Временен щаб на Соларният конкордат

- Силно се надявам. Неутрализирането му е важно за всички на тази планета. - кимна Маркус.

Серена дойде в Силвъркийп, не беше стъпвала в този квартал откакто се бе превъплътила в Джъд. Сега обаче нямаше време да мисли за подобни глупости, защото тук трябваше да открие някоя си Елиана. Тя се приближи до странна палатка, която определено не изглеждаше като да е била тук от много време.

Елиана забеляза непознато лице да се навърта около щаба. Момичето не изглеждаше като да знае къде се намира, навярно не беше соларийка.
- Здравейте, търсите ли някого тук? - учтивно попита жената.

- Всъщност, да. Някоя си Елиана. Обявила е за издирване чудовище, което искам да потърся. 

Елиана се учуди. Още една местна имаше интерес да помогне с чудовищата. Макар и тази планета да не изглеждаше развита, изглежда че местните отново я изненадваха. Когато се завърнеше в Солария, трябваше да предложи да бъде поставена под наблюдение.
- Радвам се, че имате интерес към каузата ни. Преди това обаче искам да Ви разкажа малко повече за случващото се, предполагам сте доста объркана. Аз съм Елиана Морвейн от планетата Солария. Наскоро бях издърпана тук от портал, създаден от алхимик от нашата планета, когото издирваме. Името Каелориан Вейр говори ли Ви нещо?

Серена се замисли. Преди доста време имаше проблеми с един непознат мъж, но не смяташе, че е алхимик. Другият такъв беше този с експериментите, но не знаеше имената и на двамата.
- Съжалявам, никога не съм чувала това име. - поклати глава в отрицание престолонаследницата. - Аз съм Серена и съм законната притежателка на трона на това кралство. Уви, беше узурпиран от мен, така че разбирате защо е важно да тренирам бойните си умения, както и тези на дракона си.

Елиана присви очи. От Маркус беше научила, че местните изглежда се справят в битки, но войникът бе пропуснал да спомене наличието на дракони. Тази планета определено трябваше да бъде поставена под наблюдение, а вероятно бе добра идея и да протегнат ръка за дипломация с нея. Все още не беше сигурна как стоят нещата с ресурсите обаче.
- Интересно. В такъв случай с удоволствие ще Ви насоча, но се опасявам, че не знам много. Ноктарис е изключително опасен космически хищник, бърз е и е способен да се придвижва на големи разстояния. Може би другите ще знаят повече. Пробвайте да попитате в комуникатора. - тя подаде в ръцете на белокосото момиче малко устройство.

- Благодаря. - Серена прие устройството. Трябваше да разучи как работи. Все още се опитваше да асимилира факта, че същества от други планети изглежда бяха дошли тук. Значи, когато Каво споменаваше някакви планети, всъщност бе говорил истината през цялото време?! Престолонаследницата не можеше да повярва.

- Аз съм тази, която Ви благодари. - отвърна Елиана.

Серена пожела лек ден на жената, сетне напусна Силвъркийп. Трябваше да намери това същество.

Афсол получи информация, че въпросната Елиана трябва да е някъде тук. Принцът обикаляше този щаб, изглеждаше безлюден.

Елиана забеляза непознат мъж да обикаля щаба, изгледаше объркан. Отначало помисли светлите му коси за присъщи за лиратх, но от по-близък поглед установи, че е човек. 
- Здравейте, търсите ли някого тук? - вежливо попита жената.

- Някоя си Елиана. Познавате ли я? Разбрах, че с нея мога да разговарям относно Нексус.

- Аз съм Елиана. - отвърна жената и кимна. - Нексус? Сигурен ли сте? Предполагам сте местен, трябва да Ви предупредя, че това същество не е за всеки, повечето от соларния конкордат биха се затруднили с него. - Елиана лъжеше, разбира се, но искаше да провери колко точно потенциал имат местните.

Афсол въздъхна.
- Имам дракон, както и други същества. Предполагам ще е достатъчно да бъде победен, иначе всички ще имаме проблем. - отвърна принцът. 

- С това съм напълно съгласна. Всичко това се случи заради проклетия алхимик. - ядно изсумтя Елиана. - Научих, че е провеждал експериментите си за промяна на характери на това място. 

Афсол изцъка ядно с език. Побиха го ледени тръпки, когато си спомни за Борто.
- Помня, даже твърде добре. - разклати глава принцът, за да прогони спомените. - Знаете ли кой е? 

- Името му е Каелориан Вейр, макар и да идва от нашата планета Солария, ние също сме в шок от дързостта му да се опита да влияе върху характерите на други, както и да застраши интергалактическия мир с безбройните портали, които отвориха, чиято жертва станах и аз, озовавайки се тук. Но Вашата реакция... изглежда Вие също знаете повече за него. - повдигна вежда Елиана.

- Не, не знам нищо за него. Просто ми се падна най-ужасния характер от този експеримент. Никога няма да забравя какво беше сторил този човек. - изсумтя Афсол. - Интергалактически мир? Други обитаеми планети наистина съществуват?

Елиана въздъхна. Не се учудваше, че експериментът бе бил толкова жесток. Жената кимна утвърдително.
- Съществуват безброй планети, различни по обитаемост и развитие. - отвърна тя. Интересното при тези местни беше, че бойните им умения, както и тези на съществата тук изглежда бяха достатъчно добри, но интелектуалното им развитие доста куцаше, по незнайни причини. - Нашата Солария е просто една от тях.