Гората на смъртта

- Никога не съм ги считал за безполезни. От всяко същество би могло да се извлече полза. - отвърна Неро. - Дори и този дракон. Би ми бил полезен. След като съдбата ѝ при теб ще е смърт, защо не ми я дадеш? Ще се постарая да престане да бъде безполезна. Ибуки е доста силна в днешно време. Склонен съм да разменя Кама за твоя дракон, и без това вече разполагаш с брат ѝ. Вярвам, че биха били щастливи да се съберат на едно място отново. - усмихна се драконът.

Юки присви очи.
- Ято е достатъчно безполезен, не желая да добавям към дома си още нещастни демони. - студено отвърна тя. - Нито ще ти дам Киана, колкото и да е глупава, за момента ми трябва дракон.
Киана тихо си отдъхна. Нямаше доверие на този странен морски дракон.

- Аз бих могъл да ти служа много по-добре от нея, щом имаш нужда от дракон. - засмя се тихо Неро. 

Юки извъртя очи и не сметна за нужно да удостоява тази нелепост с отговор. Лисицата се обърна и се върна обратно през портала, откъдето беше дошла, заедно с Киана.

Неро въздъхна и се върна в драконовата си форма, след което отлетя обратно към Валдора. Вече беше се снабдил с достатъчно материали от това място, за да може да го изследва, срещата с Юки бе просто приятен бонус.