Партито на Силиа

Юки повдигна вежда, чувайки досадния глас на наемния убиец.
- Какво искаш? - студено попита жената.

Крисчън въздъхна.
- Няма особено лесен начин да ти го кажа, но... Приех поръчка онзи ден, оказа се че мишената си ти.

Раменете на Афсол увиснаха. Трябваше просто да се самоубие и да се приключва с този ужас. Той отиде да си налее чаша уиски.

Силиа обърна поглед към Юки и Крисчън и въздъхна. Проклетата лисица отново щеше да го занимава с поредната си опасна мисия.

Юки извъртя очи. Може би щеше да се притесни, ако беше някой друг, но вече познаваше този наемен убиец и знаеше, че силите му не се простират особено отвъд човешките и тези на елфите. Не беше истинска заплаха за нея.
- И? Това ли е? - незаинтересовано попита лисицата. - Надявам се осъзнаваш, че ако се опиташ, ще бъде последното, което някога си правил.

Каво киризи мъжката курва и са изплаши да не земе да му го бутне и на него ся и пак плака океани.

- Какво имаш предвид "и това ли е"? - повдигна вежда Крисчън. - Не се ли интересуваш кой те е поръчал? Разбира се, че не съм толкова глупав, че да се опитам да те убия.

Катрин приближи Елвира.
- Не си ли твърде жестока с горкия Афсол? Личи му, че се измъчва заради цялата тази история с този брак.

Елвира сви рамене.
- Не съм го накарала аз да се жени за тази дрипла. - отвърна Елвира. - Опитва се да ме залъгва още, но няма да му се получи.

- За това колко точно си глупав бих могла да споря. - все така незаинтересовано отвръщаше Юки, разглеждайки ноктите на едната си ръка. - Имам много врагове, защо бих се интересувала от някой, който дори не се осмелява да ме нападне лично? Очевидно е по-слаб, дори и от теб.

- Не би ли искала отново да сте заедно? Това е фиктивен брак, Афсол не се интересува от съпругата си, съответно не би се сметнало за изневяра.

- Не бих бил толкова сигурен. - отвърна Крисчън, отдъхвайки си леко, изглежда лисицата нямаше намерение да го нападне, засега. - Поръча те някоя си "Луо Мейзъ", изглежда е съпруга на онзи твой император.

Юки спря да разглежда ръката си и се обърна рязко към наемня убиец.
- Онзи негодник ми е погодил номер? - гневно отвърна лисицата. - Не, не е възможно, той е под влияние на умението ми... Да не би там да има и друга като мен?!

- Бих искала, но вече е твърде късно. Да се занимава със съпругата си, мъже на тоя свят колкото искаш. - изрече Елвира. - Да си търси друга любовница щом иска.

Крисчън поклати глава.
- Не мога да ти отговоря на този въпрос, съжалявам. Единственото, за което знам е поръчката и името на клиента.

Силиа се приближи до Афсол.
- Добре ли си, батко?

- След като не знаеш, сега ще разбереш. Няма да оставя нещата така, идвай. - студено отвърна лисицата и тръгна към Калабрия, хващайки наемния убиец за китката и повлачвайки го със себе си.

Крисчън сви рамене, но последва Юки. Поне засега животът му изглеждаше в безопасност.

- Добре ли ти изглеждам? Елвира не желае да има нищо общо с мен и вече не знам какво да направя. - отвърна Афсол. - Искам да сме в добри отношения, но тя не желае.

Евдемия реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички без на тъпата Свиня и си тръгна.

Каво много са изплаши завалията мъжката курва да не доязди да му го бутне яко и си зе кончото и Курвито и тръгна да си прай башибозученето.

- Нормално. Това беше доста подло спрямо нея. Вслуша се в думите на съпругата си, която познаваш отскоро. - изрече Силиа. - Може би с времето на Елвира ще ѝ мине и ще намери сили в себе си да ти прости.

Серена въздъхна. Поведението на Каво пак бе било извън всякакви граници. Тя пожела лека вечер на останалите, след което си тръгна.

Афсол поклати глава.
- Съмнява ме, че ще се случи. - изрече той. - Нека се прибираме.

Силиа кимна и последва Афсол и Сандреа към замъка.