Поляната

- За да мрънка и да иска да го махна? Няма да стане. И без това, ако извадя ядрото ще умре. - отвърна мъжът и усети странна енергия. Някъде наблизо имаше нещо, което не беше човек, но не го притесняваше особено. - Процесът е необратим. Смъртта ѝ е неизбежна, въпросът е само кога ще настъпи. 

- Да дадеш ядро на простосмъртен е нещо, което изобщо няма да ти бъде простено! - изрече Арзай. - Хенар няма да подмине с лека ръка и тази ти глупост. Този път наистина прекали. Осъзнаваш, ли че няма кой да ѝ помогне?

- Това не ме интересува особено. Интересува ме само какво ще стане с нея след като умре.

- Дай ѝ от енергията си. Силата на ядрото ще забави малко процеса.

Нана присви очи, слушайки разговора. Имаше шанс онази нещастница да умре? Разбира се, тя беше толкова слаба, а както винаги се беше забъркала в неща, които не разбира. Лисицата изскимтя в опит да се изсмее, макар и да се получаваше трудно в истинската ѝ форма. Тази си го заслужаваше. 

Аджакс се засмя.
- Да ти приличам на ходещо благородство? Аз искам да ускоря процеса, той за забавяне ще ми говори. Не си струва да ѝ помагаш, няма да промениш случващото се, само ще удължиш агонията.

- Моли се глупавият ти експеримент да проработи, иначе и ти ще я последваш, когато се разбере какво си направил. - изрече Арзай.
Аджакс беше прав. Дори и да даваше от енергията си на Силиа, това само щеше да забавя неизбежното. Принцесата трябваше да знае, но и това нямаше да промени нищо. 

- Останалото ще зависи от Венара, когато се срещнат в Отвъдното. - изрече Аджакс. - Сега вече мога ли да си ходя, за да се ширя гол в замъка си, или още ще ми надуваш главата с мелодрамите си?

- Тръгвам си. - изрече Арзай и тръгна към пристанището. През водата щеше лесно да се прибере.

Аджакс въздъхна. Вече можеха да се месят колкото искат.
- Още ли ще се спотайваш там? - обърна се той към мястото, където се бе скрила Нана.

Нана излезе от прикритието си.
- Кои сте вие? Не, че това което чух току-що не ме зарадва безкрайно, тъй като не харесвам това момиче, но все пак смятам че е редно да се представим. - изръмжа лисицата. 

- Аджакс, ефоски бог на войната. - изрече мъжът.

- Аз съм Нана. Йокай от Долината на Кошмарите съм. Не знам какво е "ефос" обаче. - поклати глава в отрицание чудовището. Не беше чувала никой от Долината на Кошмарите да споменава подобна локация. - Смъртни ли сте? - не всички "божества" бяха такива в истинския смисъл на думата. 

- А аз не знам какво е Долината на Кошмарите. Ефос е най-простото обяснение от къде идвам. - сви рамене мъжът. - Смъртни? Зависи как разбираш това значение.

- Обикновено е добре да не си чувал за Долината на Кошмарите. - кимна лисицата. - Чувайки за съществуването ѝ, вероятно вече е прекалено късно за териториите Ви. - демоните често завземаха апетитни територии, поробвайки населението им и избивайки всички, които счетат за безполезни. - Кой определя дали сте богове? Виждала съм много същества да се провъзгласяват за такива, само за да умрат по-късно. 

Аджакс вирна вежда.
- Такива се "раждаме". Хенар, Върховният, ни създава. Напътстваме човеците, не, по-скоро само рода Фингел какво да правят. Обвързани сме с проклятия, но се научихме да се спогаждаме.

- Фингел, разбира се. - присви очи Нана. - Винаги е намесена тази жена. С какво е толкова специална?

- Те винаги са. Произлиза от най-древния род по нашите земи. Драконът на Дъгата създаде първия Фингел да е негов Избранник в света на човеците. - отвърна Аджакс. - Разбира се, Фингел попи и лошото у хората и се обърна срещу създателя си. Над хиляда години проклятия и необратими процеси и Силиа спаси положението. Драконът на Дъгата и Хенар винаги ще ѝ са благодарни за това, макар и да не го разбирам особено.

Лисицата се изсмя гръмко.
- Тази Силиа е спасила нещо? Съжалявам, но това е невъзможно. Тя е глупава, слаба и безполезна. Познавам я. - Нана реши, че този странен "бог" не е заплаха, поради което се върна в човешката си форма.

- Направи го, затова сме тук. Проклятието беше разбито, Драконът на Дъгата отново стана Създателя на всичко. - отвърна Аджакс. - Пък и тя е човек. Това, че във вените ѝ тече незначително количество божествена кръв не я прави достатъчно специална да се разхожда сред нас. Засега поне.