Мели ce прибра в замъка. Вратата беше отворена и елфката разбра, че господарката и си e вкъщи. Тя остави покупките в кухнята и отиде да уведоми Силиа, че ce e прибрала: Господарке, при:-. тя млъкна когато видя младата жена да лежи на пода:
Ръцете на Силиа все още бяха завързани, по тялото и имаше морави петна. Тя трепереше и от очите й продължаваха да ce стичат сълзи
- Господарке! - извика Мели и ce приближи до нея.
Знаеше добре какво ce бе случило и мислено прокле негодника, който и го беше причинил. Елфката треперещи ръце откопча колана, c който бяха завързани ръцете на Силиа и й помогна да ce изправи. Господарката й не продумваше и думичка, само плачеше и трепереше: Мели взе халата от стола и облече жената c него: Помогна и да отиде до леглото, след което я зави със завивката:
Аз: . ще отида да повикам някого: Мели не искаше да оставя Силиа в този момент, но трябваше да разбере кой й го причини.