Търсене

Лилавокосата жена се усмихна горчиво. - Да не мислиш, че не знам? Крис, не съм сляпа, винаги съм знаела, че прояви интерес към мен, защото приличам на нея.

Алиса не разбираше с какво бе провокирала подобен отговор. - Да си ме наранил? Не, в името на боговете, защо изобщо би си помислил подобно нещо?! - изненадано възкликна тя. - Аз съм тази, която съжалява, задето прекратих…

- Значи теоретично... В момента до теб няма друга жена? - с надежда в гласа попита Алиса.

Алиса също получи салатата си, но я бутна встрани. Искаше ѝ се да узнае повече, но вероятно Крисчън нямаше да сподели. - Не съм сигурна как да отвърна на това, наистина. Ако не сте в добри отношения, защо продължава да ж…

Алиса се изненада от чутото и още повече от тона на Крисчън, изричайки го. - Добре, сега вече наистина съм объркана. Признавам, че Арус не ми разказа много за тази ситуация. - отвърна тя. - Какво се е случило с тази къща…

- Щастлива съм да го чуя, но момичето, на което си подарил къщата няма ли да има против? - засмя се нервно жената.

- Планирах да те потърся в дома му, но случайно го срещнах на пазара и се заприказвахме. Той ми каза къде да те открия, за да те поканя тук. - усмихна се Алиса. - Не съм съвсем сигурна обаче дали имаше смисъл. - въздъхна…

Алиса щеше да отвърне, но тъкмо тогава келнерът се върна, за да приеме поръчките. Жената си поръча обикновена салата, нямаше нужда от повече и без това. - Чух за това от Арус вече. - засмя се тя.

- Точно така. - кимна жената. - Дойдох да прекарам известно време тук, докато строят новата ми лятна резиденция там. Сега обаче се изкушавам да купя имение и тук. - усмихна се чаровно лилавокосата жена.

- Когато отначало ми каза, че работиш за Арус, едва се сдържах да не се изсмея. - отвърна жената, сетне благодари на келнера, който току-що бе донесъл менютата им. И без това не се интересуваше от храната. - Изглежда оба…

Алиса удари върха на чашата си в тази на Крисчън, сетне отпи. - Говорих с... лейди Моника. Тя ми разказа доста интересни неща за теб.

Алиса бе успяла да открие Крисчън и побърза да го покани в Червен божур, за да разбере повече за случващото се около него. - Радвам се, че откликна на поканата ми. Не бях сигурна, че ще искаш да дойдеш. - усмихна се жена…

Лилавокосата жена въздъхна. Нямаше да изкопчи повече информация от Моника, както изглеждаше. - Благодаря. Ще пробвам там. Лека вечер. Тя се поклони, след което си тръгна.

- А някоя от тези жени няма ли си име? Или място, на което живее? - повдигна вежда Алиса.

Алиса добре знаеше, че причината Крис да прояви изобщо интерес изначало бе визуалната ѝ прилика с жената пред нея - Моника. Не можеше да скрие, че това никак не ѝ се нравеше по времето, когато бяха заедно, но го пренебре…

Отговорът на Моника озадачи Алиса. - Изглежда след като заминах, финансовото положение на Арус не е единственото, което се е променило. - усмихна се тя. - Да не би след като вече не работи за теб, да си решила да му даде…

- И все още имам. - засмя се Алиса. - Дойдох тук да прекарам известно време и реших да потърся Крис, в името на доброто старо време.

- Ти да видиш. - плесна с ръце Алиса. - Явно трябваше по-рано да се върна в Кросфайър Муунлайт.

Алиса още повече недоумяваше. - Как така работи за Арус? Започнал е да се продава? - напуши я смях, изричайки тези думи.

Лилавокосата жена повдигна вежди. - Крис не работи вече за теб? Какво е станало докато ме нямаше?! - изненада се тя.

- Казвам се Алиса. - въздъхна жената. - Не очаквам, разбира се, да помниш името ми. Отдавна не сме се виждали все пак.

Алиса се беше върнала в Кросфайър Муунлайт от Шиера наскоро и реши да провери нещо. С няколко питанки успя да намери къде живее Моника и отиде до имението ѝ. Жената почука на вратата.