Търсене

Пещерите под Еритос тази вечер бяха различни. Не тихи - по-скоро напрегнати. Въздухът миришеше на дим и нещо животинско, а ехото от тежко дишане се носеше из каменните проходи. Лиреа спря и повдигна фенера малко по-висок…

Пещерите тази вечер бяха подозрително тихи. Не "спокойни". Подозрително тихи. Лиреа вървеше внимателно по заледения проход с фенер в ръка, докато Нокс крачеше напред с физиономия на дракон, който вече очаква лична обида …

Пещерите тази вечер бяха тихи по онзи начин, който караше Лиреа да подозира, че нещо планира да ги нападне от тавана. Нокс вървеше напред през стария каменен проход с ледена пара, излизаща от муцуната му. — Ако пак са ко…

Пещерите под Еритос този път бяха необичайно тихи. Това никога не означаваше нищо хубаво. Лиреа вървеше внимателно по тесния леден проход с фенер в ръка, докато Нокс подушваше въздуха отпред с подозрително намръщено изра…

Първият знак, че нещо не е наред, беше ехото. Не стъпки. Копита. Две различни. Лиреа спря насред тесния тунел и бавно затвори очи. — Не може да са два. Нокс подуши въздуха. После много нещастно каза: — Два са. Настъпи те…

Пещерите тази вечер миришеха на мокър камък, лед... и кон. Лиреа спря насред тунела. После бавно присви очи. — Не. Нокс подуши въздуха още веднъж. После още веднъж. — Това наистина е кон. — В пещера. — В пещера. Настъпи …

Тази вечер Лиреа носеше лопата. Нокс вървеше до нея през заснежения вход на катакомбите и я гледаше с дълбоко недоверие. — Защо имаш лопата? — Защото последния път една мумия излезе от пода. — Това не отговори на въпроса…

Този път Лиреа беше донесла тебешир. Нокс я наблюдаваше подозрително, докато тя клякаше до входа на катакомбите и рисуваше нещо по камъка. — Това магически символ ли е? — Не. — Тогава защо изглежда зловещо? — Защото ако …

Тази вечер снегът беше спрял. Това само по себе си изглеждаше подозрително. Лиреа вървеше през северните пещери с фенер в ръка и усещането, че природата подготвя нещо неприятно в отговор на необичайната тишина. Нокс върв…

Половината проблем с мумиите беше, че отказваха да стоят мъртви. Другата половина беше миризмата. Лиреа вървеше през старите катакомби под пещерите с шал, вързан пред носа, и фенер, който хвърляше дълги сенки по каменнит…

Пещерите под Еритос вече започваха да изглеждат почти познати. Това беше тревожна мисъл. Лиреа вървеше внимателно през тесния каменен коридор с фенер в едната ръка и нож в другата, докато Нокс крачеше напред с далеч пове…

Пещерите този път бяха различни. Не по-тихи. По-стари. Въздухът миришеше на прах, влага и нещо сухо, което Лиреа веднага намрази инстинктивно. — Това място вони на гробница — промърмори тя, докато фенерът осветяваше древ…

Пещерите бяха необичайно тихи тази вечер. Това не харесваше на Лиреа. Тишината в места като тези обикновено означаваше едно от две неща: или няма нищо живо, или нещо достатъчно опасно вече е изяло останалото. Нокс вървеш…

Пещерите този път изглеждаха още по-студени. Лед беше полепнал по стените на тесните тунели, а всяка стъпка кънтеше прекалено силно в тъмнината. Лиреа вървеше малко по-назад с фенер в ръка, докато Нокс се движеше отпред …

Пещерите северно от Еритос миришеха на влажна пръст, студен камък и нещо животинско. Лиреа не ги харесваше още от входа. — Това е отвратителна идея — промърмори тя, докато фенерът в ръката ѝ хвърляше трепкащи сенки по ст…