Dragontale Жилища на заможни поданици Къщата на Аpyc

- Тъпа крава: - изсумтя Силиа и заключи вратата си. Писна й да ce занимава с тая змия

Конър доди до имението на папура мошеник и остай тялото на лапенцето пред вратата. Бележката остай върху корема и и я затисна с едната и ръка; след което си тръгна. Hа бележката пишеше Ем не умря по начина; по който исках; съпруго. Кой да предположи; че била алергична към ядки. He ce тревожи жено; не успя да разбере кво е да е c мъж. И ce радвай; че не я накълцах на парчета; както ce канех.

Далия най-с сегне успя да ce прибере- Жената беше изключително гневна но преди да отвори, забеляза мъртво тяло пред прага. Далия изпищя от погнуса и ce дръпна назад, за нейно съжаление обаче виковете й не привлякоха вниманието от постъпката на долния слуга и щеше да му даде да разбере, щом го срещнеше на Тя стигна до входната врата, никой OТ слугите в имението. Жената бавно ce приближи, когато видя и бележката върху трупа на момиченцето. С огромно усилие, стараейки ce пръстите й да не докосват тялото, тя хвана нокти бележката ce зачете, a изражението и преминаваше във все по-гневно: След като прочете бележката, тя я взе със себе си и прескочи трупа c огромна погнуса , след което изтича в имението и побърза да отиде до стаята на пиклата. Далия започна да блъска по вратата.

Силиа отиде да отвори и въздъхна, когато видя Далия:
Какво искаш пак?

Далия все още беше пребледняла от уплаха Излизай бързо навън. Онзи твой тъмен елф съвсем прекали c простотиите! и погнуса: почти изкрещя Далия и връчи бележката ръцете на Силиа: He знам как ще ce разправяш c него, но това минава всякакви граници:

Силиа прочете бележката и ce ужаси. Надяваше ce да не е истина. Принцесата последва Далия, надявайки св нищо от това да не е истина, не можеше да e:

- Далия излезе пак навън c пиклата. He й ce искаше да гледа отново този труп, но изглежда нямаше избор, останалите бяха решили точно сега да ce запилеят някъде. He знам какво си мисли този малоумник; явно вече и на деца посяга, за да ти ce прави на интересен: Къде ги намираш тези луди, просто отвЪД мен: - изсумтя жената:

Силиа не можа да повярва на гледката пред очите си. He беше докоснала тялото на Розария, но побърза да отиде и да вземе Огърлицата. Върна ce и приклекна до тялото на племенницата си- Сложи бижуто на шията на детето, но камъните не засияха Раните й не започнаха да ce лекуват: Нищо не ce получаваше:
- He; не, нe! - извика Силиа, сетне обгърна тялото на Розария и заплака c глас: Това не можеше да й ce случва:

Далия не разбираше защо пиклата реагира така. Да не би да имаше тайна дъщеря, която този тъмен елф да e открил?!
- Няма смисъл: - изрече тя: Момичето беше мъртво още, когато дойдох:

Силиа продължи да плаче и да стиска тялото на Розария; сякаш можеше да ce върне:
- Как ще кажа . на Сандреа за това? - продължи да плаче Силиа Как ще му я върна така?

които смееха да ги няма и да ce налага тя да Далия изсумтя: Явно момиченцето беше някаква роднина на пиклата, тъмният елф изглежда съвсем ce беше утешава глупавата пикла, която не знаеше как да предпази себе си и побъркал. Жената прокле ужасния си късмет, както роднините си. Тя не отвърна нищо, просто стоеше гледаше и останалите идиоти; беизразно ситуацията.

Силиа знаеше, че няма какво да направи за Розария. Искаше й ce и тя да умре в този момент, за да не й ce налага да отнесе трупа на момиченцето на Сандреа: He знаеше как щеше да направи това. Брат й щеше да бъде съсипан.

Далия изцъка € език и ce приближи до пиклата-
- B Шиера имаме традиция. Когато някой умре, трупа му бива изгорен Можем да го направим за нея: тя посочи момиченцето: Така няма да има нужда да казваш на брат си, аз също няма да му кажа нищо и ще вярва че e изчезнала безследно Ако онзи тъмен елф ce разплямпа, ще си понесе вината. - изрече жената. Това бе най-доброто нещо, което можеха да направят в тази ситуация, за да приключи възможно най- ~бързо за всички.

