Езерото Плъм

Илвари може да бъде открита тук.

Халон обикаляше из брега на езерото. Нямаше представа в какво се набута, нито как щеше да намери това, което търси. Елфът реши да обиколи още малко, след което щеше да си тръгне и да дойде друг път. 

Илвари забеляза непознат каелир около езерото. Жената се зачуди как каелирите могат да издържат на такива температури с лекота, но след като всички бяха в еднакво положение, реши да го попита, за да разбере повече.
- Здравей. Имаш ли вести от Аурека вече? - попита Илвари.

Халон сбърчи вежди. Не разбираше за какво говори тази жена.
- Аурека? - попита той. - Кой е това? 

Илвари наклони глава встрани. Изглежда този каелир беше повреден.
- Как стигна тук? Трябва да се махнеш от това място бързо. - прямо отсече жената. - Тези температури не са оптимални за расата ти.

Халон още повече се обърка.
- Аз живея по тези земи, студът не е толкова зле. Бил съм и на по-студени места. - отвърна елфът. - Аурека твой познат ли е?

Не беше съвсем понятно за Илвари кога точно каелирите бяха успяли да се адаптират към живот на други планети, подобна информация никога не бе стигала до Нимора. Вероятно беше поредното, което правителството криеше от обикновените лиратхи. 
- Интересно. Значи живееш тук цял живот? - попита тя.

- Не съвсем. Тук съм отскоро. - отвърна Халон. - Живял съм на много места. Обичам да пътешествам и не се застоявам дълго на едно място. До тридесет години максимум. 

Илвари въздъхна.
- Аз съм Илвари, идвам от Нимора, след като си от доста време на тази планета, изглежда информация за родното ти място Аурека не е била достъпна. Расата ти произлиза от там и макар и да не съм сигурна как са успели да ви транспортират до тук и пригодят към климата на тези земи, в момента имаме по-сериозен проблем. Вземи това. - тя подаде в ръцете на каелира малко устройство. - За щастие достатъчен брой от тези комуникатори оцеляха, когато порталът на алхимика ме дръпна тук. С него можем да се свържем със същества от останалите планети на пояса.

Халон още повече се обърка.
- Бъркате ме с някого, госпожице Илвари. Не съм роден в Аурека, каквото и да е то. Селото ми беше Елвънууд, но го напуснах преди много години. - отвърна елфът и разгледа това устройство. - Какво да правя с това нещо? 

Илвари не очакваше каелирът да си спомни миналото на расата си, така че реши да не настоява. В крайна сметка другите проблеми бяха много по-важни.
- С негова помощ можем да комуникираме помежду си, както и да се свързваме с други същества от планетите на пояса на Астралния Воал. Заради онзи негодник алхимика Каелориан, множество портали издърпаха какво ли не към непознати за нас земи, мен включително. Не съм сигурна защо се озовах точно тук и какво е това място. За сега стоя в близост до това езеро, тъй като водата е нужна за расата ми.

Халон сбърчи вежди. Каелориан звучеше някак познато. Алхимик?
- Само веднъж съм се сблъсквал с алхимик и то косвено. - изрече Халон сякаш на себе си. - Намирате се в Еритос, в Силвъркийп. Само дето ако не сте наистина от тук, не знам дали ще сте от някаква полза за чудовището, което търся. 

- Мнението ми е, че идването ми тук не е случайло. Вероятно говорим за един и същ алхимик. - отвърна Илвари. - Относно чудовището, аз имам опит с подобни същества, опишете ми го, самата аз пуснах за издирване два звяра в интергалактическия комуникатор наскоро.

- Ниварис. Ако си спомням името правилно. - изрече Халон. - Чудовище, което по описанието, никога не сме виждали по нашите земи. 

- Ниварис е един от зверовете, които аз пуснах за издирване. За съжаление сте прав, че не знам къде е. - въздъхна жената. - Мога да Ви посъветвам да помолите за помощ в комуникатора, не съм сигурна кой освен мен още е тук. Това, което мога да Ви кажа за това същество е, че ми е доста познато от родната ми планета Нимора. Способно е да лети с дни, а един ден на Нимора се равнява на осем дни в Солария, където ден минава за двадесет и четири слънчеви часа. Времето тук доста ми напомня на соларийското, така че сам можете да направите изводи за разстоянието, което би могло да измине това същество. Хубавото е, че лети ниско и със сигурност е дошло чрез портал, а не чрез отворения космос, тъй като не може да напуска планетата, на която се намира посредством летене.

- Може да лети със седмици. - въздъхна Халон. - Мисля, че се сещам къде може да е, но за всеки случай ще попитам за още малко информация в устройството ви. 

- Добра идея. Там навярно ще има и други, които може да са го виждали. Не се притеснявайте за наградата, комуникаторът ще Ви я прехвърли автоматично, ако го откриете и неутрализирате. Благодаря Ви за помощта. - поклони се жената-лиратх.

- Няма нужда да ми се кланяте, моля ви. Благодаря ви за това нещо, дано успея.
Халон реши да тръгне и да пита за още информация по пътя. 

Слуховете в Еритос се разпространяваха по-бързо от летенето на драконите. Момичето бе дочуло за чудовища из континента и как хора ги побеждават. Трябваше да действа, преди приятелите ѝ да са обрали всичко. Тя бе узнала, че някой е видял чудовище наоколо, затова реши да обходи това място. Не виждаше следи от чудовище, но имаше малки, по-човешки стъпки наоколо. Графинята внимателно реши да ги проследи и спря, когато видя непозната жена да стои на брега на езерото.
- Извинете, вие също ли търсите чудовището?

Илвари вдигна глава и видя непозната човешка жена. Не беше сигурна дали е соларийка, или местна.
- За какво чудовище говорите? - попита тя.

Катрин извади малкото парче пергамент, на което записа името на това същество.
- Ормир, ако слуховете са поне малко верни. - отвърна момичето. - Можем да си помогнем, ако желаете.

Илвари реши, че жената е соларийка. Обикновено местните не преминаваха толкова бързо към лова на чудовища, преди да започнат да разпитват за произхода ѝ.
- Трудно бих могла да помогна точно на Вас. Вие все пак имате най-добрата комуникационна мрежа на пояса. - отвърна жената.

Катрин не я разбра много добре.
- Най-добрата комуникационна мрежа? Вярно, че получаваме писмата си в деня, в който са изпратени, но чак толкова. - отвърна момичето. - Не сте ли от тук? 

- Писмата? - повтори изненадано Илвари, сетне въздъхна. Явно жената беше местна. - Аз съм Илвари Син, идвам от планетата Нимора, бях привлечена тук от портал, отворен от соларийски алхимик. Чудовището, което издирвате беше обявено от мен, но за съжаление нямам твърде много информация, отвъд това, че мога да Ви услужа с интергалактически комуникатор, където да попитате другите същества от пояса. Вероятно някой ще знае повече. 
Тя даде на чернокосата жена малко устройство.

Катрин все още асимилираше казаното на един дъх от тази жена, когато тя ѝ навря устройство в ръцете. 
- От друга планета? Значи има и други планети с живот, чудесно. - изрече момичето. Тази стана малко по-интересна. - Соларийски алхимик? И той ли е от вашата планета?