Кралство Еритос

Тук живее неблагородническата част на кралство Еритос.

Нана реши да дойде на разходка в центъра на Еритос. Този път си беше облякла рокля, тъй като се бе застудило. Лисицата се надяваше времето отново да се оправи скоро.

Марибел беше отишла да напазарува и пребледня, когато видя отвратителната си "съседка" да се разхожда по една от улиците. Поне този път бе имала благоумието да се облече, но когато я огледа по-отблизо, забеляза че отново срамотиите ѝ са почти навън. Старицата реши да не оставя нещата така и се приближи с бързи стъпки.
- Ти как смееш да идваш тук? - гневно повиши тон възрастната жена.

Нана извъртя очи. Тази ненормалница следеше ли я вече?
- Живея тук, госпожо. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Не разбирам какво целите да постигнете, като ме преследвате.

Марибел скръсти ръце.
- Изобщо не съм искала да те виждам даже. Особено след като повика някакъв мъж да ме насили, освен курва явно си и престъпница. Ако си мислиш, че няма да те обадя на гвардията за това нещо, много се лъжеш.

Нана изсумтя.
- Нали вече го направихте? Те не виждат нищо нередно в поведението ми, господин Крисчън също. - с насмешка отвърна жената. - Проблемите са само във Вашата глава, вероятно е от възрастта.

- Ще ти дам една възраст като грабна сопата, момиченце! - продължи да крещи Марибел. - Пак си се облякла като разпоретина, но то ти си си такава. Горкото момче къде те намери да си съсипе сега живота, такова добро момиче имаше не мръсна уличница като теб. - цъкаше ядно с език старицата.

Нана се изсмя с глас.
- Госпожо, изглежда страдате от някаква старческа болест, дори нямам представа за какво ми говорите.

- Страдам от присъствието на такива непристойни момичета като тебе. - изсумтя старицата. - Да беше довел другото момиче тя щеше да е по-добре ама акъл няма за две златни жълтици, като всички мъже.

Лисицата продължи да се смее с глас, макар и да не ѝ се нравеше, че кавгата с дъртофелницата започваше да привлича и погледите на останалите минувачи наоколо.
- Госпожо, имате сериозни психични проблеми, не знам за какви други момичета ми говорите, нито желая да знам. Помолих Ви многократно да ме оставите намира.

- Как да те оставя, като по цял ден се вееш гола пред дома ми? - повиши тон старицата. Минувачите около тях се спираха и започваха да се кикотят, слушайки странния спор между двете. - Даже и сега си се облякла като долна проститутка.

- Госпожо, това е изцяло мое решение, не ме интересува мнението Ви. - скръсти ръце Нана. - Престанете да ми се бъркате в живота, гарантирам Ви че така и Вие ще бъдете доста по-щастлива.

- Като започнеш да се обличаш и държиш прилично ще спра, момиче, но дотогава няма да ти се размине! - закани се Марибел. - Ще видиш ти! - старицата тропна с крак и продължи по пътя си.

- Не знам дали ще съм аз тази, която "ще види". - подвикна след нея Нана, сетне хвърли леден поглед към наобиколилата я тълпа. Тази дъртофелница си позволяваше прекалено много напоследък.