Изоставена къща

- Не ми помага особено. - отвърна Катрин и отново вдигна поглед към буркана над главата си. - Това изобщо не ми харесва! 

- И на мен. - отвърна Дейвид и сряза още едно въже. - Обаче изглежда имаме някакъв късмет. Ако Елвира беше тук... това отдавна щеше да е свършило по възможно най-ужасния начин. 

- Защо намесваш Елвира в това? - нервно се изсмя Катрин. - И не се радвай, това въже скоро ще се скъса. Дейвид, трябва да направиш нещо сега! 

- По дяволите! - извика мъжът.
Той сряза наведнъж три въжета и изобщо не изчака да разбере какво можеше да се случи. Сряза още две, които направиха мрежата по-слаба и с цялата си сила той се втурна към Катрин. Избута стола за който бе вързана на една страна и в следващата секунда буркана падна. Счупи се и киселината се разля по пода, разяждайки го.
- О, мамка му. - някак облекчено изрече Дейвид. - Ранена ли си? 

- Не. - отвърна Катрин. - Не мисля, че ме докосна.
Тя чак сега забеляза бледото му лице и мътнеещия поглед.
- Ти си ранен. - изрече тя и очите ѝ се разшириха от тревога. 

- Права си. И не ми останаха сили.
Той успя да разреже въжетата около ръцете ѝ и онова, което минаваше покрай тялото ѝ.
- Иан е мъртъв. Вече си в безопасност. - изрече той и се свлече до нея. 

Катрин побърза да се надигне, след което да развърже краката си. Тя трябваше да види дали наоколо няма лунен прашец. Излезе от къщата и забеляза безжизненото тяло на Иан. Доближи се до него и го огледа - наистина изглеждаше мъртъв. Момичето го погледна с презрение, след което го подмина и отиде да търси лунен прашец. Намери няколко стръка и ги откъсна, след което се върна при Дейвид. Тя втри цвета в раните му и те започнаха да се затварят.
- Хайде, Дейвид! - изрече тя и започна да го удря по лицето, за да се събуди. 

Дейвид дойде на себе си. Чувстваше се слаб, но не толкова колкото преди малко.
- Лунен прашец? Умно. 

- Не се оплаквай. - изрече тя. - Да се махаме от тук, моля те. 

- Добре. Силиа и Розан много се притесняват. 
Дейвид се надигна от земята и двамата с Катрин напуснаха това място.