Търсене

Пещерите бяха тихи. Твърде тихи. Адриан вървеше напред с ръка върху дръжката на меча, докато Никс души въздуха около тях. Влагата се стичаше по каменните стени. Някъде в далечината се чуваше капеща вода. После нещо изръм…

Пещерите бяха необичайно тихи. Адриан вървеше напред с Никс до себе си, когато от по-дълбок тунел се чу шум. После още един. Не един противник. Два. От сенките излязоха мумифициран войн и мутирал зелен гущер . — Разделяй…

Пещерите ги посрещнаха със същия тежък, влажен въздух. Миризма на мокър камък. Кал. И неща, които никой разумен човек не би търсил доброволно. Но днес? Супер уикенд. Разумът очевидно не беше водещ фактор. Адриан вървеше …

Пещерите ги посрещнаха с познатия тежък въздух. Влага. Кал. Миризма на мокър камък и неща, които не би трябвало да живеят под земята. Но днес атмосферата беше различна. Не заради мястото. Заради Никс. Черната драконица в…

Пещерите ги посрещнаха със същия влажен, тежък въздух. Миризма на кал. На мокър камък. На неща, които не би трябвало да дишат. Адриан вървеше спокойно, ръката му близо до дръжката на меча. До него Никс беше в отлично нас…

Пещерите ги посрещнаха със същия тежък, влажен въздух. Миризма на кал. На стар камък. На неща, които никой разумен човек не би търсил доброволно. Адриан вървеше спокойно, ръката му близо до дръжката на меча. До него Никс…

Пещерите ги посрещнаха със същия тежък, влажен въздух. Миризма на кал. На стар камък. На неща, които никой нормален човек не би търсил доброволно. Адриан вървеше спокойно, ръката му естествено близо до дръжката на меча. …

Пещерите ги посрещнаха със същия влажен, тежък въздух. Миризма на кал. На стар камък. На неща, които не трябва да дишат. Никс вървеше ниско до земята. Но този път Адриан не беше просто наблюдател. Ръката му естествено ле…

Пещерата този път беше по-тиха. Твърде тиха. Влажният въздух лепнеше по кожата, а стъпките на Адриан отекваха неприятно между каменните стени. Никс вървеше ниско до земята. Фокусирана. Адриан го усещаше. Нещо имаше. Посл…

Пътят към пещерите вече беше почти познат. Почти. Все още миришеше на влага, кал и смърт. Никс вървеше до Адриан с различна походка от предишните пъти. Не просто по-здрава. По-опасна. След арената в движенията ѝ имаше но…

Пещерата мирише на влага, отрова и разложение. Никс върви ниско до земята, по-бавно заради раната, но не и уплашено. Напротив. След тренировъчния лагер в нея има нова тежест. Повече увереност. Повече глад. Съскане проряз…

Пещерата мирише на влага, кал и нещо диво. Никс стои ниско до земята, златните ѝ очи фиксират движението напред. Ръмжене. Вълк. Голям. Гладен. Бърз. Поглеждам Никс. — Твой е. Вълкът напада пръв. Никс отскача встрани и ве…