Dragontale Жилища на заможни поданици Къщата на Аpyc

Зениците на Нерея ce разшириха Как беше разбрал? Беше сигурна, че абсолютно никой не я е виждал да взима каквото да било. Дори и сега шишенцата бяха скрити на сигурно място, дори и да започнеше да тършува, нямаше да ги намери- Жената реши да ce прави на ударена:
Наистина не знам за какво говориш и в какво ме обвиняваш. Държа на думата си и честно казано, думите ти ме нараняват. Защо ми позволихте да остана, ако нямате намерение да ми имате доверие?

- Ще продължаваш да отричаш? Интересно: - отвърна Крисчън. Той и Арус бяха безкрайно търпеливи c тази жена, не разбираше защо й бе нужно да ги лъже по такъв начин, както и да въвлича Силиа в действията си. Получих бележка от робинята на Силиа. Карала си я да ти приготвя опиум, изглежда си ce опитала да пристрастиш и нея, за да не издаде тайната ти: - продължи той, c все така студен тон.

- Нерея започна да разбира случващото ce по-добре: Наистина нямаше нищо общо c това, в което я обвиняваше Крисчън, така че нещата всe още можеха да ce развият в нейна полза- Изглежда онази Силиа съвсем не бе тази, за която ce представя След като ce опитваше да я злепоставя чрез робинята си, Нерея не виждаше смисъл да я прикрива повече: Крис, съжалявам. Прав си, премълчах нещо, но ce кълна, че откакто Ви обещах, не съм взимала никакъв опиум. - отвърна тя:

Крисчън погледна жената пред себе си c въпросително изражение
- Ще ce наложи да обясниш какво искаш да кажеш, защото честно казано, не разбирам. - отвърна той и скръсти ръце:

Нерея въздъхна
- Даже вещества: Това момиче . предупредих; че Силиа пъя по който e тръгнала Тя знаеше, че по принцип разполагах не След като повече не повдигна темата, приех, че ме е послушала. Съжалявам да чуя, че изглежда не C опиум и вещае нищо добро, опитах ce да я спра. дойде да ме моли да й дам. Кълна ce, - отвърна тя: e така: че нямам нищо тя наведе глава Аз най-добре знам до какво води пристрастяването общо c това нейно решение, именно затова й отказах Трябваше да изглежда възможно най- към такъв вид разочарована:

Крисчън изобщо не очакваше такъв отговор: He му ce искаше да приеме, че Силиа сама e взела решението да използва активно подобни вещества. Мисълта за това го разочарова немислимо много:
- Защо би и било да прави това? Дори и онази вечер когато всички ce събрахме тук; тя не проявяваше особен интерес: - отвърна той.

- Нима? - отвърна Нерея: Тя беше тази, която ce оказа в най-лошо състояние от всички. He ми ce обиждай, но това момиче не e особено умно: Нерея съжали, че е казала това, надяваше ce да не предизвика гнева на Крисчън c думите си и ce опита да ce поправи: Имам предвид, моята теория за тази ситуация e, че е възможно онази вечер да ce почувствала отритната, заради което смеси опиатите, за да ce опита да ce "впишет в обстановката. Понякога дори и това e достатъчно, за да породи зависимост. Ако ме обвиняваш този смисъл, да, признавам че вероятно имам вина: жената отново въздъхна:

Крисчън не знаеше какво да мисли за Силиа и поведението й Винаги можеше да претърси стаята на Нерея и да я разобличи, ако все пак лъжеше; но рискуваше много. Ако Нерея казваше истината, щеше да създаде страхотен проблем.
Нерея, съжалявам, но предвид .. миналото ти, не мога да бъда съвсем сигурен в думите ти:

Нерея скръсти ръце: Беше уверена, че e скрила опиума, така че със следващото си действие, щеше да излезе абсолютно чиста от ситуацията.
Добре, разбирам Претърси стаята, изглежда това искаше да сториш още откакто почука на вратата ми. Щом ще те накара да ce чувстваш по добре: тя ce отмести встрани и застана до стената

Крисчън кимна и започна да претърства стаята. Опита ce да го направи по възможно най-уважителния начин, не докосвайки личните вещи на Нерея. След известно време, той ce изправи и въздъхна тежко:
- Тук няма нищо. - отвърна той: Съжалявам, предполагам че просто ми е трудно да го приема:

Разбираемо е. жената кимна Онова момиче не изглежда като човек, който би залитнал по такива вещества. Аз също съжалявам, не трябваше да премълчавам, за идването и при мен и за молбата й. Bce пак имам известна вина Ако бях споделила тогава, може би щеше да я спреш навреме отвърна Нерея и заби поглед в земята. Беше спечелила:

- He ce обвинявай: - отвърна Крисчън. Решението било нейно, вероятно нямаше да успеем да я спрем. Само тези, които искат да бъдат спасени, могат да бъдат. - отвърна той-

И какво ще правим сега? Едва ли просто ще ce откаже; ако я помолим учтиво- отвърна Нерея-

Нямам енергия да правя това отново, нито имам причина отвърна Крисчън. Ще говоря c Арус:
След като каза това, мъжът излезе от стаята на Нерея:

След като ce увери, че Крисчън си тръгнал, Нерея ce изкикоти тихо. He знаеше какво си мисли тази Силиа, за да ce опитва да я злепоставя, но определено не и ce бе получило.

