Dragontale Летни Вили Лятната вила на Конър Ган'Дор

Конър въздъхна и ce изправи От стола си
Наистина ли искаш да умреш; Силиа? И без това натам си ce запътила, но сигурна ли си? Можем да живеем двамата и да бъдем щастливи. Наистина не мога да повярвам; че би дала живота си за оня дългуч. Тa той дори не трепна; когато Мели каза; че си си тръгнала

- Няма да ти давам- . обяснения: - отвърна Силиа Нищо не разбираш, Конър He знаеш какво e : любов Човек; който обича--- никога няма да постъпи... като теб:

Конър ce приближи до нея и я зашлеви.
- Именно защото те обичам; те карам да минаваш през това Опитвам ce да ти отворя очите; но ти си решила да живвеш в заблуда. Приеми го вече; той никога не би могъл да ти даде каквото и да e: За него, ти си просто поредната жена; c която ce забавлява Изобщо не трябваше да му ce връзваш; но какво да ce направи. - отвърна той въздъхна Щом наистина желаеш смъртта си, нека така да бъде. Пак ще те бия, този път доста повече от предишните пъти; ше ти дам малко вода и ще те оставя на произвола на съдбата. Това e последната ни среща; Силиа
Конър пъхна отново парцала в устата й, след което завърза и c превръзката Тъмният елф взе шибалката застана зад Силиа; след което започна да налага, където свари. Без да иска удари и мястото върху което беше счупил точилката

Силиа изпищя от силната болка, която я връхлетя и отново ce запротиви на въжетата, които ce врязаха болезнено в китките й Имаше чувството, че сякаш я удря ток в това място и не можеше да си намери място от болка.

Конър продължи да я налага силно където свари. Халатът беше доста разкъсан и позволяваше грба й да бъде открит:
Дори и да загубиш съзнание; няма да спра Така дори ще по-добре: Може и да умреш; без да ти ce налага да усещаш всичко това.
Конър продължи да я налага; след което застана пред нея и възобнови заниманието си. И без това беше бесен както на нея; така и на останалите за глупавите им коментари.

Очите на Силиа бавно започнаха да ce затварят. Bce още усещаше ударите на шибалката и болката, която й причиняваше: Силно ce надяваше да намери смъртта си вече, тъй като едва ли можеше да ce отърве от Конър:

Конър забеляза; че загубила съзнание и продължи ядно да я налага: Тялото й приличаше на платно на ужасен художник: Беше потънало в сини и морави петна, червени ивици; някои от които кървяха. Единствените й по-здрави места бяха лицето й, част OTТ ръцете й и ходилата й. Седна на стола; за да си почине малко след което отново шеше да продължи. Впери поглед в тялото й и ce разгневи .
- He мога да те разбера: - извика той. Наистина не мога. Толкова си твърдоглава, толкова заслепена . Толкова много ме дразниш; Силиа. Вече мисля; че си го заслужаваш: Никога не оцени това; което направих за теб. Никога не видя любовта която ти предлагах. Хлътна по онзи мерзавец и реши да съсипеш всичко между нас. He си по-различна от онези жени, които първо ca С един; после скачат на друг
Той ce изправи и я удари в лицето.
Караш ме да те наранявам и да ce чудя защо изобщо те обичам.
Той отново взе шибалката и започна да я налага С всичка сила: Омръзна му от ината й. Нямаше да й позволи да бъде c тоя повече: Щом смърт бе това; което иска; щеше да си я получи. Конър съвсем ce забрави 8 гнева си. Отпусна ce на стола и захвърли окървавената шибалка на земята. Тялото й беше потьнало в кървави ивици, а халатът попиваше кръвта й. Конър ce приближи до нея и я прегърна Няма да умреш от кръвозагуба; не ce тревожи. Ще умреш от твърдоглавието след което я целуна по бузата. си.
Радвам ce; че все пак ми позволи да те познавам: Тази стая ше е вечният ти дом:
Конър ce отдръпна от нея и забеляза; че ризата му е започнала да ce напоява кръвта й. Извади си друга От гардероба и я облече; след което излезе от спалнята и я заключи. Излезе ОТ вилата, заключи я и ce отправи към пристанището: Повече нямаше да ce върне тук.

Маида дълго ce луташе; докато намери вилата; на която принадлежат ключовете. Тя погледна номера; който бе изписан на вратата на вилата, след което и този на ключа.
Това е значи. Защо ти e вила? започна да си говори на глас елфката. И защо не си ми казал?
Тя отключи вратата и влезе вътре: Любопитно й бе за какво вторият ключ. Нa първия етаж всички стаи бяха отключени; затова Маида ce качи на втория Започна да отваря една по една вратите; но една не ce отвори. Елфката погледна към ключа в ръката си и го пъхна в ключалката, след което го завъртя: Вратата ce отвори и Маида я открехна Очите й ce разшириха при гледката и тя изпишя; след което падна на земята. Очите й ce взираха във висящата От тавана Силиа. Елфката сложи ръка на устата си и ce зачуди какво да стори.
- В името на боговете; какво си направил? - каза тя c разтреперан глас:
Маида ce изправи ОТ земята и ce приближи до жената. Протегна ръка за да я докосне; но ce отказа:
Аз нямам вина, кучко. Изобщо не знаех; че си тук.
Тя забеляза хартия и мастилница и седна, за да напише бележка Написа набързо нещо, след което сгъна бележката
Съжалявам, кучко: Дано си жива
Елфката побърза да излезе Oт стаята, след което и от вилата He можеше да повярва; че Конър е стигнал до тук.

Арyс и Крисчън пристигнаха във вилата. Далия естествено отказа да дойде; мрънкайки как не ce интересува от живота на "тази пикла" Зениците на двамата мъже ce разшириха при гледката на кървящата; все още висяща от тавана Силиа:
- Мислиш ли, че дори е жива? - изрече Арус, след което двамата ce втурнаха и откачиха горкото момиче от куките. За щастие, макар и слабо, сърцето и все още биеше: Нещо, което Фий може да излекува? вдигна поглед Крисчън, срещайки ce c този на Арус:
Надявам ce, инак ще ce окаже съвсем безполезна. Трябва да я отведем обратно у нас, Фий e вързана със здрави вериги и няма да може да излезе и да дойде тук: Пък и очевидно собственикът на това място не й желае доброто:
- Почти нямам съмнение кой стои зад това. - отвърна Крисчън, след което двамата внимателно понесоха ранената Силиа обратно към дома на Арус:

Конър и Маида влязоха В лятната вила Барона отиде в спалнята си; а Маида побърза да намери най-отдалечената спалня от неговата.

Конър извика на кучката Маида да ce появи. Тя влезе в спалнята му.
Кво искаш?
Върви до Еритос и виж ко ce случва там-
И що аз да го правя? учуди ce робинята. Върви ти.
Кучко не ме вбесявай; че като те почна закани ce Конър. Върви ти казах.
Маида въздъхна и тръгна към пристанишето

Маида ce върна обратно и отиде при Конър:
Записах те за някакво събитие изрече тя. Тая покана беше под вратата
Тя я даде на Конър и той я прочете Щеше да иде на туй парти и да научи мръсницата Силиа Надяваше ce чумата и свитата и да не ca там, за да може да тормози Силиа: Щеше да я научи; само да ce оправеше
- Заради теб не остана нишо от замъка. - извика Маида Нямаме дори дрехи!
- Мълчи ма. - изрече Конър. Ти и без туй рядко ходиш c такива.
Както и да Ще ходиш ли?
- Много ясно. Трябва да разбера кво знаят останалите. - отвърна Конър: Ако тъпия дългуч не ce появи; всичко ще бъде наред:
Маида въздъхна. Тоз никога нямаше да ce спре:

Конър беше решил да стане най-сетне от леглото. Раните от побоя още го боляха, но не толкова силно. Барона трябваше да ce върне до Еритос и да си купи дрехи, след което и да наеме строители, КОито да започнат да поправят замъка му. Отиде до чувала със златото си и забеляза; че голяма част от него липсва Ко беше станало тука ве?
- Маида! - извика той, ама елФката тъй и не ce появи:
Тъмния елф започна да я търси из вилата ама не я намери. Зачуди ce къде беше отишла; когато я забеляза да върви към входната врата.
Къде беше ма? извика, когато робинята влезе вътре
- До Еритос. - отвърна жената:
И ко прайше там? Нали вчера ходи.
Да, знам; исках да видя дали пък не можем да вземем оше нещо от замъка отвърна елфката.
Я ми кажи къде ми е голяма част от златото ма. гневно я погледна Конър Чувала беше почти пълен; сега e почти до половината
Маида преглътна
- Има една интересна лотария в таверната. - отвърна уплашено тя. Реших да ти пробвам късмета.
Конър побесня Тая за каква ce нислеше?
Кой ти каза да ходиш там и да ми прахосваш златото ма? кресна и той. Tо ми трябва тъпа кучко. Какво спечели?
- Нищо. - въздъхна жената.
Нищо? изкрещя Конър. Дала си толкова злато за НИЩО?
Така ce случи.
Конър я зашлеви с всичка сила и Маида падна на земята Изрита я няколко пъти в тялото и я хвана за косата. Повлече я към ОнЪз стая; в която държеше Силиа; когато я беше отвлякъл. Маида ce опитваше да ce измъкне от хватката му; но не можеше Конър отвори стаята и елфката ce ужаси.
He! He ме затваряй тук.
Имаш нужда OТ сериозно превъзпитание; кучко шибана гневно отвърна барона: Как смееш да МИ харчиш златото без мое позволение ма?
Съжалявам ! извини ce Маида.
Доста късно, тъпачке
Конър и нанесе още няколко удара и Маида остана да ce превива на земята от болка: Намери въже и завърза ръцете и, след което я повдигна от земята и закачи ръцете и на куките; които висяха от тавана: За ся няма да ce занимавам c теб Маида висеше на ръцете си; точно както Силиа някога изрече Ще си пазя силите за партито, ама утре Утре ше те спукам от бой.
He ме оставяй в тази ужасна стая примоли ce Маида и си спомни как беше намерила Силиа. Съжалявам за златото, няма да ce повтори.
He ти вярвам; кучко; затова ще си изтърпиш наказанието.
по някое време и не желаеше да слуша писъците и, както и да Конър ce приближи до леглото; върху което връзваше Силиа след като приключеше c побоя и откъсна парче събира съседите наоколо от чаршафа, след което го натика в устата на Маида. Знаеше; че мършата ще почне да крещи

Конър ce върна във вилата Вече не мУ оставаха сили; а трябваше да пусне Маида от въжетата: Изкачи ce по стълбите; оставяйки кървави дири след себе си. Влезе в стаята, в която беше Маида и ce приближи до нея. Едва я повдигна; за да я освободи От куките: Вече му прималяваше Отвърза ръцете и; a тя побърза да махне парцала от устата СИ.
Какво ти e?
Негодниците разбраха за станалото.
Аз тИ казах: викна Маида и ГО огледа. Изобщо не изглеждаше добре: Продължавай така накрая наистина ще те убият. Как въобше ходиш c тоя крак?
He питай, едва го усещам:
Маида му помогна да отиде до спалнята си и Го остави на леглото. Щеше да превърже каквото може от раните; но не знаеше дали ше помогне
Ще ce оправя кучко.
Ще висим тук c месеци.
Млъквай. Погрижи ce Маида изсумтя, ама тръгна да му третира раните: и ме остави да си почина:

Афсол намери вилата на Конър. От сандъка извади силно запалителна течност и ce приближи до сградата. Напръска я c течността, след което ce отдръпна: Извади топчета от парцали, пропити със запалителна течност. Запали едно и го хвърли срещу вилата, счупвайки един от прозорците: Запали и останалите и ги хвърляше във вилата, знаейки че скоро всичко ще е в неугасими пламъци. Щеше да научи негодника Малко по малко щеше да го лиши от всичко което има. Афсол драсна една клечка и ce приближи до вилата, след което хвърли клечката, запалвайки течността, която разпръсна по-рано. Във въздуха ce издигаше димът от горящата вила, a всичко наоколо ce оцвети в оранжева светлина.

Маида тькмо беше приключила c раните на Конър: Слезе до банята; за да вземе препарати за почистване, но забеляза всичко да гори:
- Какво става? - извика тя.
- Трябваше да ce махнат от тук Жената затвори всички врати след себе си. Така щетите нямаше да ca големи. Елфката отиде да уведоми Конър; но той беше толкова слаб; че вече не можеше да стори нищо. Тя преметна ръката му през рамо и му помогна да излязат от спалнята. Трябваше да ca навън. Използваха задния вХод, тъй като беше по-близо и Маида настани Конър по-далеч от горяшата вила: Ти си виновен! - изрече тя и го зашлеви.
Конър нищо не каза. He знаеше кой запали вилата му; но сигурно беше дългуча. Маида трябваше да намери кофа да ce опита водата от басейна да изгаси пламъците. Трябваше да спасят поне една част ОТ вилата:

Афсол реши да си върви. Тъмният елф никога нямаше да разбере от къде му беше дошло.

