Изоставена къща

- Ти сам си си виновен за това! - извика Дейвид и се втурна срещу Иан.
Мъжът успя да го повали на земята и го удари с юмрук в лицето.
- Ще те убия! Този път наистина! 

Иан избута Дейвид и на свой ред го удари. Двамата се награбиха и се търкаляха из тревата, нападайки се. 
- Ще видим кой кого. - изсумтя мъжът и удари Дейвид още веднъж. 

Дейвид стисна Иан за гушата, другият мъж стори същото. Мъжът успя да бръкне в ножницата си и да извади камата, която бе взел със себе си. 

Иан успя да задържи ръката на Дейвид прикована към земята. Стисна по-силно шията му, обаче и на него му беше трудно да диша вече. 

Дейвид някак намери сили в себе си, за да ги преобърне. Камата бе паднала някъде в тревата. Той отново се нахвърли върху Иан, душейки го с две ръце.

Иан опитваше да се отскубне от ръцете на Дейвид. Ръката му се намираше близо до камата и той с известни усилия успя да я вземе. Замахна и я заби някъде под ребрата на Дейвид. 

Дейвид изсъска от болка и захватът му около шията на Иан се разхлаби. Мъжът стисна очи от болка, когато Иан извади камата от раната. Другият мъж опита да замахне отново, но Дейвид успя да избегне този удар. Отдръпна се и притисна раната, кръвта му течеше между пръстите. 

- Изглежда красавицата Катрин няма да бъде спасена все пак. - изсмя се Иан. - Нищо. След като приключа с теб, ще си я взема за трофей. 

- Никога няма да го допусна! - изсъска Дейвид. - Ще те убия, ако трябва и с живота си да платя.
Той отново се втурна срещу Иан и успя да го удари. 

Иан изтри кръвта от устната си. Той замахна отново към Дейвид с камата, но другият мъж избягваше атаката му, въпреки раната. 

Двамата отново се сборичкаха. Иан успя да рани Дейвид в рамото. Дейвид извади камата от раната и успя да повали другия мъж на земята. Острието беше в ръцете на Дейвид и стоеше между двамата. 

Иан държеше ръцете на Дейвид. Камата беше на сантиметри от лицето му.
- Не можеш. Слаб си. 

- А ти си негодник! - извика Дейвид.
Той вложи цялата си останала сила и надви Иан. Острието на камата се заби в гърдите му. Ръцете на Иан все още го държаха, но после се отпуснаха.
- Това а задето нарани Мери и Катрин! 

Иан изплю малко кръв. Дишането му се накъса. 
- Мери и Катрин. - засмя се мъжът и усети как нещо го прониза. Дейвид явно го бе ранил още веднъж. - Аз ще си отида, но винаги ще съм в спомените ти, Дейвид. Не като приятел, а като онзи, който докосна най-скъпите ти същества. Никога няма да забравиш това. 

- Да, няма. Ще живея въпреки това! И един ден онова, което стори няма да донесе същата болка, както сега. Това е хубавото на времето - не лекува, но ти помага. - Дейвид го гледаше, докато на Иан му ставаше все по-трудно да диша. - Ти ще си просто минало, което никога няма да попречи на живота да продължи. И ще се погрижа за това! 

- Ще видим... тази работа. - Иан трудно си пое дъх.
Дейвид се бе отдръпнал от него и мъжът погледна към къщата.
- Върви. Докажи... че... - не довърши. Очите му останаха полуотворени, а тялото му се отпусна. 

Дейвид остана няколко секунди загледан в лицето на Иан. Сякаш ей сега щеше да стане и да си тръгне, както правеше. След като това не се случи, Дейвид се отправи към къщата. Вече не се чуваше много добре и трябваше да намери Катрин по-бързо. Той влезе вътре, но не я видя в първата стая, затова открехна вратата на втората. Очите му се разшириха от ужас. Какво беше това, по дяволите?
- Катрин! - извика той без да докосва въжетата. - Катрин, събуди се! 

Катрин се размърда и бавно отвори очи. В първия момент не можеше да различи какво вижда, но после започна да различава нещата. Намираше се в центъра на някаква мрежа, а зад нея беше Дейвид. Сълзи избиха в очите ѝ, когато го видя.
- Дейвид? Как? 

- Сега не е от значение. - отвърна той. - Знаеш ли какво е това? 

- Не. - отвърна тя и погледна нагоре. - Това изобщо не ми харесва. 

Дейвид въздъхна.
- Познавайки този негодник, това е някакъв капан. Обаче не виждам как да премина без да разрежа въжетата. - отвърна той.
Той огледа мястото по-добре, търсейки достатъчно широко пространство през което да премине, но такова нямаше.
- Дръж се, Катрин. Ще трябва да разчитаме на късмет.

Катрин отново вдигна глава нагоре и огледа въжето. Забеляза, че е разрязано.
- Дейвид, трябва да си бърз. Срязал е въжето и ако не успееш да си пробиеш път, то ще се скъса. - изрече момичето и забеляза как още няколко нишки от въжето се скъсаха. 

Дейвид не знаеше как да постъпи. Трябваше обаче да се заеме за работа. Чувстваше се слаб, а този капан изглежда щеше да нарани Катрин независимо какво можеше да направи. Той с трепереща ръка сряза едно от въжетата и си отдъхна, когато установи, че не задейства нищо.
- Докато аз се мъча тук, ти внимателно се опитай да се освободиш от въжетата около ръцете си. 

- Мислиш, че не съм пробвала ли? Толкова дни се мъчих, не става. - отвърна тя. 

Дейвид сряза още две от въжетата. Отдъхна си, когато не задейства капана, но тази работа беше бавна и рискова.
- За сега имаме късмет.