Dragontale Места за живеене Замъкът на Принцеса Серена Калахан

Серена ce замисли за момент, сетне направи знак c ръка на Силиа да изчака и влезе обратно в имението- Скоро ce завърна със стръкче от странно растение със черни цветове: Мисля вече съм ти споменавала за лунния прашец; който спомага лекуването. Ползвай го заедно c това. тя подаде стръкчето ръцете на Силиа. Нарича ce тъма, поради черните си цветове; но има силно болкоуспокояващо свойство. Прекрасно е за дракони, но внимавай, при хора ефектът е прекалено силен. Гилгамеш също ce нарани, но отказва да му помогна, както и да иде лечебницата .. Валурус също ли не желае да иде там?

Силиа взе стръкчето Oт ръцете на Серена и заби поглед в цветовете му-
- Забраниха ми да посещавам лечебницата: - отвърна тя: He знам какво биха сторили, ако наруша тази забрана, затова бях принудена да дойда при теб, иначе едва ли бих посетила дома ти
Очите на Силиа ce разшириха, когато изказа последните думи. нe, това не биваше да ce случва.

Серена ce натъжи да чуе това. Очите й ce напълниха отново със сълзи, a допреди малко беше плакала.
Ho. . Защо? едва изрече тя и едвам сдържа сълзите си: Аз . знам че Гилгамеш ce държи ужасно, но.. He съм виновна-. Опитвам ce да го спра:-:

Наистина не благодарение на този негодник; вече ги няма. Тръгнаха ми ce щеше да ти кажа това; Серена, но очите на Силиа също си и нямам никаква представа ce напълниха със сълзи: къде ca: драконите ми Обмислях да напусна Еритос и да ce заема ме c това; обвиняваха, че продължавам да ти бъда приятелка: А заради което излязох от лудницата; но вече не виждам как би станало:

Сълзи започнаха да ce стичат по лицето на Серена. Нямаше представа, че драконите на Силиа ca си тръгнали: He знаеше какво да каже:
Ще ги намерим . Аз трудно биха оцелели сами. Храната ще ти помогна да ги намерим: e оскъдна; пресипнал от плач глас отвърна тя: He може да трябва да ги намерим скоро Наистина съжалявам за стореното от Гилгамеш, ако можех да върна времето назад, щях. ca отишли далеч, отвъд покрайнините; дракони отгледани като нашите;

Съжалявам; Серена, но смятам да ce справя сама c това He искам да бъда длъжница на този, ако ми помогнете He знам къде биха могли да ca, но силно ce надявам да ce завърнат скоро: Силиа замълча и прибра стръкчето в кесията си: Благодаря за тъмата. Ще ce видим- . някога.
Жената обърна гръб на горкото момиче и даде знак на Валурус и Илум да я последват. Трябваше да ce прибере и да третира раната му-

Серена не можеше да повярва: Ha път бе да изгуби една Oт най- добрите си приятелки, само и единствено, заради безчинствата на Гилгамеш_ Тя погледна яростно към спящият дракон. Винаги досега бе осъждала Каво за това, че бие драконите си, но точно в този момент и ce прииска да отиде и да го налага където свари. Разбира ce, тя ce въздържа и ce върна обратно вътре. Рейна гледаше c въпросителен поглед, но реши да не задава въпроси, страхуваше ce, че може да си навлече гнева на новата си господарка

събуди, ридаейки от поредният кошмар, в който всичките й приятели Серена не спираше да плаче: В ума й още кънтяха думите на принцеса Силиа, а момичето едва успя да заспи. Дори, когато намразват и я наричат c най- най-грозни слова. He можеше да продължи повече така. Тихо стана сетне ce унесе, това не трая дълго и тя отново ce от леглото си, облече роклята си и излезе незабелязана навън.

Гилгамеш беше разярен: Обиколи имението няколко пъти и надникна през всички прозорци, но никъде не откри Серена. Нададе мощен рев; който подплаши всички останали дракони и накара Рейна да излезе навън:
Къде е нещастницата? изръмжа драконът срещу безпомощната робиня:
Рейна не успя да отговори За пръв път в живота СИ ce изправяше срещу такова същество и не знаеше как да реагира: Почувства, че животът и e в опасност, затова изтича обратно в имението и залости вратата: Драконът я блъсна няколко пъти, след което отлетя още по- разярен.

Серена ce прибра вкъщи, където бе посрещната от Рейна:
Господарке, толкова ce радвам, че ce завърнахте! робинята ce поклони, след което падна на колене: Серена ce чувстваше неловко и честно казано, нелепо. Моля те, наричай ме Серена, а не "Господарке"_ Ти не си моя собственост във всеки момент, когато пожелаеш, си свободна да си тръгнеш.
He, благодаря Ви за възможността, но съм добре тук, при Вас! отново сведе глава мочичето. Серена въздъхна, явно нямаше скоро да успее да изтрие месеците; a дори може би и години, мъчения, които бяха принудили Рейна да забрави произхода СИ да ce държи като робиня:
След като ce прибра, престолонаследницата на Еритос я очакваше още една среща, при това доста неприятна: Тя излезе навън, а щом я видя, Гилгамеш веднага долетя до нея и изръмжа в лицето и
Значи все пак реши да ce появиш, нищастнице: He стига, че ce нараних, заради теб, ами и ме остави да ти изпълнявам глупавата мисия, докато ти правиш кой знае какво- . He си длъжен да правиш нищо за мен сухо отвърна момичето. He искаше да ce разправя сега c Гилгамеш, още мислеше как да поправи ужасиите, които той бе натворил при съседите й:
Недей да ми философстваш, кучко: изръмжа драконът: Ho добре, не ме интересува къде и C кого сИ била, след като вече си тук, и не ca те продали като робиня. Мога да ти отдъхна:
Серена повдигна вежди Загриженост ли усети в гласа на Гилгамеш току що? Bce пак, не бе ли той самият, който и кресна, че сама ще изпълнява мисията си, а в нейно отсъствие ce бе погрижил за квотата, при това наранявайки се. Престоноласледницата на Еритос, отново въздъхна Нямаше скоро да излезе на глава С него:

