Партито на Силиа

Елвира се ядоса и зашлеви Афсол с всичката сила, на която бе способна.
- Да запазим добрите си отношения?! - извика тя. - Това хрумна ли ти като идея преди да ме изгониш от замъка си, за да бъде доволна изгората ти? Не те интересува дали ще нараня незначителните ѝ чувства, но ти с лека ръка нарани моите? И след всичко това искаш да запазим нормални отношения? Наистина?

Юки дойде в покрайнините. Знаеше, че със сигурност бе закъсняла, но не я интересуваше особено. Най-много да беше пропуснала простотиите на лудия коняр.

- Евдемия и алчност са две думи, които не са съвместими. Тя никога не е искала злато. И колкото и злато да имаш не би ти станала съпруга. И това не е защото няма да имаш достатъчно, а просто защото се държиш повече от отвратително с нея.

Каво светна.
- Але Силия как ве аз са държа най яко и мило с тъпата курва ве. - обясливо каза Каво.

Афсол разтри бузата си.
- Елвира, знам че няма да ме разбереш. Колкото и пъти да обяснявам, че буквално нямах избор, няма да спреш. - въздъхна принцът. - Адски много съжалявам, че така трябваше да се случи, но беше неизбежно. Ако продължавах да отказвам, щяха да се случат много по-лоши неща.

Крисчън дойде в покрайнините. Поръчката, която следваше този път беше доста интересна, особено предвид факта, че нямаше как да я изпълни. Той не поздрави никого, вместо това застана встрани от останалите.

Силиа вирна вежда.
- Нима? Да я наричаш тъпа курва мило държание ли е?

Лилит забеляза странното поведение на Крисчън. Принципно поздравяваше тези идиоти, когато идваше. Тя се доближи до него.
"Какво ти е?", попита тя. "Забелязала съм, че си доста по-вежлив с присъстващите."

Каво говори.
- Але Силия ми тя е такваз ве ако доязди да ми става една яка булка ше я гледам ше става оважавана дама госпожа ама тя не ще и седи прост курвалък. - зверски каза Каво.

- Добре, а това значеше ли, че трябваше да ме изгониш? - продължаваше да крещи Елвира.

Крисчън поклати глава.
- Здравей, Лилит. Нищо, за което да се тревожиш. - отвърна той с усмивка. - Арус ми дава прекалено много задачи, изморен съм, реших просто да намина да ви видя.

Силиа поклати глава.
- И двамата знаем, че това не е така. Евдемия си е много добре и без твоята помощ и не е курва. Има си добро жилище, добър статут в обществото въпреки миналото си и достатъчно злато, за да не зависи от никого. Теорията ти пак се пропука.

Каво са пляска главата.
- Але Силия то ней тъй ве кво къще има курвата зандан ве само и са източват на анала там. - обясливо каза Каво.

Лилит въздъхна.
"Животът на слугите изглежда доста натоварен, наистина.", изрече тя.

Мъжът въздъхна.
- И на представа си нямаш... - отнесено отвърна той. - Вие как сте? Не изглежда като да съм изпуснал нещо ново, така като гледам.

Силиа въздъхна.
- Това са пълни глупости. - изрече принцесата и реши да го подразни малко. - Може и да си прав донякъде. Вероятно само Халон прави това.

Лилит сви рамене.
"Аз съм си добре, за другите не знам.", отвърна тя. "И да, не си изпуснал много. Поредните скандали."

Каво говори.
- Але Силия да ве курвата е много долна на булката на Курвито са качва иска да краде на Курвито булката то една булка да има миличкото и тъз тъпата курва да не киризи нещо. - зверски каза Каво и си напрай мусколите.

- Не, знам че не постъпих добре спрямо теб. - с горчива усмивка отвърна той. - Обаче ако беше останала, навярно щеше да нападнеш Аша и тогава щяха да искат от мен да взема някакви мерки, а аз никога не съм искал да те наранявам. Предпочетох да си ми ядосана и сърдита за това пред нещо друго.

Крисчън се засмя.
- Защо ли не се учудвам... - отвърна той. - Ако някой иска да изчезне безследно, дали земите отвъд Еритос биха били добра идея за укритие?