Къщата на Арус

Идвайки тук, трябва да знаете, че докато си е вкъщи, Арус не обича да обсъжда продажби на нови робини. Можете да го посетите и да му зададете всякакви други въпроси, както и да водите дискусии на всякакви теми, различни от продажбата на робини.

Беатрис беше видяла някаква изрезка от пергамент и се зачете в него. Изглежда в кралство Еритос отново се организираше някакво събиране. Странното бе, че поканата не беше адресирана до Арус, или някого другиго в имението, поканени бяха само жителите на Еритос.
- Тогава какво прави това тук...? - зачуди се на глас жената.

Далия влезе в хола и видя Беатрис да чете нещо. Хвърли един поглед и изсумтя.
- Арус ги влачи тези простотии. Дори не разбирам защо си губим времето там, всеки път отивам с идеята, че на онези ще им дойдат акълите, но уви, това така и не се случва. - извъртя очи тя.

Беатрис още повече не разбираше.
- Да им дойдат акълите на онези...? - повтори изненадано тя.

- Онази противна пикла, за която те предупредих. Тя е непоправима нещастница, кой знае за какво брат ѝ организира парти. Сигурно пак са я отвлекли, то това е редовното. - скръсти ръце Далия.

- Не разбирам как това би било възможно. - отвърна Беатрис. - След като е с приятеля на Арус, кой би посмял да я нападне? - учуди се Беатрис.

- Ами никой, но тя го прави нарочно и предизвиква хората, за да се изкара жертва, след което да бъде съжалявана. Съветвам те да не ѝ се връзваш!

Беатрис не знаеше как да отвърне на това. Не познаваше добре момичето, но не ѝ изглеждаше лоша. Вярно, беше се съгласила да танцува с Пейтън, но не можеше да коментира особено това, тъй като тя самата се беше подлъгала по първоначалното му добро поведение.
- Ще преценя сама. Дали Арус ще пожелае да иде на събирането?

- Откъде да знам? Сигурно, той е същински сеирджия. - намусено отвърна Далия, след което се качи по стълбите към спалнята си.

Беатрис отново въздъхна. Напоследък изобщо не се беше занимавала с работата си като прислужница, но и не виждаше смисъл да го прави. Почти имаше цялата нужна сума, трябваше скоро да измисли как да вземе и още пет милиона, след което щеше да забрави, че слугуването въобще ѝ се е случвало. Жената се подсмихна на себе си, след което отиде да си налее вино, за да отпразнува наближаващата си свобода.

Лилит реши да послуша Крисчън и да дойде в имението. Знаеше ли, може би наемният убиец искаше да се забавлява с нея някъде, където нямаше шанс Дървото Силиа да се появи, пък и сега малко трудно щеше да ѝ е след като я отвлякоха. Жената почука на вратата.

Арус дочу почукване на вратата си и отиде да отвори. Изненада се, когато видя Лилит.
- Здравей, красавице. Реши все пак да вземеш Тазар? - чаровно се усмихна той.

"Стига с тоя Тазар.", намуси се Лилит. "Не, дойдох, защото Крисчън ме покани да ти дойда на гости. Реших да се възползвам.", отвърна Лилит, сетне се сети нещо. "Даже, мога и сама да си избера роб, който няма да е като Тазар."

Арус се засмя. Нямаше представа защо Крис е сторил това, но не смяташе да се оплаква.
- Разбира се, свободна си да ми гостуваш колкото желаеш, но относно робите, както знаеш съм почитател на женската красота, така че тук в дома си имам само момичета за продан. - отвърна търговецът.

"Ти шегуваш ли се? И никакви пратки с мъже?"

- Рядко поръчвам такива, преди също съм ти казвал, няма особено голям пазар за тях. Повечето идват от публични домове и са с интерес предимно към други мъже. За да удовлетворя напълно искането ти, ще трябва да направиш компромис с нещо друго.

Лилит се изсмя.
"И какво ще е то?", сластно изрече жената. "Да взема Тазар ли?"

- Дори и да оставим Тазар настрана, изискванията ти са сложни за изпълнение. Ако намеря мъж, който ги покрива, съм убеден че няма да е с всичкия си. - през смях отвърна Арус. - Изненадваш ме, твърдейки че Крис те е поканил тук, за да си избереш роб.

"Не го каза точно така, но се заклевам, че ме покани да ти гостувам. Не знам защо не те е уведомил. Темата с роба просто я подхванах, тъй като така и така ще съм тук.", отвърна Лилит. "И не е чак толкова трудно, Дюран напълно отговаря на изискванията ми, а си е напълно нормален."

- Дюран беше част от пратка, която получих по случайност, поради рази причина оставих тези роби в Еритос и организирах събитие, за да се потрудите поне малко за тях. - засмя се Арус. - Добре дошла си да ми гостуваш колкото желаеш, радвам се да чуя, че Крис най-после е решил да разнообрази малко.

Лилит въздъхна.
"Добре, както и да е.", изрече тя. "Е, аз също се надявам да е решил да разнообрази и да ме е поканил, за да спи с мен най-сетне, но леко се съмнявам.", засмя се жената.

- Знам ли? - сви рамене Арус. - Напоследък хич не го разбирам. Станал е ужасен, не ми споделя нищо. - с престорена тъга в гласа отвърна търговецът.

"То какво и да ти споделя. Едва ли ще е интересно за слушане да говори как оправя Силиа.", отвърна Лилит.

- Аз определо бих желал да чуя как оправя Силиа. - подсмихна се Арус. - Бих желал и да опитам лично, но уви, тя също не ми дава. - наведе глава той.

Лилит се засмя.
"Не ти и трябва. Да ти обясня накратко - лежи върху леглото, вдигнала леко крака и ти вършиш цялата работа. Сигурна съм, че това се случва и когато го прави с Крисчън."