Моля те, Серена, Гилгамеш и нека отидем в Ясу ce лечебницата! He изглеждаш никак добре! прибраха. Момичето забеляза, че драконът кацна c известна трудност.
He ми казвай как изглеждам, нещастнице! изрева Гилгамеш Ти си виновна за това! Никъде няма да ходя:
Тя виждаше; че въпреки думите си, драконът чувстваше силна болка
Моля те, ще призная; че ти си най-силният дракон на света и си господар на всичко тук, само ми позволи да те заведа до лечебницата.
- Кажи ми къде и c кого беше и може и да си помисля. - изсумтя драконът
Престолонаследницата на Еритос ce ядоса. Какво общо имаше това c каквото и да било? He тя бе ранената!
Добре, бях в южното кралство, сама! Исках малко време далеч от всички, за да преосмисля случилото ce напоследък: Трябва да разбереш, че заради теб и поведението ти, губя доверието на приятелите си: Един по един започват да странят от мен!
Страхотно, те и без това Сега вече прекали Серена ce разяри, стана ca една сбирщина OТ сла баци и където беше седнала леки жени, като теб: и го изрита € всичка сила по нараненото място. невъзмутимо отвърна драконът:
Какво си мислиш че правиш, уличнице?! изрева от болка Гилгамеш: Ще си платиш за това!
Това e само началото! изкрещя момичето : Винаги съм осъждала Каво за това, че бие драконите си, но сеrа разбирам, че явно просто e нямал друг избор: A ceга, отиваме лечебницата:
Гилгамеш бе безкрайно изненадан от внезапния прилив на кураж у Серена, та дори не успя да отговори: Просто я последва мълчаливо към площада на Еритос:

Силиа дойде пред дома на Серена и почука на входната врата.

Серена излезе и ce зарадва да види принцеса Силиа
Здравей, Силиа, какво те води насам?

Дойдох да поканя теб и ей тоя там, Силиа посочи € пръст Гилгамеш на лов: Ще дойдете ли?

- Разбира ce! Идваме: - отвърна Серена, без дори да чака одобрението на Гилгамеш. Драконът изсумтя, но не протестира

Добре: усмихна ce Силиа: Аз ще отида да попитам и другите съседи: Ще ce видим в пещерите:

Серена ce беше предполагал Серена си бе леко момиче: прибра, заедно c Арус, който беше нетърпелив да продължат започнатото на партито. Гилгамеш ги изгледа подозрително, но ce върна към съня си Бе точно както си го

Силиа дойде пред дома на Серена, тичайки. Спря пред вратата, за да си поеме въздух Силно ce надяваше онзи Арус да не ce е възползвал от нея. Тя почука на вратата:

Серена ce разсъни от звука, който дочу откъм входната врата. Тя бавно отвори очи и изсумтя , главата й пулсираше от болка. Погледна от другата страна на леглото си и намери бележка: Потърка очи и започна да чете:
"Красавице;
Съжалявам, но ако остана повече, ще си изтърва кораба.
Прекарах си страхотно c теб, надявам ce и ти да мислиш същото:
Може би скоро ще ce срещнем пак:
Целувки,
Арус:
П:С: закуската ти e готова и те чака в кухнята:
Серена прехапа устни, спомняйки си за случилото се. Отново дочу почукване на вратата Си:
Идвам, идвам. c пресипнал глас отвърна тя, намятайки си халат. Отвори вратата и ce изненада да види принцеса Силиа.
Здравей, Силиа Какво те води насам? c усмивка попита тя:

Казах ти, че ще дойда да видя как си. Добре ли си? Изобщо помниш ли нещо от снощи?

- Серена действително не си спомняше голяма част от партито, спомените й започнаха от момента, в който си тръгна c Арус и алкохолът започна да напуска кръвта й Честно казано, не си спомням партито прекалено добре .. Дано не съм ce изложила много, доста ce напих там . - отвърна тя и дръпна халата си, за да прикрие синьо-лилавият белег на врата си:

Силиа го забеляза и хвана ръката на Серена, след което я отдръпна
- Знаех си! - извика тя: Онзи негодник не просто те изпрати, нали?
He знаеше дали да й каже и какво ce беше случило на партито. Нямаше представа как ще й повлияе-

Серена прехапа устни. Как щеше да обясни това на приятелката си? Зачуди ce дали да не излъже и да й каже; че не си спомня, не искаше принцеса Силиа да я помисли за леко момиче:
Той Аз. . He, не беше просто изпращане: тя заби поглед в земята и спря да говори.

- He трябваше да те оставям в ръцете му. Трябваше да те отпратя лично до дома ти. - изрече Силиа и си спомни самата тя какво направи снощи: Боже, кого съдя: Та аз постъпих по същия начин .

Серена не разбираше какво има предвид Силиа.
Всичко е наред, Силиа, честно казано, напоследък ми ce насъбра доста покрай безчинствата на Гилгамеш: Може би имах нужда от това.-. Какво искаш да кажеш c това, че си направила същото?