Dragontale Места за живеене Замъкът на Принцеса Силиа Фингел

Афсол сбърчи вежди, но реши да приеме:
Добре, нека вървим:
Имаше нужда поне от едно питие и да поговори c някого-

Дейвид кимна и двамата ce отправиха към таверната:

Афсол отиде в стаята на Силиа Вече наистина започваше да ce отчайва Ами ако сестра му никога повече не ce събуди? Нараняванията й вече не изглеждаха толкова зле, защо тогава продължаваше да спи? Принцът въздъхна Събуди ce, моля те. Знам, че си наранена и не искаш друго, освен да си отидеш от този свят, но не ни го причинявай, Силиа седна на леглото до нея: Взе ръката й в своята и ce вгледа лицето й: He го причинявай на мен.
Принцът въздъхна и пусна ръката й. Огледа стаята й и очите му ce спряха върху разрушеното бюро, което бе просто купчина дъски, под които имаше разни неща. Така и не го беше забелязал преди.
Мели, какво е станало тук?

Мели погледна към бюрото и въздъхна
Винаги ce връщаше бясна от последните няколко партита: Рушеше всичко в стаята си и на следващия ден подреждахме: Това e така OТ предпоследното парти, на което беше: Тогава беше наранила ръцете си и ми забрани да пипам каквото и да е. В деня, в който е решила..- Мели замълча и избърса сълзите, които бликнаха от очите й. He искам тя да умре: Никога не заслужава да лежи съм имала толкова в това легло и да ce мил господар като нея: бори за живота си Тя не Вярно е, че понякога e заслужила ми ce кара; но това e нищо в сравнение c нещата; които предишните ми господари с нищо всичко онова, което й ce случва от край време: Защо тя? Има толкова много хора, които ми причиняваха. Тя не заслужават тези неща да ce случват на тях, защо на нея?

- Де да можех да отговоря на този въпрос, Мели . - въздъхна Афсол: И тя ce пита същото, сигурен съм Колкото и да искам, не можем да променим случилото ce, но можем да бъдем До нея, за да и помагаме: Пренебрегнах я. He бях до нея, когато имаше нужда От мен. He бях и до нея, когато отново ce появих в живота и: Ако има виновник за случилото ce, то това трябва да бъда аз. Оставих я да ce справя сама, а трябваше да бъда до нея.
Афсол стана от мястото си и отиде до купчината дъски. Започна да изважда лесно достъпните предмети. Намери кутията й c бижута , която ce беше отворила: Започна да търси липсващите бижута, когато ръката му напипа една огърлица. Издърпа я и очите му ce разшириха от изненада Това не можеше да е истина. Той ce изправи и обърна глава към сестра си:
Как: ?

Какво има, господарю? учуди ce Мели и забеляза огърлицата. Господарката я беше сложила върху специална възглавничка на нощното си шкафче: He знам нищо за това бижу, но явно e много ценно за нея:

Мели, тази огърлица наистина e специална. Тази огърлица ще и помогне да оздравее: Щом ce е отнасяла c такава грижа за нея, едва ли е обикновен фалшификат . Афсол отново седна на леглото до сестра си и постави огърлицата на врата й Зелените кристали започнаха да светят:
He мога да повярвам, истинска e: Как ли ce е сдобила нея?
Афсол не можеше да повярва. Силиа не му беше казала, че e намерила огърлицата, иначе щеше отдавна да й я беше сложил.
Може да отнеме малко време, но Силиа ще ce събуди и то още днес:

- тавана; след което очите й Имаше нещо нередно: Нещо я дърпаше все по-далеч обходиха стаята. He, това не беше истина. He трябваше да от отвъдното, към което ce e: бе запътила. Усещаше тялото си, усещаше; че може да ce събуди. Силиа отвори очи и погледна He, не, не. . Защо? - изрече тя и ce надигна в леглото. Защо? Защо съм жива все още?

Афсол не знаеше какво да каже Очите му ce насълзиха от щастие: Той прегърна силно Силиа:
Знаеш ли колко ни изплаши, Силиа? Знаеш ли колко ce тревожихме за теб?

Силиа не отвърна на прегръдката му- Тя забеляза огърлицата и заплака
Защо ме спасихте? Защо поне веднъж никой не уважи желанията ми?

- He говори така, Сил: - изрече Афсол: Ако не бях намерил огърлицата, не знам дали щеше да ce събудиш
Нямаше да я остави- Повече отвсякога трябваше да бъде до нея.
Вече си добре, не ce тревожи. Всичко вече е наред: Излей си мъката, щом желаеш

He желая да си изливам нищо- отвърна тя и ce отдръпна от него: Исках само да си отида от този свят: И това ли е много? И това ли нямам право да направя, за бога?

He говори така, Сил: He ни изостави, защото Съдбата не e искала да го направиш He говори така, моля те.

Това не е така: He умрях, защото вие ce намесихте: Винаги ce месите Защо ми e да продължавам да живея? Животът ми изгуби всякакъв смисъл: тя зарови лице в ръцете си: Сандреа прав Аз не трябваше да ce раждам изобщо.

He говори така: Сандреа е нещастник; който ще плати за Афсол ce разгневи. Трябваше да намери брат си и да го накара да плати за думите си. Той отново я прегърна. Нямаше да това; което ти каза: Силиа, ти Си силна повярвай ми, ти си нужна ce отдели на този свят От нея: и имаш място в него. He позволявай думите на Сандреа да мътят главата ти. Ти си смело и силно момиче:

- He искам да те слушам повече! - извика тя: Вече не ти вярвам! He вярвам на никого. Нищо няма смисъл вече, защо не го разбираш? Мечтите ми умряха, надеждите също. Защо не ме остави да си отида? Защо винаги ce месиш?

Как да те оставя да умреш; Сил? Как бих могъл да го сторя?

- боря повече Както беше решил да ме зарежеш; за да Всичко свърши, всичко ce разруши: Вече дори не знам какво ce занимаваш c някакви хора: - отвърна тя и продължи да плаче: чувствам. От край време чувствам само болка, която бавно по бавно започна да превзема душата ми. Тя За какво изобщо има да ce боря? Вече нищо няма смисъл. He мога да ce уби спокойствието и щастието ми, след което c лекота уби вярата и любовта ми. Само надеждата тлееше съвсем леко, но и тя загуби Вече нищо няма да бъде същото. тя млъкна за момент: Исках просто да умра И това ли е много, по дяволите? Исках да Си върна Ефос, но ce оказа, че искам твърде много. Исках поне малко да бъда щастлива; но и това ce оказа невъзможно. Когато поисках да умра и това не стана Защо? Щом не мога да поискам нищо нито OТ живота, нито от смъртта, какво да правя? Как да продължа това жалко съществуване?

Афсол не знаеше какво да каже: Изобщо не предполагаше, че тя ce чувства по този начин:
Чувстваш, че си загубила пътя си, но не си, Сил: Имай малко вяра. Всичко ще ce нареди c времето

- Разбирай го, както искаш: Вече не вярвам в нищо, нито в никого: - отвърна тя: Няма място за нищо повече: Аз ударих дъното на дъното. Скочих от ръба на скалата: Удавих ce в блатото, в което бях затьнала Тя ce отдръпна от него и взе празната кана от нощното си шкафче: Хвърли я срещу стената и тя ce счупи не стотици парчета:
Виждаш ли тази кана? Толкова лошо е счупена; че няма да може да бъде поправена. Така ce чувствам и аз вече Нищо не e в състояние да поправи каквото и да е