Изоставена къща

- Права си. И не ми останаха сили.
Той успя да разреже въжетата около ръцете ѝ и онова, което минаваше покрай тялото ѝ.
- Иан е мъртъв. Вече си в безопасност. - изрече той и се свлече до нея. 

Катрин побърза да се надигне, след което да развърже краката си. Тя трябваше да види дали наоколо няма лунен прашец. Излезе от къщата и забеляза безжизненото тяло на Иан. Доближи се до него и го огледа - наистина изглеждаше мъртъв. Момичето го погледна с презрение, след което го подмина и отиде да търси лунен прашец. Намери няколко стръка и ги откъсна, след което се върна при Дейвид. Тя втри цвета в раните му и те започнаха да се затварят.
- Хайде, Дейвид! - изрече тя и започна да го удря по лицето, за да се събуди. 

Дейвид дойде на себе си. Чувстваше се слаб, но не толкова колкото преди малко.
- Лунен прашец? Умно. 

- Не се оплаквай. - изрече тя. - Да се махаме от тук, моля те. 

- Добре. Силиа и Розан много се притесняват. 
Дейвид се надигна от земята и двамата с Катрин напуснаха това място.