Временен щаб на Соларният конкордат

Маркус и Елиана могат да бъдат открити най-често тук.

Елиана беше изключително притеснена. Порталът, през който бе минала се бе затворил точно зад гърба ѝ, от тогава нямаше никакви вести от дома си в Солария, нито от соларния конкордат. Единствената утеха за жената в момента беше факта, че високопоставен член на конкордата също се бе озовал на тази непозната планета.

След няколко обиколки на непознатия регион, Маркус се върна във временния щаб на соларния конкордат, който набързо успя да скалъпи.
- Все още нищо. Но имам друга добра и лоша новина. - мъжът направи пауза за момент. - Всъщност, имам и много лоша новина.

Елиана повдигна вежда. Не виждаше кое би могло да е добрата новина в момента.
- Нека чуем. 

- Добрата новина е, че един от комуникаторите ни работи. Можем да се свържем поне с Аурека на този етап, възможно е и други да могат да получават сигналите ни. - започна той. - Лошата е, че не откривам следи от онзи негодник Каелориан. Много лошата е, че проклетият му портал е довел тук и многобройни зверове от вкъщи. А и не само. - въздъхна войникът.

- Обиколих наоколо, но местното население не изглежда особено развито. - въздъхна тежко Елиана. Думите на Маркус никак не звучаха добре. - Ако само аз и ти сме тук, трудно бихме могли да се справим със зверовете. Аз нямам опит в битки, а имам известни подозрения, че тези чудовища няма да са склонни да премерят сили с мен в политически дебат. - горчиво се засмя жената.

- Както казах, комуникаторът работи. За да тествам, добавих информация за един от често срещаните хищници в Солария и предложих щедра награда за неутрализирането му. Ще видим дали някой ще помогне. Трябва да намерим съюзници на това място. - отвърна решително Маркус, макар и да бе наясно, че това е почти непосилна задача.

Дейвид реши да обиколи Силвъркийп. Нямаше представа на какво да се надява. Беше чул нещо за някакво изчезнало чудовище, реши да помогне. Дано да беше изяло Камила, докато е обикаляло. 

Маркус забеляза непознат местен мъж да се навърта около щаба. Предполагаше, че това рано или късно ще се случи, все пак не е като да не привличаха внимание, макар и това място да изглеждаше изоставено.
- Здравейте. Търсите ли някого тук? - кимна в поздрав войникът.

- Някакво чудовище, но изглежда сякаш не е тук. - отвърна Дейвид. 

- Не, няма никого от Морглас тук. - поклати глава Маркус, казвайки шегата си с абсолютно равен и сериозен тон. 

- Морглас? Това раса или някаква местност е? - попита Дейвид.

- Това е планета, предвид нивото на развитие на тази, на която се намираме, не е учудващо, че не сте запознати с тях. Не се тревожете, щом влезете в комуникационната мрежа, бързо ще Ви се изяснят думите ми. - отвърна Маркус. - Аз съм Маркус Велан, войник от Соларния конкордат на планетата Солария, по стечение на обстоятелствата се налага да остана тук известно време, тъй като издирваме опасен престъпник от нашия дом. Споменахте, че Вие търсите чудовище?

- Прилича на дракон. Любопитството ми надделя. - сви рамене Дейвид. - Издирвате опасен престъпник? 

- Станах свидетел на доста дракони по тези земи, но вероятно Вие говорите за нещо друго, предполагам. - отвърна мъжът. - Престъпникът, когото ние издирваме е алхимик на име Каелориан Вейр, престъпленията му са многобройни и кое от кое по-недопустими.

Дейвид поклати глава.
- Не помня да съм чувал подобно име. Преди време имах участие в експеримент на алхимик, но не мога да кажа дали говорим за същия. Относно дракона... - Дейвид се замисли. - Валар, Ветар... нещо такова беше името. 

- Не се тревожете за алхимика, разполагаме с най-доброто оборудване, не може да се крие вечно. Предполагам говорите за Велтар, аз пуснах поръчката за него, не следите ли комуникационната мрежа? Там има информация. 

- Не съм следял нищо. - сви рамене Дейвид. - Изглежда не разбирам толкова добре вашите устройства. 

Маркус направи знак на мъжа да го изчака, сетне влезе в шатрата, която представляваше временния щаб на конкордата. Скоро войникът излезе с малко устройство.
- Вземете това, чрез него ще можете да влизате в комуникационната мрежа и да разпитате и останалите за Велтар. Това, което мога да Ви кажа като допълнителна информация е, че това летящо същество е изключително привлечено от дървесина и често напада кораби.

Дървесина и кораби? Някое пристанище може би?
- Благодаря. Дано и другите да са го виждали. - изрече Дейвид и разгледа устройството. 

- Силно се надявам. Неутрализирането му е важно за всички на тази планета. - кимна Маркус.

Серена дойде в Силвъркийп, не беше стъпвала в този квартал откакто се бе превъплътила в Джъд. Сега обаче нямаше време да мисли за подобни глупости, защото тук трябваше да открие някоя си Елиана. Тя се приближи до странна палатка, която определено не изглеждаше като да е била тук от много време.

Елиана забеляза непознато лице да се навърта около щаба. Момичето не изглеждаше като да знае къде се намира, навярно не беше соларийка.
- Здравейте, търсите ли някого тук? - учтивно попита жената.

- Всъщност, да. Някоя си Елиана. Обявила е за издирване чудовище, което искам да потърся. 

Елиана се учуди. Още една местна имаше интерес да помогне с чудовищата. Макар и тази планета да не изглеждаше развита, изглежда че местните отново я изненадваха. Когато се завърнеше в Солария, трябваше да предложи да бъде поставена под наблюдение.
- Радвам се, че имате интерес към каузата ни. Преди това обаче искам да Ви разкажа малко повече за случващото се, предполагам сте доста объркана. Аз съм Елиана Морвейн от планетата Солария. Наскоро бях издърпана тук от портал, създаден от алхимик от нашата планета, когото издирваме. Името Каелориан Вейр говори ли Ви нещо?