Силиа положи трупа на Розария отново на земята. Принцесата ce надигна, беше й трудно да покаже яростта, която изпита от думите на Далия.
- Ти не си наред: He мога да скрия такова нещо от брат си. - изрече Силиа, сълзите й продължаваха да ce леят от очите й Че ще бъде изгорено, ще бъде: Тук няма как да я погребем по ефоските обичаи.

Далия скръсти ръце:
He, ти не си наред Това ти e най-добрата опция, какво мислиш, че ще стане, като отидеш c труп на дете при брат си? След като знае, че е умряло заради твоя ненормалник тъмния елф? Подозираш ли какво ще ти ce случи? Най-безболезненото решение е да отричаш до последно, че някога си виждала детето тук: Каквото и да каже онзи ненормалник Конър, всички ще хвърлят вината върху него така или иначе и ти ще излезеш чиста:

Ти наистина си коравосърдечна злобарка: изсъска Силиа: Да, виновна съм за смъртта й, но никога не бих причинила подобно нещо на Сандреа:

Далия сви рамене:
Просто съм реалистична, след като знаеш че си виновна, трябва да направиш всичко възможно, за да смегчиш обстоятелствата: Дори не ce изисква да правиш кой знае какво, просто трябва да кажеш, че не си я виждала наоколо. He могат да докажат нищо, c теб сме сами тук:

Силиа поклати глава:
Наистина не мога да повярвам, че говориш подобни неща. Знаех; че злобата ти граници няма;, но чак толкова . плачейки отвърна Силиа. Такова нещо няма как да ce крие вечно Ще е още по- страшно, ако ce съглася и Сандреа разбере след време:

Злоба? изненадано отвърна Далия: Предлагам ти помощта си, пикло, къде виждаш злоба в това? А брат ти няма да разбере нищо, ако не си отвориш устата.

Тъпачке, той ми e брат. Няма как да му причиня цял живот да ce чуди какво e станало c дъщеря му- отвърна Силиа и опита да ce успокои: Моля те, спри да говориш глупости: Имам нужда да намеря сили и да я отведа в замъка на Афсол.

Далия извъртя очи-
Като му занесеш този труп, ще страда много повече. Ако направим това, което казах; ще вярва че е изчезнала безследно, когато онзи идиот тъмния елф неминуемо си признае; ще излее гнева си върху него и ще му олекне, a теб никой няма да те подозира в нищо. Ho след като желаеш да си усложняваш живота за пореден път, не знам какво повече да ти кажа. Така или иначе нищо от това нямаше да ce случи, ако те бяха научили да не си отваряш краката на луди. Оправяй ce сега. Далия влезе в имението и затръшна вратата зад себе си. Тъпата пикла за пореден път бе отказала помощта й и бе предпочела да прави всичко много по-сложно, отколкото има нужда да e:

Силиа продължи да плаче: Искаше c някой по-разбран да поговори, но за съжаление попадна на Далия. Принцесата влезе да си вземе камъка за телепортация Нямаше представа как щеше да застане пред Сандреа. Брат й щеше да я намрази, дъщеря му умря заради нея. Принцесата излезе и взе тялото на Розария, сетне ce телепортира пред замъка на Афсол.

Далия не можеше да повярва, че пиклата бе стигнала до там да използва смъртта на роднината си, при това на дете, за поредните си мелодрами. Можеше толкова лесно да ce измъкне от тази ситуация, но тя предпочете отново да ce направи на интересна.

Арус ce върна в имението, заедно c Крисчън и Нерея. Тримата бяха излязли на пазар, за да помогнат на Нерея да ce обзаведе c всичко необходимо, за да остане в имението за Здравей, станало ли e нещо? постоянно: Търговецът ce изненада, когато забеляза Далия да седи във всекидневната, поздрави Арус и я изгледа учудено: c кисело изражение на лице:

Далия извъртя очи и отново ce разгневи, когато видя глупавия слуга да влиза в имението. Реши да не споменава поредните проблеми на пиклата, защото не искаше да подклажда мелодрамите й.
Да, стана това; че глупавият ти слуга си позволи да ме зареже сама Еритос! Кой знае какво можеше да ми ce случи, € онези варвари там! Настоявам да го накажеш: гневно изкрещя тя: