Сандреа влезе в замъка на Силиа c кошница в ръка- Надяваше ce принцесата да хареса подаръка си- Мъжът забеляза сестра си да чете книга във всекидневната, наслаждавайки ce на чаша чай:
Здравей, Силиа: усмихна ce Сандреа:
Здрасти, батко отвърна Силиа и остави книгата настрана: Кажи, че носиш добри новини-
- Почти: - отвърна брат й. Утре ще говоря c един мъж на когото семейството на Симон дължи пари: Съвсем скоро ще ce разплете мистерията около тази жена: - изрече Сандреа погледна към кошницата в ръката си: Нося ти подарък:
- Принцът остави кошницата върху бюрото и Силиа ce изправи, за да я отвори. Принцесата ахна, когато отвътре ce показа бяла котешка глава. Тя отвори капаците на кошницата по- Невероятна e! широко и огледа бялата котка вътре: - възкликна Силиа, сетне присви очи: Втора котка. Ти нещо намекваш ли ми?
He засмя ce Сандреа: Е, добре де може и да намеквам, че си стара и вече никой няма да те погледне, какво толкова? Харесах я и я купих:
Хектор ce събуди OТ дрямката си, когато надуши аромата на чуждо същество. Котаракът забеляза котката и веднага скочи от рафта с книги, върху който беше заспал: Котаракът скочи ръцете на Силиа и започна да съска срещу бялата котка: Принцесата въздъхна и щеше да ce плесне по челото, ако ръцете и бяха свободни.
Такъв е животът, Хектор. Вече ще си имаш другарче-
- Котаракът изобщо не прие добре новината. - Продължи да гледа злобно и да съска и ръмжи срещу бялата котка:
Котката женска, Силиа: намеси ce Сандреа видимо развеселен от реакцията на Хектор: Дай и име:
- Ливи. - отвърна Силиа и понечи да погали бялата котка, но Хектор я удари по ръката и продължи да съска. Хекторе, свиквай: