Нямаше смисъл Афсол да казва каквото и да e на това нищожество. Русокосият мъж продължи да налага Конър c каквото можеше Кокалчетата по ръцете му вече го боляха, но гневът му не му позволяваше да спре: Щеше да си счупи ръцете, но щеше да убие този негодник: След като Конър беше потънал в рани и кръв, Афсол ce отдръпна от него и си пое дълбоко въздух. Принцът извади камата си и започна да наръгва тъмния елф, където свари. Знаеше, че дори и да засегне важен орган, негодникът няма да умре. Беше като хлебарките:
- He ми припадай, нищожество! - извика Афсол и удари силна плесница на тмния елф: Сториш ли още нещо на сестра ми или на която и да друга жена, много скъпо ще си платиш!
Афсол изрита Конър в главатаг карайки го да загуби съзнание, сетне си тръгна: