Бюро по труда

Тук можете да поработите за допълнително злато, но имате право да го правите само по веднъж на ден. Професиите и възнаграждението естествено зависи и от вашият статут в обществото - вашето ниво.
1 - 4 ниво - коняр - 50 злато
5 - 9 ниво - ковач - 200 злато
10 - 15 ниво - шивач - 500 злато
16 - 20 ниво - рицар - 1000 злато
21 - 25 ниво - главен рицар в група - 2000 злато
26 - 30 ниво - гвардеец - 3000 злато

Силиа не беше идвала на работното си място от сума ти време, но златото ѝ трябваше за мисията. Тя изпълни задълженията си, като нямаше представа какво точно трябваше да върши, но все едно. Платиха ѝ накрая и тя си тръгна.

Силиа получава 6000 злато.
СУПЕР уикенд бонус
207000/500000 злато за мисията

Силиа реши да се заеме с новата си мисия. Тя дойде до работното си място и започна да изпълнява всичките задачи, които главния гвардеец ѝ възлагаше. След известно време щеше да си припомни какви ги вършеше тук. След края на работния ден, тя взе възнаграждението си и си тръгна.

Силиа получава 6000 злато.
1/5 ходения за мисията
СУПЕР уикенд бонус

Силиа дойде за пореден път на работа. Изпълни всички задачи, които ѝ бяха дали, даже накрая предотврати сбиване между двама души. Връчиха ѝ златото и тя си тръгна.

Силиа получава 3000 злато.
2/5 ходения за мисията

Силиа дойде отново до работното си място и изпълни всичко, което ѝ бяха наредили. Тази работа ѝ се струваше ужасно скучна, но нямаше как. Драконите ѝ заслужаваха да си починат добре. След като приключи с всичките си задачи, главният гвардеец ѝ плати и принцесата си тръгна.

Силиа получава 3000 злато.
3/5 ходения за мисията

Силиа дойде до работното си място и започна да изпълнява задачите, които ѝ бяха възложили. Преди края на смяната ѝ част от тъпите ѝ колеги я бяха изнервили, но накрая се справи, взе си възнаграждението и си тръгна.

Силиа получава 3000 злато.
4/5 ходения за мисията

Силиа дойде за последно до работното си място. Изпълни задачите си за деня, сетне си взе и възнаграждението. Трябваше да отиде до Кросфайър Муунлайт да си вземе наградата.

Силиа получава 3000 злато.
5/5 ходения за мисията

Конър доди до шибаното си работно място и почна да работи като гвардеец. Тва беше мега тъпотията, ама нямаше нищо друго, което да вземе. След като му приключи тъпата смяна, тъмния елф си тръгна.

Конър получава 3000 злато.
1/6 ходения на работа 

Конър доди отново на шибаната си работа. Изобщо не му харесваше да идва тука и да изпълнява някви тъпи задачи, ама ко да са прай, нямаше по-интересни неща в тъпата им таверна на онез. Тъмния елф си изкара смотаната смяна, след което си тръгна.

Конър получава 3 000 злато.
2/6 ходения на работа

Конър доди до шибаната си работа и почна да изпълнява задачите за деня. След като приключи с всичко, тъмния елф отиде да си вземе заплащането, след което си тръгна.

Конър получава 6 000 злато.
3/6 ходения на работа
Супер уикенд бонус

Конър доди до шибаното си работно място и почна да изпълнява една след друга шибаните задачи за деня. След като приключи, тъмния елф отиде да си вземе тъпата заплата дет за нищо не ставаше и си тръгна.

Конър получава 3 000 злато.
4/6 ходения на работа

Конър доди пак до тъпата си работа и почна да изпълнява задачите за деня. Изобщо не му харесваше тая тъпотия, но поне нямаше да я прай още дълго. След кат приключи, той отиде да си вземе заплащането и си тръгна.

Конър получава 3 000 злато.
5/6 ходения на работа

Конър дойде на шибаната си работа за последен път. Тез тряяше да си ебат майките, бяха пълни тъпанари. Тъмния елф изпълни шибаните задачи за деня, след което реши да си ходи преди да е свършил работния ден. Добре че бяха приготвили от рано заплащанията. Тъмния елф взе кесията си и си замина.

Конър получава 3 000 злато.
6/6 ходения на работа

Оставям Никс в тренировъчния лагер с последен дълъг поглед.
Тя не изглежда особено доволна от идеята някой друг да ѝ казва какво да прави.
— Не убивай никого, ако не е част от обучението.
Тя не дава обещания.
След това поемам към конюшните.
Миризмата ме удря още преди да вляза.
Сено. Кал. Коне. Пот.
Свалям палтото и навивам ръкави.
Не е работа, която бих избрал в друг живот.
Точно затова е полезна.
Старият надзорник дори не ме поглежда особено.
— Новият ли си?
— За днес.
Получавам кофа, четка и количество мълчаливо презрение.
Очарователно.
Първите часове минават в чистене.
Боклук. Мръсна слама. Вода. Повече боклук.
Един от конете решава, че ме мрази лично.
Опитва да ме ритне.
— Взаимно.
По-късно вече помагам с храненето, разчесването и воденето на животните.
Рутинна работа.
Тежка работа.
Честна работа.
Което е странно освежаващо.
Към края на деня ръцете болят, ботушите са в кал, а търпението ми към тревопасни е на историческо дъно.
Надзорникът ми хвърля кесийка.
— За деня.
Поглеждам съдържанието.
50 злато.
Малко.
Но повече от нула.
Прибирам ги.
— Преживяхме.

Адриан получава 50 злато.

Работата в конюшните беше точно толкова досадна, колкото я помнеше.
До обяд Адриан вече искрено мразеше поне два коня.
Един от тях отново се опита да го ухапе.
Този път той просто го изгледа студено.
— Опитай пак.
Конят очевидно размисли.
Към края на смяната надзорникът му подхвърли кесията без особено внимание.
— Утре пак?
Адриан прибра златото.
— Ако дотогава не съм станал благородник.
Мъжът се изсмя.
Адриан не.

Адриан получава 50 злато.

Сутрините в Еритос бяха достатъчно студени, за да накарат човек да преосмисли всичките си житейски решения още преди изгрев.
Лиреа стоеше пред колибата си с чаша горчив чай в ръка и наблюдаваше как Нокс недоволно се опитва да сгъне крилата си под старото вълнено наметало, което тя беше метнала върху него.
— Изглеждам нелепо.
— Изглеждаш жив. Това е по-важно.
— Не съм убеден.
Тя заключи вратата на колибата и въздъхна тихо.
Парите намаляваха прекалено бързо.
Лечебницата.
Храна.
Обучения.
Дърва за огрев.
Оказваше се, че отглеждането на говорещ дракон е финансово разрушително преживяване.
— Все още не разбирам защо точно конюшня — измърмори Нокс, докато вървяха по заснежената улица.
— Защото това е единствената работа, която приемат на нашето ниво.
— Това звучи унизително.
— Добре дошъл в бедността.
Нокс изглеждаше така, сякаш лично е бил обиден от икономическата система.
Улиците вече започваха да се пълнят с хора:

• търговци,
• ловци,
• работници,
• дракони,
• и няколко очевидно недоспали войници.

Еритос никога не изглеждаше напълно буден.
Само различни степени на измръзнало раздразнение.
Когато стигнаха до тренировъчния лагер, Нокс забави крачка.
— Значи аз отивам да тренирам, а ти да чистиш след животни?
— Технически и двамата ще бъдем около същества, склонни към ухапвания и лош характер.
— Това е справедливо.
Той я погледна внимателно.
— Уморена си.
Лиреа повдигна вежда.
— А ти ставаш твърде наблюдателен.
— Това не беше отричане.
Тя отвори уста да отговори, после я затвори отново.
Дразнещо създание.
— Просто не съм свикнала да ставам преди слънцето.
— Лъжеш. Изглеждаш като човек, който никога не спи достатъчно.
— Нокс.
— Да?
— Върви да те обучават преди да съм решила да те продам.
Той се ухили по онзи драконов начин, който изглеждаше едновременно самодоволен и леко заплашителен.
После тръгна към лагера.
Точно преди да изчезне зад портата обаче, се обърна назад.
— Ако някой кон те ухапе, искам да знам подробностите.
— Ако някой кон ме ухапе, ще го превърна в лепило.
— Ето защо сме добър екип.
Лиреа поклати глава леко и продължи сама към конюшните в северния край на града.
Миризмата я удари още преди да стигне входа.
Сено.
Кал.
Кон.
Твърде много кон.
Тя спря за секунда пред голямата дървена сграда и се загледа мрачно в нея.
— Майко, ако ме виждаш от отвъдното, надявам се да оценяваш колко ниско паднах.

Лиреа получава 50 злато.

Миризмата на конюшните вече беше неприятно позната.
Сено. Пот. Кал. Коне с твърде много зъби и твърде малко уважение.
Адриан прекрачи вътре с онова спокойно раздразнение на човек, който знае точно колко жалко е положението му, но има по-важни цели от гордостта.
Надзорникът го забеляза почти веднага.
— Пак ли ти?
Адриан свали ръкавиците си бавно.
— Не, благороден лорд съм на дегустация.
Мъжът изсумтя.
— Супер уикенд. Ще има повече работа.
— Прекрасно.
И имаше.
Повече боксове за чистене.
Повече животни за хранене.
Повече кал за газене.
Един жребец, който Адриан вече ненавиждаше лично, отново се опита да го захапе.
Той спря, хвана юздата и го изгледа право в окото.
— Ако някога натрупам достатъчно власт, ще те превърна в ботуши.
Конят изпръхтя в лицето му.
Очевидно взаимно.
До обяд ръцете му миришеха на кожа и сено, а търпението му беше силно ограничено.
Но супер уикендът значеше двойно злато.
Това правеше унижението по-поносимо.
Към края на смяната надзорникът му подхвърли по-тежка кесия.
Адриан я хвана с една ръка и я претегли.
Осезаемо по-добре.
— Сто злато.
— Казах ти. Супер уикенд.
Адриан прибра парите под палтото си.
— Започвам да харесвам тази абсурдна система.
Той се обърна към изхода.
Никс вече трябваше да го чака.
А денят далеч не беше приключил.

Адриан Вейл получава 100 злато.
Супер уикенд бонус

Конюшнята миришеше на:

• мокро сено,
• кал,
• кон,
• и отчаяние.

Лиреа вече беше убедена, че последното идва основно от работниците.
Тя влачеше тежка кофа с вода през тесния проход между боксовете, докато отвсякъде я наблюдаваха огромни тревопасни животни с интелекта на влажна тухла.
— Ако още едно от вас ме захапе, започвам да правя лепило на случаен принцип — промърмори тя.
Един сив кон изпръхтя шумно право в лицето ѝ.
Лиреа застина.
После бавно избърса бузата си с ръкав.
— Това беше заплаха ли?
— Говориш сама на животните пак.
Гласът дойде от другия край на конюшнята.
Старият управител - едър мъж с постоянно намръщено лице и гръбнак, оформен очевидно от десетилетия тежък труд - носеше купчина седла към склада.
Лиреа остави кофата с драматично страдание.
— Те започнаха първи.
— Конете не могат да говорят.
— Очите им казват достатъчно.
Мъжът изсумтя нещо между смях и кашлица.
Последните няколко дни бяха минали горе-долу така:

• хранене,
• чистене,
• влачене на вода,
• разкарване на нервни коне,
• и опити да не замръзне до смърт преди обяд.

Работата беше ужасна.
Но плащаха.
Макар и малко.
А малкото злато все още беше злато.
Лиреа тъкмо започваше да чисти един от боксовете, когато млад черен жребец реши, че това е идеалният момент да изпадне в паника по абсолютно неизвестна причина.
Конят изцвили рязко и дръпна юздите си.
Лиреа замръзна.
— О, не.
Следващите няколко секунди бяха хаос.
Конят ритна кофата.
Водата се разля навсякъде.
Някаква четка полетя през въздуха.
Нещо се счупи шумно.
А Лиреа, за огромно собствено унижение, се оказа буквално притисната до стената от половин тон паникьосано животно.
— Ако оцелея това — изсъска тя през зъби, — ще те превърна в наденица.
— Не мисля, че така работи професионализмът.
Тя вдигна поглед.
Един от другите работници - млад мъж с рижа коса и очевидно твърде добро настроение за човек, който чисти конски изпражнения по цял ден - стоеше отвън и се хилеше безсрамно.
— Ще те ударя с лопата.
— Това звучи емоционално.
Лиреа успя най-сетне да успокои коня достатъчно, че да се измъкне от бокса, мокра до коленете и покрита със слама.
Настъпи кратка тишина.
После управителят мина покрай нея, огледа пораженията и кимна бавно.
— Свикваш.
— Ако "свикване" значи постепенно психическо разпадане, тогава да.
Старият мъж се изсмя тихо и ѝ хвърли малка кесия със злато.
Монетите издрънчаха приятно тежко.
Лиреа погледна кесията.
После към конюшнята.
После пак към кесията.
— Мразя колко много това помага.

Лиреа получава 100 злато.
Супер уикенд

Миризмата на конюшните удари Адриан още преди да прекрачи прага.
Сено.
Кал.
Конска пот.
И онзи специфичен аромат на място, където никой не е щастлив.
Той спря за секунда на входа.
— Започвам да ви мразя.
Никс изсумтя до него.
Подкрепящо.
Надзорникът ги забеляза почти веднага.
— Пак си тук.
Адриан свали ръкавиците си бавно.
— Ако това те успокоява, не по собствено желание.
Мъжът погледна Никс.
— Драконът не влиза.
Адриан хвърли кратък поглед към черната драконица.
— Чу го. Не подпалвай нищо.
Никс изглеждаше обидена от предположението.
Напълно справедливо предположение.
Работата беше същата като вчера.
Само че повече.
Супер уикендът явно караше половината град да се държи така, сякаш животните им внезапно са станали чужд проблем.
Повече боксове.
Повече хранене.
Повече чистене.
Един познат жребец отново се опита да го захапе.
Адриан го изгледа дълго.
— Ти и аз ще приключим зле.
Конят изпръхтя в лицето му.
Нищо ново.
До края на смяната палтото му вече миришеше на бедност, а търпението му беше клинично мъртво.
Но когато надзорникът хвърли кесията към него, звукът беше удовлетворяващ.
Адриан я хвана, отвори я, претегли съдържанието.
По-тежка.
Както трябва.
— Сто злато.
— Последен ден от уикенда.
Адриан прибра парите.
— Тъжно. Започвах да харесвам системата.
Той излезе обратно навън.
Никс веднага се изправи.
Свежа.
Нетърпелива.
Очевидно готова за нещо далеч по-интересно.
Адриан закопча палтото си.
Погледна я.
После към арената.
— Добре.
Лека усмивка.
— Време е да те направим още по-опасна.

Адриан Вейл получава 100 злато.
Супер уикенд бонус

Миризмата на конюшните го удари още преди да стигне входа.
Същата.
Отвратителна.
Упорита.
Само че този път нещо беше различно.
Ръката на Адриан за миг се спря върху дръжката на меча на кръста му.
Новото усещане още беше непривично.
Но приятно.
Надзорникът го видя и повдигна вежда.
— Погледни ти. Въоръжен.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Реших да разнообразя бедността си.
Мъжът изсумтя.
— Мечът няма да чисти боксовете вместо теб.
— Трагедия.
Работата беше същата както винаги.
Кал.
Сено.
Хранене.
Чистене.
Конска неблагодарност.
Само че този път Адриан беше в малко по-добро настроение.
Един познат жребец отново се приближи с онзи поглед, който обещаваше лоши решения.
Адриан бавно се обърна към него.
Ръката му демонстративно се отпусна върху дръжката на меча.
— Опитай.
Конят изпръхтя.
После… разумно се отдръпна.
Адриан наклони леко глава.
— Ето. Растеж.
До края на смяната ръцете му миришеха на коне, самоуважението му беше леко пострадало, но кесията беше по-тежка.
Надзорникът му хвърли плащането.
Адриан я хвана с една ръка.
Претегли я.
Нормално тегло.
Не супер уикенд.
— Петдесет.
— Да.
Адриан прибра златото без коментар.
По-малко от вчера.
Но сигурно.
Той излезе обратно на улицата, закопча палтото си и хвърли поглед към тренировъчния лагер.
Никс вече трябваше да е приключила.
Лека усмивка.
— Добре.
Ръката му пак намери дръжката на меча.

Адриан Вейл получава 50 злато.

Конюшнята беше подозрително тиха тази сутрин.
Лиреа не вярваше на това.
След две седмици работа тук вече беше научила едно важно правило:
ако конюшнята е тиха, значи нещо се готви.
Обикновено нещо скъпо.
И шумно.
Тя носеше кофа със зърно между боксовете, докато навън снегът бавно се трупаше по покривите на Еритос.
Пръстите я боляха от студа.
Гърбът я болеше от работа.
А някак си все още имаше слама в косата си от вчера.
— Великолепно развитие на живота ми — промърмори тя.
Един от конете веднага опита да бръкне с муцуна в кофата.
Лиреа го бутна леко назад.
— Не. Това е за всички, не само за теб, алчно чудовище.
Конят я изгледа с дълбоко лично разочарование.
— Не ме гледай така. Буквално ядеш повече от мен.
От другия край на конюшнята се чу смях.
Рижият работник отново.
Той влачеше бали със сено с онова необяснимо добро настроение, което Лиреа вече подозираше, че е медицинско състояние.
— Пак ли спориш с конете?
— Те започват първи.
— Сигурен съм, че така ще го опишат и пред съда.
Тя му хвърли мрачен поглед.
— Ако някой ден изчезнеш мистериозно, знай, че ще имам алиби.
— Това не беше успокояващо.
Лиреа остави кофата и започна да разресва един от по-старите коне в края на редицата.
Този поне беше спокоен.
Мъдър.
Вероятно твърде уморен от живота, за да създава проблеми.
Тя го уважаваше за това.
Навън вятърът свиреше между дървените стени, а топлият дъх на животните изпълваше въздуха с пара.
За момент беше почти спокойно.
После нещо изрита шумно зад нея.
Лиреа дори не се обърна веднага.
— Ако това е пак онзи черният, кълна се-
Трясък.
Кофа се обърна.
Вода се разля по пода.
И познато цвилене изпълни конюшнята.
Тя затвори очи бавно.
— Разбира се.
Черният жребец я гледаше с невинното изражение на престъпник, който знае, че няма доказателства.
Лиреа се приближи много бавно.
Много спокойно.
Това вече беше опасно.
— Слушай ме внимателно, демонично тревопасно създание.
Конят пръхтеше доволно.
— Единствената причина още да си жив е, че драконът ми ще ревнува, ако започна да харесвам друг хищник повече от него.
Рижият работник вече се подпираше на стената от смях.
— Никога не съм виждал човек да мрази коне толкова лично.
Лиреа грабна метлата от пода.
— Не ги мразя.
Тя погледна към разлятата вода.
После към коня.
После пак към водата.
— Но започваме да развиваме вражда.

