Търсене

Афсол дойде да се запише за новото събитие.

Афсол дойде да си вземе наградата за участие в събитието. Зарадва се да узнае, че баба Марибел се е погрижила добре за хамстера. Афсол получава 500 000 злато.

Афсол кимна. - Пожелавам ви късмет. - той връчи клетката на старицата, сетне ѝ пожела лека вечер и си тръгна.

Афсол въздъхна и сви рамене. - Не е моя работа да се меся в това. - изрече той. - Гледах го два дни, давайте му зеленчуци и вода, така ще оцелее.

- Здравейте. - усмихна се Афсол. - Нося хамстера, за който трябва да се грижим заедно.

Афсол дойде заедно с хамстера до дома на баба Марибел и почука на вратата. Старицата му се струваше добра, сигурно добре щеше да се грижи за животинчето.

Афсол и Аша се погрижиха за хамстера. Почистиха клетката му, сложиха му прясна вода и храна и животното изглеждаше доволно. Принцът утре трябваше да го предаде на съотборника си.

Афсол се прибра с хамстера и отиде да му донесе вода и нещо за ядене. Аша изобщо не харесваше тези противни животни, но щеше да даде всичко от себе си да се държи добре с животното, за да се хареса на Афсол. Принцът се в…

Афсол дойде да вземе клетката с хамстера.

Афсол дойде и се записа за новото събитие. И преди бяха гледали животни, но сега щеше да е малко по-забавно. Надяваше се този, с който се падне да гледа добре животното.

Макар и да не беше избран, Афсол все пак дойде да си получи другата награда за участие в събитието. Афсол получава 200 000 злато.

Афсол отвърна на прегръдката ѝ. Въпреки че не искаше, този път щеше да си затвори очите. Можеше само да се надява, че Силас няма да си позволи да стори още непростими неща.

Афсол си пое дълбоко дъх и издиша бавно. - Ще ми е много трудно да не кажа нещо относно станалото. Не бих желал да страдаш под покрива ми.

- Искаш нещо невъзможно, Аша. - изрече Афсол. - Как да му позволя да остане тук, знаейки какво е способен да свърши?

Афсол въздъхна тежко. Беше посегнал на Силиа преди време и до края на дните си щеше да съжалява за това. Не можеше да остави на Силас да му се размине просто така. - Съжалявам, Аша, но това не е оправдание. - изрече прин…

Афсол разбираше защо Аша оправдава поведението на Силан, но това не беше правилно. - Няма значение за какво сте се скарали, това не го извинява. Ще говоря с него, тук не е Милбърн!

- Аша, това е сериозно! - изрече принцът. - Не го защитавай само защото сте роднини! Защо ти посегна?

- Как да не е нищо особено? - вирна вежди Афсол. - Поглеждала ли си тези синини? Принцът се отдръпна за кратко от нея и започна да размишлява. Не бяха много заподозрените. - Силас, нали? Само той би си позволил такова от…

Афсол вдигна поглед от книжата, за да поздрави Аша, когато забеляза синините по врата ѝ. Принцът се изправи от мястото си и застана пред нея. - Какво е това? - попита той загрижено и забеляза, че има избледняваща синина …

Афсол дойде до бойната арена, за да се запише за новото събитие.

Афсол влезе в бойната арена и взе наградата си за участие в събитието. Не беше това, което очакваше, но беше нещо ново. Афсол получава 500 000 злато.

Афсол тежко въздъхна. - Не съм съгласен, но нямам и време да те убеждавам в противното. Ще вървя. Принцът пожела лек ден на съществото и беше радостен, че повече няма да посети това налудничаво място. Той се телепортира …

- Имахме Андромеда. - отвърна Афсол. - Съмнява ме лисиците в Еритос да пожелаят да спят просто така с когото и да е, поне едната. Все едно, този разговор отива наникъде.

- Не съм имал проблем с жени, че да ми се налага да посещавам публичен дом. И без това ще получа едно и също нещо.

- Това защо ли не ме учудва, тя си е такава. - изрече принцът. - Не съм се и съмнявал, че Лилит ще отиде на място с публичен дом и ще го посети.