Търсене
2080 поста от Афсол Фингел
- Не е това. Просто сърцето ми никога не би принадлежало на нея. - изрече Афсол. - Макар и да не е възможно, да кажем, че между нас се получи, тя надали ще остане тук, тъй като иска само дете от мен. Не бих допуснал подо…
Афсол поклати глава. - Това никога няма да се случи, Елвира. Никога не бих могъл да изпитвам нещо към Аша.
Афсол се засмя. - Противоречиш си. Нали бяхме влюбени?
Афсол тежко въздъхна. - Не прецених особено добре ситуацията. Не предположих, че ще си ми чак толкова ядосана. - отвърна той.
- Не, знам че не постъпих добре спрямо теб. - с горчива усмивка отвърна той. - Обаче ако беше останала, навярно щеше да нападнеш Аша и тогава щяха да искат от мен да взема някакви мерки, а аз никога не съм искал да те на…
Афсол разтри бузата си. - Елвира, знам че няма да ме разбереш. Колкото и пъти да обяснявам, че буквално нямах избор, няма да спреш. - въздъхна принцът. - Адски много съжалявам, че така трябваше да се случи, но беше неизб…
Афсол въздъхна. - Не е това причината. Изобщо не ме интересува дали я обиждаш и дали това по някакъв начин наранява чувствата ѝ. - уморено отвърна той. - Просто не желая да споря с теб. Искам да запазим добрите си отноше…
Афсол въздъхна. - Нищо подобно. - отвърна той. - Елвира, може ли да спреш да се заяждаш с това?
Афсол дойде заедно със Сандреа и двамата поздравиха присъстващите.
- Елвира, нещата наистина не са такива, каквито изглеждат. - въздъхна Афсол. - Някога ще разбереш истината и знам, че отново ще си бясна, но нямаше какво друго да направя. Принцът реши да си върви. Не желаеше още повече …
- Права си, но ситуацията наистина е сложна. Когато всичко приключи, ще ти обясня.
- Не, но... - Афсол млъкна. - Това е просто недоразумение.
Очите на Афсол се разшириха от ужас, когато чу думите на Елвира. Не искаше съвсем да я изгуби. - Н-не говориш сериозно, нали?
Афсол разтри чело с ръка. - Не ме интересува спокойствието на тази жена. Интересува ме единствено твоето. - изрече той. - Сложно е, наистина. След време нещата ще се оправят. Тя ще си тръгне.
- Не съм те изгонил, никога не бих. - изрече Афсол. - Ако беше останала в замъка, постоянно щяхте да се карате, накрая всичко щеше да свърши по грозен начин. Не ме интересува толкова Аша, просто не желаех ти да пострадаш…
Афсол въздъхна. Нямаше да издържи цяла година Елвира да се дразни така. - Това не е така, пак ти казвам. Не знам защо тя излъга, не искам и да знам. - изрече той. - Единственото, което искам е отношенията ни с теб да са …
- Елвира, за нищо не съм те лъгал. Наистина обаче се наложи да се оженя за нея. Смятах, че мога да се измъкна, но не се оказа така.
- Аз не ви деля. - отвърна Афсол. - Аз не желая да имам общо с нея, просто се наложи да се оженим. В близкото бъдеще това ще приключи и тя ще си тръгне завинаги.
- Защото не желая да има лъжи между мен и теб. - отвърна Афсол. - Тя ме попита какво да отвърне, на мен ми беше все едно, но не предполагах, че ще излъже. Нямам общо с нея.
Афсол въздъхна. - В замъка е, това не е важно. - отвърна принцът. - Отговорите ѝ на въпросите на Лилит не са истина.
Афсол приближи Елвира. - Може ли да поговорим? - попита той.
Афсол дойде заедно със Сандреа и поздрави присъстващите.
Афсол дойде до бойната арена и се записа за новото събитие. Дано от томболата да му се падне смърт.
Афсол реши да си върви. Не знаеше как щеше да накара Елвира да му повярва, че не е имал общо с Аша. Той пожела лека вечер на останалите и тръгна към замъка си.