Лиреа получава 50 злато.

Миризмата на конюшните удари Адриан още преди да стигне вратата.
Сено.
Кал.
Конска пот.
И познатото унизително усещане, че отново доброволно идва тук.
Той спря за секунда на входа.
— Мразя това място.
Никс не беше до него този път.
Което честно правеше преживяването още по-жалко.
Надзорникът го видя почти веднага.
— Пак.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Започваш да звучиш като всички останали хора в живота ми.
Мъжът изсумтя и кимна към боксовете.
— Обичайното.
Разбира се.
Работата беше същата както винаги.
Чистене.
Хранене.
Газене в кал.
Опити да не бъде ухапан от неразумно скъпи тревопасни.
Познатият жребец отново го фиксира с онзи специфичен поглед на същество, което взима ужасни решения.
Адриан го забеляза.
Погледна към него.
После много демонстративно сложи ръка върху дръжката на меча.
— Днес не.
Конят изпръхтя.
Но този път остана на разстояние.
Адриан наклони леко глава.
— Ето. Растеж.
До края на смяната нищо драматично не се случи.
За съжаление.
Надзорникът му хвърли кесията.
Адриан я хвана с една ръка.
Претегли я.
Познатото тегло.
Приемливо.
Той прибра плащането под палтото.
Излезе обратно на улицата.
Ръката му за миг се спря върху меча.
После погледът му се насочи към тренировъчния лагер.
Никс вече трябваше да е приключила.
Лека, едва доловима усмивка.
— Добре.
— Да видим с колко по-опасна си станала днес.

Адриан Вейл получава 50 злато.

До момента, в който стигна до конюшнята, снегът вече се беше превърнал в мокра киша, която полепваше по ботушите и правеше всичко двойно по-досадно.
Лиреа мразеше кишата.
Мразеше и сутрешните смени.
А най-много мразеше факта, че вече започваше да различава конете по характер.
Това беше първата стъпка към психическо разпадане.
Тя тъкмо отваряше един от боксовете, когато рижият работник се появи зад нея с кофа в ръце.
— Черният пак те чака.
Лиреа замръзна.
После бавно обърна глава към най-далечния бокс.
Жребецът я гледаше.
Тя го гледаше.
Настъпи тишина, изпълнена с взаимна омраза.
— Един ден — каза спокойно Лиреа, — ще се подхлъзнеш мистериозно по стълбите.
Конят изпръхтя шумно.
— Той те харесва.
— Ако това е любов, разбирам защо хората умират сами.
Рижият се засмя и тръгна към склада.
Лиреа влезе в бокса внимателно, държейки кофата със зърно като човек, обезвреждащ експлозив.
Жребецът я наблюдаваше подозрително.
Тя наблюдаваше него подозрително.
— Днес ще се държим като цивилизовани същества.
Конят веднага бутна кофата и половината зърно се разсипа по пода.
Лиреа застина.
Много бавно.
Много тихо.
— Разбирам.
Конят дъвчеше невинно.
Тя остави останалото зърно и приклекна да събира разсипаното с физиономията на човек, който обмисля престъпление.
Точно тогава нещо влажно докосна косата ѝ.
Лиреа замръзна.
После много бавно вдигна поглед нагоре.
Конят буквално се опитваше да ѝ яде плитката.
Настъпи дълга тишина.
От другия край на конюшнята вече се чуваше смях.
Лиреа затвори очи.
— Майко, ако духът ти още ме наблюдава... това не е животът, който планирахме.
Конят дръпна плитката още веднъж.
Тя се изправи рязко.
— Добре. Враждата ни официално е лична.

Лиреа получава 50 злато.