Силиа покри клетката на врабчето, за да спи. И без това чуруликането му вече започваше да става дразнещо: Принцесата отвори нощното си шкафче и извади едното шишенце c опиум: Трябваше да взима по смъртта на Розария няма да й носи ужасни кошмари. Тя малки глътки, че Мели беше започнала да става подозрителна отпи малка глътка прибра шишенцето обратно. и не искаше да си навлича ненужни проблеми. Щеше да спре, когато чувстваше; че

Силиа сложи прясна вода и храна на врабчето. То явно бе харесало доста семената, защото нямаше търпение принцесата да го нахрани Тя въздъхна и ce върна на леглото си, утре трябваше да го занесе на Лилит

Лилит остави клетката € врабчето пред входната врата, както и една кутия c фалос вътре

Силиа бе уведомена, че Лилит e била забелязана около имението: Принцесата едва регистрира чутото, тъй като бе взела от опиума и той вече действаше: Тя веднага хвърли кутията фалоса, нямаше нужда му c тази за рибките, но врабчето не изглеждаше да има против- от такива неща: Върна ce в стаята си и не знаеше какво да стори c врабчето- Успя да му изчисти клетката, след което му сложи и вода. Беше объркала храната

Силиа ce събуди и отиде да погледне врабчето: Принцесата ce ужаси, когато видя, че му e сложила храна за риби вместо от неговите семена- Тя побърза да отстрани купичката храната и отиде да я изхвърли, сетне я изми- Когато излезе от банята си, Силиа видя, че птицата не е в клетката СИ:
0, не, само не това! изсъска тя:
Тя побърза да сложи вода на горката птица, сетне изчисти клетката й и ce зае c това да я хване и затвори отново. Това не ce оказа никак лесна задача. Врабчето кацаше някъде и Силиа тъкмо да го хване и то хвръкваше отново и кацаше на друго място. Това ce повтори доста пъти и Силиа започна да ce отчайва. He искаше да я глобят и обвинят саботаж, затова трябваше да хване птицата. Принцесата взе няколко семена от купичката на врабчето и протегна ръка.
Ела насам; пиленце: Врабчето отново полетя и кацна тихо изрече принцесата: на ръката на Силиа: Със свободната си ръка, принцесата го притисна, за да не избяга Тя го пъхна обратно в клетката му и я затвори, след което ce увери; че е затворена както трябва. Това беше последният й ден c тази птица, някак беше успяла да я опази жива:

Силиа беше събрала всичките си неща. Нямаше представа как ще носи толкова много торби и ще мъкне дрехи; но не искаше и да създава още неудобства на живущите тук. След като ce увери, че си e взела всичко, принцесата реши да ce телепортира при Матилда. Нямаше представа къде да отиде; а и не искаше да остава на улицата

Hа Хектор му беше мъчно за Силиа и реши да я търси. Котаракът беше умен и успя да сам да намери пътя до имението на Арус: Наблюдаваше върху клоните на едно дърво влизащите и излизащи слуги от имението и чакаше подходящ момент да вътре, сетне тръгна към стаята, която Силиа беше обитавала. Той скочи върху дръжката на вратата, но тя не ce отвори. Хектор жално измяука пред вратата и започна да драска ce промъкне вътре Ha втория етаж ce отвори прозорец; който прислужницата не затвори. Котаракът побърза да скочи лапичка по нея Надяваше ce Силиа да му отвори:

Една от слугините в имението на Арус забеляза котката, но не я разпозна. Зачуди ce, тъй като знаеше, че Арус няма домашни любимци и реши да изведе животното навън, преди някой да го е видял и да ce е скарал. Тя остави котарака пред входната врата и ce постара да затвори плътно всички прозорци:

Арус тъкмо излизаше от имението, когато забеляза котката на Силиа пред входната си врата.
He търсиш господарката си на правилното място, приятел: засмя ce той, но все пак му стана съвестно за горкото животно и повика една слугиня, нареждайки и да прибере котката в кошница и да я остави пред вилата на Силиа

Хектор скоро ce върна: He осъзнаваше защо го бяха върнали, ама щеше да чака стопанката си. Котаракът остана пред входната врата и измяука няколко пъти. Накрая реши да остане в двора, Силиа сигурно щеше да ce върне: