти ръце Нана. - Прецених, че дори и да разкажа на госпожица Далия, предвид всичко останало, щетите за теб ще са минимални. Нима не се оказах права? Случайно някой да ти е потърсил сметка за това нападение?

- Използвах устройството предимно, за да се защитя. - отвърна Крисчън. - Не съм се притеснявал никога, че някой ще ми потърси сметка. Не желаех всичко това да се връща обратно към Силиа.

- Ти може и да не желаеш, но на мен не ми пука какво ще стане с нея. - отвърна Нана. - Както каза по-рано - аз се съгласих да помогна на теб и направих каквото можах. Не съм се съгласявала да помагам на нея. 

- В това да помогнеш на мен влизаше да не разпространяваш и историята. - Крисчън махна с ръка. Лисицата никога нямаше да разбере. - Както и да е, това е също нещо, за което няма смисъл да спорим, не бихме могли да стигнем до единодушие.

- Така е. - Нана реши да се откаже засега, не си помагаше, като продължава да се кара с наемния убиец. Нямаше да се съгласи после да ѝ даде още злато, ако продължаваше да я мрази. - Ще отида да плувам и без това бях планирала да го сторя още, когато дойдохме. Ще наглеждам и тъпите кораби. - отвърна тя и тръгна към брега. Когато стигна до един от корабите, където беше оставила малък сак с дрехи, извади от там един чифт бански, облече го и започна да плува около кораба. 

Малана Саясоне слезе от кораба, обаче нямаше представа къде да търси шефката си. Дори не разбираше защо я бе повикала на това място. Жената започна да върви из полята, надявайки се да намери квартал. Тя забеляза непознат мъж и се доближи до него. 
- Здравейте. Може ли да ме упътите до някъде? - вежливо се усмихна непознатата.   

Крисчън се усмихна приветливо, макар и да беше крайно изненадан от появата на непозната жена. Той хвърли бърз поглед към корабите и Нана, моято все още плуваше около тях.
- Здравейте. Как мога да Ви бъда полезен?

- За пръв път стъпвам в това кралство и се загубих, мисля. - започна жената. - Търся жена на име Силиа Фингел, тя ми обясни как да намеря дома ѝ, но изглежда не съм разбрала правилно.

Крисчън кимна.
- Напълно разбираемо. За щастие знам къде е дома на Силиа, познати сме. - отвърна той. - Трябва да Ви кажа обаче, че не е близо до тази местност.

Непознатата жена въздъхна.
- Ясно. Корабът е спрял от другата страна на пристанището. - жената се усмихна. - В такъв случай, може ли да ми кажете как да стигна до там?

Крисчън се усъмни за момент. Пътническите кораби обикновено не спираха на произволни места. Не че беше нечувано някой капитан да се обърка, но отново си спомни за заръката на Арус. 
- Прощавайте, в какви точно отношения сте със Силиа? - трябваше да разпита повече. 

Малана леко се притесни, но явно този мъж познаваше шефката ѝ, затова не виждаше нещо нередно.
- Работя за нея в парфюмерията. - изрече жената. - Малана Саясоне, приятно ми е.

- Удоволствието е мое. - усмихна се мъжът. - Аз съм Крис. Силиа има имот тук, в един от по-приличните квартали на кралство Еритос. Опасявам се обаче, че е сравнително далеч, желаете ли да Ви придружа? Трудно бих обяснил къде точно се намира, а и не е особено безопасен район.

Принцесата задъхана се приближи до двамата. 
- Няма нужда. - изрече тя и се обърна към Малана. - Закъсня, затова отидох да проверя на пристанището. Казаха, че си тръгнала насам. 

Малана се усмихна.
- Здравейте, шефке. - изрече тя и побърза да извади от чантата си документите. - Това са добрите новини. Трябва да разпишете отчетите и другите квитанции за архива. Може да сравните числата.

Нана тъкмо беше излязла от водата. Лисицата реши да се връща, като взе роклята си със себе си, планираше да я облече по пътя, но виждайки онази досадница Силиа отново тук, лисицата съвсем забрави.
- Тези поляни изглежда са станали доста популярни. - изсмя се подигравателно лисицата, когато се доближи до наемния убиец, Силиа и някаква непозната жена.

Силиа разгледа цифрите набързо и свери пресмятанията на жената. Бяха верни.
- Само ще те помоля следващия път да отчиташ и таксата за наема и консумативите на обекта преди да обявиш чистата печалба. - принцесата се усмихна. - Ако премахнем тези неща от общата сума... остават 285 милиона. Повече от чудесно! 

Лисицата присви очи, чувайки сумата. Тази нещастница печелеше толкова от някакъв магазин за парфюми?! Тя сръга наемния убиец с лакът.
- Това не е ли повече от заплатата ти? Каква е тази неправда в южното кралство?

Малана сви устни. Ей сега усмивката щеше да бъде изтрита от лицето на шефката ѝ.
- И много лоша новина. Корабът със съставките от Шиера отново беше нападнат. Този път загубата е голяма. Съставките повечето бяха откраднати, останалите плават из водите. Корабът... потъна.