Маида ревеше; a Конър все повече ce дразнеше на ужасния и плач
Спри ма извика:
- Погледни какво Ни остана, идиот такъв една спалня; баня и малката кухня. - извика робинята. Казах ти да не ce занимаваш c онъз русата кучка.
- Маидо, радвай ce, че сега не ce чувствам добре; че щеше да видиш. Това че любимата ми стая изгоря; не означава; че няма да ce възстановя и да тe подредя както аз си знам: - извика Конър: Върви до Еритос и виж ко става. Естара е в болницата; трябваше вчера да я вземеш:
Какво прави Естара з болницата? робинята отново извика
- Маида въздъхна Беше ранена на онова парти. и излезе ОТ вилата: - отвърна Конър и погледна злобно жената. Изчезвай, че да имам налко почивка от разни ненормалници:

Маида ce върна обратно. Отиде в спалнята при Конър и му показа поканата:
Тая Елвира не ce спря c нейните игри. намуси ce Конър.
Ще ходиш ли?
Разбира ce; че ше ходя отвърна тъмния елф: Имам малко работа Еритос и без това.
Зашо не ми каза да изпълня тъпако? Там бях до ся.
Знам, но ce сетих за това по-късно. подсмихна ce Конър: Утре ще ти кажа какво ше направиш
Конър вдигна едната Ти вярно си решил да ходиш: СИ ръка и присмя ce зашлеви; след което изстена робинята. OT болка С патериците ли ще ce мъкнеш?
He ce подигравай на състоянието ми, кучко.
- Силиа си е моя! Te ca тези, които трябва да ce спрат В това състояние си заради оная русата кучка, ама продължавай. И все някога ще ce случи. - извика Маида и разтри бузата сИ. He знам какво още искаш да ни направят тея хора за да ce спреш
Маида въздъхна He го разбираше тоя лудия Беше обсебен от русата кучка и отказваше да пусне. Робинята легна върху своята половина от леглото и ce обърна c гръб към барона Отново ce подсмихваше ненормалника робинята не разбираше защо. Знаеше обаче; че няма да e нищо хубаво и накрая пак някой щеше да им ce домъкне Д0 вратата, за да ИМ търси сметка:

Конър ce прибра изключително доволен. Щеше да научи мръсницата Силиа, че получаваше онова; което поиска.
Днеска май не ca те били.
Нямаха време: Ся ca заети други неща. подсмихна ce Конър. Ай да си лягаме, кучко, уморен съм.

Маида почна да бута Конър; за да ce събуди.
- Ко искаш ма? - извика тъмния елф
Казвай кога ще започне възстановяването на замъка. He можем да живеем тука цял живот
И що? учуди ce барона. Ти кат искаш си върви. Оня замък и без туй ще падне скоро:
Маида скочи от леглото и издърпа завивката:
Да и то заради тебе. He спря да ce занимаваш c русата кучка
Тя си има име ма. Силиа ce казва: Толкоз ли си тъпа, Маидо?
Hе ме интересува За първи път имам някъв нормален дом; ама заради глупостите ти явно скоро ще живеем по улиците. Това ли искаш?
Конър я хвана за ръцете; ама пусна, щото го заболяха раните по тях.
Що не си намериш работа ма? Излез OТ тая стая; не мога да те трая повече
Маида изсумтя и напусна спалнята.

Огромен мъж на име Старейшините и заговорничи със Сантяго, С помощта на робинята си маида. Арчибалд бе довел със себе Арчибалд пристигна пред останките от лятната вила на Конър Беше получил писмо, в което ce казваше че тъмен елф на име Конър създава си и свой доверен слуга, който щеше да накаже жената проблеми за Двамата блъснаха събориха вратата, след което влязоха порутената вила. Слугата бързо хвана маида и я застави да лежи на пода. Арчибалд откри стаята на Конър и влезе вътре, заключвайки вратата след себе си.
Здравейте, господине: злокобно ce усмихна той, приближавайки ce към тъмния елф-

Конър си беше помислил, че Маида нещо заключва, ама ce обърна рязко когато чу гласа на някъв мъж. Обърна ce и едва не получи инфаркт.
Къв си ти ве? Ко прайш в къщата ми?

Арчибалд ce умихна още по- злокобно; след което ce приближи до тъмния елф; който все още беше на леглото, перфектно. Огромният мъж хвана ръцете на Конър и го затисна на леглото, възкачвайки ce отгоре му.
Нищо, сладур: Сега малко ще ce позабавлявам аз c теб, докато слугата ми ce забавлява c онази Маида- казвайки това, със свободната си ръка той започна да сваля панталоните на Конър:

- He! - извика Конър и ce опита да ce измъкне, ама не можа.
Раните на ръцете му пак ce отвориха; а строшената му капачка го болеше ужасно. Опита да ce измъкне някак си, ама не успя: