Изоставена къща

 

Иан най-сетне стигна до колибата. Мъжът влезе вътре и отиде в крайната стая. Той освободи Катрин от чаршафа и я положи върху стола, след което завърза ръцете и краката ѝ. Опъна въже и през тялото ѝ, за да не може да избяга, след което я зави. Трябваше скоро да изпрати съобщение на Дейвид, че милата му Катрин е при него. 

Катрин се събуди. Чувстваше се замаяна. Момичето се огледа наоколо, но мястото не ѝ се струваше познато. Тя установи, че е вързана и очите ѝ се разшириха от ужас. Спомни си, че Иан бе дошъл в замъка ѝ. Мислеше, че е кошмар.
- Помощ! - извика тя с цяло гърло.

Иан се сепна от внезапния вик на Катрин и остави храната си настрани. Той стана от мястото си и влезе в стаята, където я държеше.
- Събуди се значи. - усмихна се той. - Ще прощаваш, че не успях да ти взема нещо прилично за обличане. 

Катрин трепереше от ужас. Не искаше да бъде около този човек. Искаше да се прибере. Сълзи се стичаха тихо по бузите ѝ.
- Какво искаш от мен? - с разтреперан глас попита тя.

- Като за начало да не викаш. Никой няма да те чуе така или иначе, просто ще ме дразниш и кой знае... - засмя се той и бръкна в джоба си, за да извади табакерата с цигарите. - Ще ми погустуваш за кратко.

Катрин още повече се ужаси и инстинктивно се сви в стола. Тя осъзна, че е само по нощница и покрита с чаршафа си и съзнанието ѝ започна да рисува ужасяващи картини. Ами ако Иан отново реши да я насили? Ако реши да я убие? Катрин стисна очи и се опита да прогони тези мисли, но ужасът и страхът бяха превзели тялото ѝ.

Иан запали една цигара и всмука от нея.
- Не съм те довел тук, за да те наранявам, но от теб зависи дали няма да се стигне до там. - изрече мъжът. - Ако си послушна и не опитваш да направиш нещо глупаво, престоят ти тук ще бъде просто некомфортно преживяване. Ако опиташ нещо обаче... Ще се постарая Дейвид никога да не може да те познае.

Лицето на Катрин изгуби цвета си. Опитваше се да си наложи да е спокойна, но не можеше. Беше ужасена и изплашена. Не искаше да е в ръцете на този мъж. Притесняваше се и за Силиа. Гласът ѝ изчезна, не можеше да произнесе и една дума. Само треперенето на тялото ѝ подсказваше, че е там. 

Иан се усмихна и допуши цигарата си, след което захвърли фаса и го настъпа. 
- Ако се държиш така до края, наистина няма да пострадаш. - изрече той и излезе от стаята.
Отиде да довърши храната, която си бе взел. Трябваше по-късно да даде и на Катрин, нямаше за цел да я мори от глад.

Иан влезе в стаята, където бе Катрин заедно с кутия с храна. 
- Сториш ли нещо глупаво, наистина няма да се поколебая. Ще отложа срещата си с Дейвид и ще те насилвам колкото мога повече. И ще режа неща от теб също. - започна мъжът. - Гладна ли си? Не си яла нищо от снощи.

Катрин все още се страхуваше много от този мъж, но първоначалният ужас бе преминал и ярост започна да се надига в гърдите ѝ.
- Какво ти направих аз? - тихо изрече Катрин. 

- Нищо. - отвърна Иан. - Ние дори не се познаваме. За мен си просто инструмент да постигна целите си. Дейвид е научил за станалото, предала си съобщението ми. Явно обаче не му пука за теб. 

Катрин си пое дъх. От думите на Иан я заболя. Тя знаеше, че не може да има общо с Дейвид, но чак да не му пука за нея?
- Не разбирам защо говориш така за него. - изрече момичето и реши да смени темата. - Какво направи със Силиа? 

- След смъртта на скъпата му Мередит, търсеше ме под дърво и камък. След станалото с теб се налива с алкохол от сутрин до вечер. - засмя се Иан, сетне се намуси. - Силиа? Това онази русата ли е? Нищо ѝ няма, трябва отдавна да се е събудила. 

Катрин леко си отдъхна. Силиа не бе пострадала заради нея.
- Защо ме държиш тук? Защо просто не застанеш пред Дейвид и не решите проблема, какъвто и да е? 

Иан се засмя.
- Защото така искам аз. Използвам слабостите на враговете си, за да постигна целите си. Хубаво е, че успях да се добера до теб, предвид с какви зверове сте се обградили. - отвърна мъжът. - Нищо лично спрямо теб, скъпа Катрин.
Той се доближи твърде близо до нея.
- Сега се нахрани и не ми излизай с оправданието, че не си гладна, защото храна ще получаваш само веднъж дневно.

Катрин извърна глава, когато Иан се доближи до нея. Застина, когато той застана на сантиметри от тялото ѝ.
- К-как да се храня така? - гласът ѝ отново започна да трепери. 

Иан се усмихна.
- Аз ще те нахраня. - отвърна той и с вилицата заграби част от варените картофи. - За твое добро е да не създаваш проблеми. 

Катрин прехапа устна. Униженията нямаше да приключат. Момичето беше гладно, затова се остави Иан да я нахрани. Трябваше внимателно да наблюдава действията на този мъж и да се старае да не го ядосва. Не искаше да я наранява още.