Миризмата на конюшните удари Адриан още преди да стигне входа.
Сено.
Кал.
Конска пот.
И онова прекрасно усещане, че отново доброволно идва да върши нископлатен физически труд.
Той спря за секунда на прага.
— Започвам да подозирам, че това е личен провал.
Никс стоеше до него.
Напълно здрава.
Напълно енергична.
Очевидно твърде доволна от живота.
Надзорникът ги видя почти веднага.
— Пак.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Започва да ми липсва ентусиазмът ти.
Мъжът погледна Никс.
После към него.
— Драконът пак не влиза.
Адриан хвърли кратък поглед към черната драконица.
— Чу го. Не подпалвай бедните.
Никс изсумтя.
Неубедено.
Напълно справедливо подозрение.
Работата беше познато еднообразна.
Чистене.
Хранене.
Мъкнене.
Опити да не бъде унизен от животни с IQ на мокър камък.
Познатият жребец се появи отново.
Погледна Адриан.
После меча.
После пак Адриан.
Кратко напрежение.
Адриан много демонстративно положи ръка върху дръжката.
— Направи ми деня интересен.
Конят изпръхтя.
После разумно се отдръпна.
Адриан наклони леко глава.
— Ето. Развитие.
До края на смяната нищо не го захапа, не го ритна и не подпали.
Обективно успешен ден.
Надзорникът му хвърли кесията.
Адриан я хвана с една ръка.
Претегли я.
Познатото тегло.
Приемливо.
Той прибра парите под палтото.
Излезе обратно навън.
Никс веднага се изправи от мястото, където чакаше.
Свежа.
Нетърпелива.
Опасно доволна.
Адриан погледна към нея.
После към града.
— Добре.
Ръката му за миг се спря върху меча.
Лека пауза.
— Последният ти предплатен урок. После започваш да ми струваш още повече.

Адриан Вейл получава 50 злато.

Миризмата на конюшните удари Адриан още преди да стигне входа.
Сено.
Кал.
Конска пот.
И познатото унизително усещане, че отново доброволно върви към нископлатен физически труд.
Той спря за секунда на прага.
— Започвам да се тревожа какво говори това за мен.
Никс стоеше до него, прясно раздразнена от летателния урок.
Очевидно не особено щастлива, че не е перфектна от първия опит.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
— Това ти е полезно.
Черната драконица изсумтя.
Неубедена.
Надзорникът ги видя почти веднага.
— Пак.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Един ден ще ме посрещнеш с ентусиазъм.
Мъжът погледна към Никс.
После обратно.
— Не.
Честно.
Адриан кимна леко.
Справедливо.
— Драконът пак не влиза.
Адриан погледна към Никс.
— Чу го. Никакво палене на бедни хора.
Черната драконица изсумтя с изражението на същество, което намира правилото за обидно.
Работата беше познато еднообразна.
Чистене.
Мъкнене.
Хранене.
Опити да не бъде съден от животни с подозрително високо самочувствие.
Познатият жребец се появи отново.
Погледна Адриан.
После меча.
После пак Адриан.
Момент на напрежение.
Адриан бавно сложи ръка върху дръжката.
— Направи ми деня интересен.
Конят изпръхтя.
После се отдръпна.
Адриан наклони леко глава.
— Да. Така си и мислех.
До края на смяната нищо не го ритна.
Нищо не го ухапа.
Нищо не изгоря.
Обективно отличен ден.
Надзорникът му хвърли кесията.
Адриан я хвана с една ръка.
Претегли я.
Познатото тегло.
Приемливо.
Той прибра парите под палтото и излезе обратно навън.
Никс вече го чакаше.
Седнала.
Но не търпеливо.
Очевидно отегчена.
Адриан погледна към нея.
После към града.
Кратка пауза.
— Добре.
Лека суха усмивка.
— Сега да отидем да правиш нещо, което харесваш.

Адриан Вейл получава 50 злато.