Поляната

Дейвид въздъхна. Нямаше идея как да постъпи. Да изчака да се засече с Катрин ѝ даваше време тя да събере сили и сама да го конфронтира. Да отиде в дома ѝ и да я конфронтира може би щеше да му покаже истината. Мъжът наистина нямаше представа как да постъпи. 

- Не знам какво се случва в това кралство и как втори човек изчезва безследно тук. - въздъхна Крисчън. След всичките си опити, така и не се бе приближил до това да открие истинския нападател на Силиа.

- Съмнява ме да е казал на Катрин къде точно се предполага, че трябва да го търся, но трябва да се уверя, че е добре. - изрече мъжът и реши да си върви. Непременно трябваше да говори с момичето. 

- Аз като казвам, че това място не е безопасно. - намуси се отново Нана.

- Предимно за корабите на Арус. - отвърна Крисчън. - Поради което сме и тук. Считам, че би могла да се справиш с този Иан, ако реши да се появи?

- Естествено. Едва ли има някой тук, който да може да ме победи. Освен може би странните чудовища, с които конярят се обгражда.

- За там не мога да гарантирам, уви. - въздъхна Крисчън и погледна към корабите. Ситуацията с Катрин беше доста неприятна, макар и да не бяха особено близки, момичето в никой случай не заслужаваше да бъде нападната, заради чужди свади. 

Нана изсумтя. Вече от два дни пазеха тъпите кораби и нищо не се случваше. Лисицата започваше да подозира, че това е поредната подигравка на Арус с нея.
- Защо просто не отидем в кралството? Така като гледам, никой не се интересува от тези кораби. Пък и сме доста далеч от населените региони, както и от обикновеното пристанище. За да ги обере някой, трябва специално да знае, че са тук.

- Не искам и да си представям какво ще чуят ушите ми, ако се окаже, че нещо липсва от тях на събирането. - отвърна Крисчън.

- Според мен Арус просто се подиграва с нас, както обикновено. Никога досега не е имало нужда от подобни неща, за да бъде организирано парти тук. Така или иначе повечето са бедняци и дори няма да го оценят подобаващо. - опонира Нана.

- Разбира се, че се подиграва с нас. - невъзмутимо отсече Крисчън. - Разбрах го още, когато ми каза какво очаква да свършим. 

- Тогава защо продължаваме да стоим тук? - недоумяваше лисицата.

- Защото не познаваш милия ми шеф толкова добре, колкото го познавам аз. - въздъхна Крисчън. - Ще използва "неподчинението" ми като претекст да бъде още по-досаден и честно казано, не бих си го причинил.

Нана скръсти ръце.
- Наистина не разбирам защо продължаваш да работиш за него, след като очевидно разполагаш с достатъчно злато, за да се издържаш сам. Може би е прав и наистина ти харесва да се държат с теб отвратително? Сега като се замисля, ще обясни и отношенията ти с онази Силиа...

Крисчън се изсмя с глас.
- Изглежда никога няма да разберете защо се отнасям така нехайно с финансовата си свобода. - отвърна той. - Не трябваше да я имам изначало.

Нана бавно затвори очи в раздразнение, сетне ги отвори.
- Искаш да си беден? - с още по-голямо недоумение попита лисицата. - Ти не си нормален, наистина.

Наемният убиец поклати глава в отрицание.
- Не искам да съм беден, нито с това, което имам в момента съм в опасност да бъда. Факт е обаче, че това трябваше да е съдбата ми. Иронично е, че колкото и да харча, не съм способен да се приближа обратно до нея. 

- Да се приближиш обратно до нея? Съдбата си, или онази жена - Моника? Ако мислиш, че сега не те харесва, когато имаш злато, си напълно извън ума си, смятайки че станеш ли беден, ще е различно. 

Крисчън отново поклати глава в отрицание.
- Нямах предвид, лейди Моника. Никога не съм вярвал, че ще отвърне на чувствата ми, без значение от финансовото ми състояние. - отвърна той. - Просто смятам, че е иронично. Роден съм в нищета, като слуга. Поради действията си обаче, колкото и да се опитвам, не бих могъл да се върна към този живот. 

- Все още можеш да ми дадеш всичкото си злато и диаманти. Бързо ще се върнеш към предишния си живот, щом така копнееш за него. Съвсем си полудял. - изсмя се с глас Нана.