Партито на Силиа

Силиа скръсти ръце.
- Евдемия никога не ти се е правела, Каво. Имаше пълното право да ти откаже и ти отказа. Действията ти след това са си изцяло твои, Евдемия не е виновна за нищо.

- Защото в последствие осъзнах за кого става въпрос... - въздъхна Крисчън. Омръзна му да се преструва, така или иначе скоро щеше да се наложи да отиде при нея и да ѝ каже. - Поръчката, която приех бе да премахна любовницата на съпруга на някаква жена. Идвайки тук разбрах за кого всъщност става въпрос.

Каво говори.
- Але ней тъй ве Силия как ше отказва курвата ве то туй и е цялото нещо да е курва ве тряа да кляка и да ми лигави чепарете. - обясливо каза Каво.

Лилит се учуди и погледна Афсол и Елвира.
"Елвира ли са ти поръчали?", попита тя. "И кое те притеснява тук? Вярно, Афсол може и да се ядоса малко, но не съм сигурен дали би те наранил, за да не му се сърди госпожица Дърво. Това е лесно за изпълнение.", сви рамене жената.

- И защо да го прави? - попита Силиа. - Каво, много си противоречиш. Нали уж нямало да я насилваш, това си е точно такова нещо.

- Това дете няма да е от мен, тогава. Аз съм категоричен, че няма да я докосна.

Каво говори.
- Але не ве Силия ней тъй щото тя ней човек ами долна курва ве то дай уважавана добре ве добре ама тя ней. - обясливо каза Каво.

- Много си е уважавана даже. Евдемия няма проблеми с останалите жители на Еритос, Каво. - отвърна Силиа. - Не знам защо си хабиш силите за нещо, което никога няма да се случи.

- Елвира? - отвърна Крисчън още по-учудено, сетне осъзна как са прозвучали думите му. - Колкото и неприятно да би ми било и вероятно също да бях отказал ако това беше ситуацията, не би ми било изобщо трудно да убия Елвира. - засмя се той. - Поръчаха ми нашата добра приятелка Юки, но предполагам сама осъзнаваш, че по-притеснителното в ситуацията не е клиента, а нрава на поръчката ми.

Каво говори.
- Але Силия как ше има проблеми курвата като е долна ве на тях кляка да я помпят в гъзарете на мене са прай много е долна. - обясливо каза Каво.

Евдемия пресуши чашата си с бренди, сетне отиде да си налее още една. Чуваше Свинята с какви глупости тормози горката Силиа, но то това си беше типично за Каво.

Елвира кимна.
- Разбира се. Колкото беше категоричен, че няма и да се ожениш за нея. Виж, може и да можеш да залъгваш другите около себе си с тези думи, но мен няма да можеш.

Силиа се засмя.
- Това въобще не се случва, Каво. - изрече тя. - Трябва да се спреш с тези глупости, никой не им вярва.

"Какъвто и нрав да имаше поръчката ти, едва ли спокойно щеше да приеме новината, че е била поръчана.", засмя се Лилит. "Какво да ти пожелая... късмет, предполагам. Най-много да ти го "бутне" преди да те убие."

Каво говори.
- Але Силия сичкото селяндури са оплакват от нея ве. - обясливо каза Каво.

- Не залъгвам никого. - отвърна Афсол. - Ситуацията наистина е ужасна и скоро няма да се измъкна от нея, но не желая всеки път да споря с теб за това.

- Разбира се. Затова никога не сме чували подобни неща.

Крисчън се засмя, сетне сви рамене.
- Предполагам ще се наложи да разбера дали коняря е бил прав все пак... Бих предпочел да е без трансформирането в мъж и убийството след това, но уви. Дори не знам в какво се е забъркала този път, но предполагам е свързано с "палатът, който ще се вижда от замъка ѝ тук".

- Ами тогава да не се беше женил за нея. - изрече Елвира. - Кой ти е виновен?

Каво говори.
- Але Сисилия те при мене дояздиха да са оплакват ве напрао са пропищели от тоз курволък викат Каво тряа за булка да я зимаш и аз ше я зимам ама курвата ней дояздила само са прай. - обясливо каза Каво ама малко адски излиза.