Имението на семейство Кийтс

Гордън осъзна, че Беатрис действително знаеше повече за него, отколкото бе предполагал. В началото на този разговор, мъжът наистина беше убеден, че дъщеря им се е върнала, за да ги моли за прошка предвид случилото се с Арус, но сега разбираше повода за гнева и грубото ѝ държание. Честно казано, беше напълно права. Никога не биваше да допуска да изневерява на съпругата си, толкова време се бе въздържал с масажите при Касандра, но тази нова куртизанка бе взела ума му с красотата си.
- Разбирам. - сухо отвърна той. - Имаш право. Няма да се повтори повече.

Клаудия беше още по-объркана.
- Скъпи, за какво изобщо говориш? Кое няма да се повтори повече? Нищо не разбирам.

Беатрис наведе глава.
- Майко, съжалявам, но не можех да пазя това в тайна. Преди баща ми да признае всичко, аз също трябва да потвърдя. Който ви е дал информацията за мен и Арус е казал истината, наистина спах с него, за да ми даде по-бързо златото, почти не работих като прислужница. Съжалявам, знам че искахте да ми дадете урок, но провалих опита ви.

Лордът въздъхна тежко.
- Нана е... куртизанка, с която се срещах отвреме-навреме. - призна на свой ред той. - Съжалявам, съпруго, подведох доверието ти.

Зениците на Клаудия се разшириха от почуда при чутото от устите на дъщеря си и съпруга си.
- Вие... Наистина ли ми сервирате това? - невярващо повтори жената, сетне я обзе гняв. Тя се обърна към съпруга си. - Заради това ли продължава да изчезва злато от общата ни хазна? Там ли отидоха и десетте милиона, за които отново си позволи да обвиниш Беатрис?!

- Обвинил си ме, че съм взела още злато?! - на свой ред също повиши тон Беатрис.

- Кълна се, че тези десет милиона не отидоха при Нана. - отвърна лорд Гордън. - Ще призная, тях ги дадох на масажистката си, но се заклевам и давам думата си, че между мен и нея никога не е имало нищо сексуално.

- Тарифата на Касандра за масажи е тридесет хиляди злато! - изкрещя Клаудия. - Добре помисли, дали не лъжеш и за това! Наистина не мога да повярвам, толкова време сте ме лъгали и двамата....

- Не ме намесвай в това, майко. Наистина съжалявам, но аз също научих за отношенията му с тази куртизанка наскоро. Днес я открих и разговарях с нея лично, за да се уверя, че са истина. Аз не съм лъгала никого за нищо.

- Съпруго, наистина съжалявам. Не съм сигурен какво ми се случи, знаеш колко много те обичам и държа на теб и доверието ти. Никога повече няма да посетя Нана.

- Знам ли го? - сълзи започнаха да се стичат от очите на Клаудия. - Изглежда вече не е ясно какво знам. И напротив, ще я посетиш, защото не искам да виждам и двама ви повече! Изчезвайте от дома ми!

- Майко, моля те... - примоли се Беатрис. Знаеше, че майка ѝ няма да реагира добре на чутото, но не очакваше и самата тя да бъде обвинена.

- Не, не желая да слушам никого от вас двамата повече. Вървете при Арус и Нана, след като те са по-важни за вас от репутацията и доверието в семейството ни! Толкова години съм пропиляла на вятъра! Да ви няма!

Лорд Гордън въздъхна. За съжаление не можеше дори да спори, беше напълно виновен и съпругата му бе в правото си да реагира по подобен начин. Не можеше наистина да отиде при Нана, но щеше да посети вилата си в покрайнините на кралството.
- Съжалявам. Надявам се скоро да можем да поговорим отново. - тихо отвърна той, сетне нареди на прислугата да му събере багажа.

- Не се надявай твърде много! - ядно отвърна Клаудия и хвърли остър поглед към дъщеря си. - А ти какво чакаш? Вероятно скута на търговеца е празен, върви да правиш компания на него, защо си още тук?

- Майко, съжалявам, наистина. - продължи да се оправдава Беатрис. - Между мен и Арус няма нищо сериозно, няма да се виждам повече с него, ако не желаеш. Моля те, само се успокой. Нека остана при теб.

- Да се успокоя? - повиши тон русокосата жена. - Сервирахте ми всичко това и сега ми казваш да се успокоя?! Баща ти също обещава да не се вижда с куртизанки, но вярваш ли му дори за миг, че няма да го стори още на момента, щом прекрачи този праг? Какво друго бих могла да очаквам от теб, дъщеря си му все пак. За разлика от него, аз съм вярна съпруга! Само си пропилях живота!

Беатрис наведе глава, майка ѝ бе твърде афектирана и нямаше особен смисъл да продължава да настоява. Тя помоли по-близките си прислужници да бъдат до Клаудия, сетне си тръгна от имението, щеше да се върне в дома на Арус за известно време, тъй като нямаше особено много други опции.

След като и съпругът и дъщеря ѝ си тръгнаха от семейния им дом, Клаудия зарови лице в ръцете си и зарида с цяло гърло. Никога не бе предполагала, че ще ѝ се наложи да чуе подобни слова от устите на най-близките си.