- Край c нас: - изрече Мели: Хектор никакъв го няма.
Гейл въздъхна тежко: He обичаше животни, не разбираше тези роби защо така ce вайкат:
Мели, има ли смисъл да продължаваме да го търсим? Можем да кажем на господарката, че е починал. Тя и без това не го е виждала, можем да кажем, че е бил болен нещо- Стига c тия тъпи идеи, Гейл. намеси ce Шао: He можем да кажем това на господарката, тя ще ce разстрои.
Е, какво да направим? Търсихме го навсякъде: сви рамене Гейл: Какво още?
- Ти да не си замесена в изчезването му? Никак не си притеснена за горкия Хектор. - извика Мели:
- Чакай малко , това, че не харесвам животни не значи, че съм му направила нещо Нямам причина да го правя: - изрече Гейл. Пък и защо да пусна Хектор навън? Защо да не ce отърва Тогава От котките на мълчи и не Шао, мрънкай. Ще го търсим и точка! a точно котката на господарката ще нареди Мели: избера, вие в ред Сега да вървим ли сте?!
Гейл извъртя очи, но въпреки това тръгна след останалите роби: