Партито на Силиа

Силиа въздъхна.
- Каво, нямам никакви намерения да правя секс с Евдемия. Тя не би приела подобно нещо, а аз не съм насилница, за разлика от теб. - изрече принцесата. - И нищо не искам, нямам намерение да убеждавам Евдемия да ти стане съпруга. Не съм толкова луда.

Каво са натъжи напрао са разплака мощно водопади падаха. Каво пада и става и плака тъжни океани кончо и Курвито и те падаха и ставаха и реваха обективни реки.

"По-добре си събери нещата и тихо напусни тези земи. Нищо добро няма да спечелиш от която и да е страна."

Силиа се плесна по челото.
- Няма нужда да преувеличавате толкова.

Каво много плака завалията напрао текнаха звездни реки кончо и Курвито и те плакаха тъжливо и крякаха мощно.

- Ако не я предупредя единствено ще направя ситуацията си още по-лоша, отколкото е сега. - отвърна Крисчън, поклащайки отрицателно глава.

- Изгубих теб, а това е едно от най-ужасните последствия от тази история. - въздъхна Афсол. - Не е минало толкова време, а имам усещането, че между нас зее огромна пропаст. Мога само да си представям колко по-зле ще стават нещата.

"Може да ти коства много.", изрече Лилит.

- Нямам особен избор, Лилит. - отвърна Крисчън и се запъти към мястото, където Юки стоеше, също странейки от останалите. - Трябва да говорим за нещо важно.

Елвира скръсти ръце.
- Е, не се изгоних сама, за да бъде съпругата ти доволна и да си живее спокойно. Сърбай си попарата и повече не ме занимавай. - изрече жената и отиде да си налее още вино.

Юки повдигна вежда, чувайки досадния глас на наемния убиец.
- Какво искаш? - студено попита жената.

Крисчън въздъхна.
- Няма особено лесен начин да ти го кажа, но... Приех поръчка онзи ден, оказа се че мишената си ти.

Раменете на Афсол увиснаха. Трябваше просто да се самоубие и да се приключва с този ужас. Той отиде да си налее чаша уиски.

Силиа обърна поглед към Юки и Крисчън и въздъхна. Проклетата лисица отново щеше да го занимава с поредната си опасна мисия.

Юки извъртя очи. Може би щеше да се притесни, ако беше някой друг, но вече познаваше този наемен убиец и знаеше, че силите му не се простират особено отвъд човешките и тези на елфите. Не беше истинска заплаха за нея.
- И? Това ли е? - незаинтересовано попита лисицата. - Надявам се осъзнаваш, че ако се опиташ, ще бъде последното, което някога си правил.

Каво киризи мъжката курва и са изплаши да не земе да му го бутне и на него ся и пак плака океани.

- Какво имаш предвид "и това ли е"? - повдигна вежда Крисчън. - Не се ли интересуваш кой те е поръчал? Разбира се, че не съм толкова глупав, че да се опитам да те убия.

Катрин приближи Елвира.
- Не си ли твърде жестока с горкия Афсол? Личи му, че се измъчва заради цялата тази история с този брак.

Елвира сви рамене.
- Не съм го накарала аз да се жени за тази дрипла. - отвърна Елвира. - Опитва се да ме залъгва още, но няма да му се получи.

- За това колко точно си глупав бих могла да споря. - все така незаинтересовано отвръщаше Юки, разглеждайки ноктите на едната си ръка. - Имам много врагове, защо бих се интересувала от някой, който дори не се осмелява да ме нападне лично? Очевидно е по-слаб, дори и от теб.