Dragontale Места за живеене Занъкът на Принц Афсол Фингел

He e нужно да разказваш, знам че ти e тежко въздъхна Афсол и изпи уискито си на екс: Ще те заведа утре при Матилда, аз също смятам да я посещавам от време на време-

Сандреа ce усмихна:
- Стъпка правилната посока- Матилда може и да ви помогне да изгладите отношенията Си: - изрече мъжъ .

Афсол ce надяваше това да ce случи. Искаше Силиа отново да му има доверие и знаеше, че това ще бъде трудно, но възнамеряваше да ce бори за това.
Добре, нека вечеряме:

братята Силиа кимна и започна да ce храни: си. Наистина не разбираше какво ce случва Постепенно разговорът пое С нея, можеше само да в много по- ce добра посока и въпреки случилото ce, принцесата ce усмихваше и понякога надява по-леко да премине през случилото се. След като вечерята приключи, Сандреа бе решил да ce ce смееше на шегите на оттегли в стаята си, Афсол и Силиа останаха в библиотеката. Принцесата бе започнала да чете книга и скоро след това ce унесе в сън:.

Афсол стана от мястото си и отиде да донесе завивка за Силиа. Покри я c нея и реши да остане в библиотеката. Искаше Силиа да е спокойна, че има някого около нея, ако започнеше да сънува кошмари.

Силиа отново сънуваше кошмар. Бяха я върнали в онази ужасна къща и отново я изтезаваха.
- Пуснете ме, моля ви.-. - изрече тя и сълзи започнаха да ce стичат от очите и: Моля ви, не ме измъчвайте повече . Килиан, моля тет убий ме. Просто ме убий-

Афсол ce разбуди от гласа на Силиа и ce доближи до нея. Започна да я бута по рамото, за да ce събуди.
- Хайде, събуди ce: - изрече принцът и продължи да побутва сестра си.

- Силиа отвори очи и й отне няколко секунди; за да осъзнае къде ce намира и какво й ce случва Тя ce надигна върху канапето и прегърна Афсол, сетне заплака по-силно: Беше ужасно: - изрече тя и продължи да хлипа:

- Разбирам. - отвърна Афсол и започна да гали косите й Нека ти олекне, после ще отидем при Матилда.
Афсол остана до Силиа, докато тя ce успокои. Чудеше ce дали да не отиде още сега и да намери онзи негодник Килиан и да го убие; но реши да не предприема нищо импулсивно:

Силиа ce поуспокои и отиде да ce приведе във вид Върна ce обратно в библиотеката освежена.
Нека вървим. Трябва да посетя и робите си, за да ce уверя, че ca добре

Афсол поклати глава.
- Килиан те смята за мъртва и ни диша във вратовете, Сил: He можем да ти позволим да ce разхождаш безпомощна наоколо. - изрече Афсол. Сандреа ти каза, че ca добре: Нека това приключи и ще ги видиш: Между другото, това e само и единствено предложение, но не искаш ли да останеш тук, докато ce съвземеш?

He отвърна тя: Бих ви посещавала, бих оставала за ден-два, но не и постоянно: В имението на Арyc наистина ce чувствам в пълна безопасност: Нека вървим: Афсол последва Силиа , но преди да излязат, той й подаде черно наметало. Принцесата разбираше защо e и реши да не ce противи. Тя го облече и двамата излязоха от замъка, за да отидат при Матилда лудницата:

Силиа и Афсол стигнаха до замъка на принца.
Разговорът c Матилда ми дойде добре, макар и тя да не говореше през повечето време:

Трябвало e да те изслуша: He можах да присъствам на разговора ви, но така и трябваше изрече Афсол: Искаш ли да пийнем по нещо студено?

- Студено прясно мляко без захар би било чудесно: - изрече Силиа и двамата влязоха вътре:
Принцесата отиде във всекидневната и помоли Джой да и донесе желаната напитка.

Афсол последва сестра си и си наля чаша уиски.
- Снощи не ти казахме, но Сандреа ще представи различна история пред татко. Ако бе избила само семейството на Килиан, нямаше да има никакъв проблем. - изрече Афсол: Разбира ce, не те съдя, че си постъпила така. Сторила си онова, което си смятала за правилно в онзи момент:

Джой ce върна със студеното мляко и го сервира на Силиа, сетне излезе: Принцесата въздъхна:
- Действах подбудена от гнева си. He трябваше; но вече не мога да върна времето и да поправя грешката си: Яд ме е за хилядите невинни, които трябваше да загинат. - изрече Силиа и отпи ОТ млякото си: Страх ме е вече да ce надявам, че никога повече няма да попадна на хора като Килиан. He знам кого съм разгневила толкова със съществуването си. Опитвам ce просто да си живея живота, дори не правя неща, които да ме подлагат на истинска опасност. Защо всичко това ce случва € мен?

- Защото хората ca такива, Сил: Разбира ce, не всички. Светът е пълен c пълни изроди извратеняци, на които просто им харесва да нараняват невинни и беззащитни: Ако Килиан наистина имаше някаква съвест и морал смяташ ли, че щеше да те нападне? Нямаше да подкрепи постъпката на брат си. Щеше да изпитва гняв и тъга, докато превъзмогва смъртта му; самосъжаление и да търсиш вината но постепенно щеше да осъзнае, че си сторила правилното нещо: себе си: Ти нямаш такава и знам; че го знаеш: - отвърна Афсол и въздъхна. He казвам да не мислиш за станалото, но не искам да потъваш отново

- Знам, че нямам вина. Дори не исках да убивам брата на Килиан. Той ме нападна и докато ce съпротивлявах го раних: He съм искала да го убивам , никога не съм имала такива намерения: - отвърна принцесата: Разбира ce, явно никой от семейството му не е повярвал:

- За крайното невъзпитание на тези мъже ca виновни родителите им Баща им явно ги e научил; че не бива да приемат откази и че ако ce случи нещо С някого от тях, трябва непременно да отмъстят. - изсумтя Афсол и допи уискито си. Силиа, не искам повече да ти ce случва, но през живота Си сигурно ще срещнеш още такива хора. Дори и да живееш живота си максимално честно и почтено, на някого пак няма да му отърва и ще опита да те нарани. За съжаление, много от хората преминават през това. Важното e да преодолееш станалото и да продължиш напред, защото животът ти не свършва c поредния кошмар: