Крисчън сви рамене. - Аз също бях там, не съм сигурен коя е "Луо Мейзъ", но поръчката дойде от нея. - отвърна той. Жената с онзи император нямаше ли друго име?
- Много интересно. По какъв начин да правиш секс с някого и после да ходиш да се оплакваш на някакъв човек, който няма нищо общо е доброта? Каво, в думите ти няма грам логика. - засмя се отново принцесата.
- Ако беше я поръчала другата, щях да се сетя по-бързо за кого става въпрос и да откажа. Уви, предполагам просто отлагам неизбежното. - отвърна Крисчън. - Не се и съмнявам, че отново ще бъда потърпевш на гнева ѝ, когато неминуемо се наложи да ѝ кажа.
"На Юки ще ѝ се наложи да измисли нещо. Или ще трябва да се отърве от онази жена или от теб.", изрече Лилит. "Не знам какви точно са плановете ѝ, но надали би се отказала от тях заради вас."
- Това пък грам не са мъжки работи, Каво. Изобщо даже. - изрече принцесата. - Продължавай с небивалиците си. Каквото и да казваш, Евдемия никога не би се съгласила да ти стане съпруга.
Каво киризи Силия много подозриливо и пръдна. - Але Силия не са яки и мили тез работи дето ше ги прайш ве няма да са качваш на нашта курва ти баща ти майка кво ше искаш да казваш на курвата да я зимаме за булка ве. - обясливо каза Каво.
"Не знам какво друго бих могла да ти кажа. То наистина звучи неизбежно.", изрече Лилит. "Ако не ѝ кажеш и не изпълниш поръчката, Луо Мейзъ ще недоволства. Юки пък не би приела добре новината, че са посмели да я поръчат. Трудна работа."
Силиа въздъхна. - Каво, нямам никакви намерения да правя секс с Евдемия. Тя не би приела подобно нещо, а аз не съм насилница, за разлика от теб. - изрече принцесата. - И нищо не искам, нямам намерение да убеждавам Евдемия да ти стане съпруга. Не съм толкова луда.
Каво са натъжи напрао са разплака мощно водопади падаха. Каво пада и става и плака тъжни океани кончо и Курвито и те падаха и ставаха и реваха обективни реки.
- Изгубих теб, а това е едно от най-ужасните последствия от тази история. - въздъхна Афсол. - Не е минало толкова време, а имам усещането, че между нас зее огромна пропаст. Мога само да си представям колко по-зле ще стават нещата.
- Нямам особен избор, Лилит. - отвърна Крисчън и се запъти към мястото, където Юки стоеше, също странейки от останалите. - Трябва да говорим за нещо важно.
Елвира скръсти ръце. - Е, не се изгоних сама, за да бъде съпругата ти доволна и да си живее спокойно. Сърбай си попарата и повече не ме занимавай. - изрече жената и отиде да си налее още вино.