Евдемия Нариса ce върнаха в замъка на княгинята. Елфката ce зарадва, когато видя, че драконите и ca добре:
Какво ще правите? плахо попита момичето:
- Много древна магия: - отвърна Евдемия: Семейството ми беше много добро в магиите за защита, а баща ми сам създаде магия , която никой не може да разруши: А какви ca последиците, ако някой Ви посети?
Да, права си: Ще трябва да уведомя приятелите си, че домът ми e под смъртоносна магия. Всеки, който не съм аз или ти, ще умре, ако ce опита да влезе:
Евдемия реши да не обяснява повече: Тя отиде в кухнята и взе един нож, а Нариса ce изплаши:
Жертвоприношение ли ще правите?
Hе, Нариса, но ми е нужна кръвта ти, за да бъдеш и ти ПОД защитата на магията. Ако направя магията и те пропусна, ще умреш:
Момичето кимна и подаде ръката си. Княгинята сряза дланта на момичето, след което сряза и своята собствена. Седна на земята и започна да повтаря едни и същи думи. Нариса ce Получава ce! оглеждаше и забеляза възкликна Нариса: как зелена светлина обгръща дома на господарката и. Светлината започна да ce движи към покрива
Евдемия беше глуха за думите и. Жената ce съсредоточи върху заклинанието си и единственото нещо, което не предпази бе входната врата, тъй като приятелите и трябваше да чукат, ако искат нещо от нея: Ако прекрачеха прага обаче След няколко минути , магията обхвана целия замък и отвън. Евдемия отвори очи и ce изправи. Трябваше да мигновена смърт: си почине, тъй като беше изтощена:
Тази магия кой може да я развали?
Само баща ми и аз. Тъй като баща ми умря преди стотици години, единственият човек, който може да развали магията съм аз: Всеки, който ce опита да премине прага на този Дом, ще умре: Надявам ce онзи идиот Каво поне малко да цени нищожния си живот: