Търсене

Афсол реши да си върви и да се приготви за заминаването си.

- Да. - съгласи се Афсол. Не намираше смисъл да опровергава твърденията на Елвира повече. - Права си за всичко, което каза.

Афсол въздъхна. - А аз мислех, че искаш Аша да се разкара по-бързо. - отвърна той. - Вече не разбирам какви са желанията ти, съответно не бих могъл да ги изпълня, ако са толкова противоречиви.

- Тя може да желае много неща, но това, което иска няма да се изпълни. - отвърна Афсол. - След година ще може да се омъжи за друг, от когото да забременее.

Афсол поклати глава. - Май е по-добре да се надявам да си проваля мисията и да се спомина. Това вече наистина не се издържа.

- Като я открия, ще ти кажа. - отвърна Афсол.

Афсол въздъхна и поклати глава. - Имам чувството, че или изобщо не ме слушаш или чуваш онова, което искаш. - отвърна принцът. - Изморих се постоянно да ти обяснявам, че така трябваше да се случи, иначе щяха да се случат …

Очите на Афсол се разшириха от изненада. - Това пък как ти хрумна? Елвира, аз настоявам да поддържаме добри отношения, ти не желаеш. Това не е ли интерес към теб? - изрече принцът. - Нямам интерес към Аша, сватбата ми с …

Афсол въздъхна. - Ясно, няма да спреш. - отвърна унило той. - Няма как да ми омръзне нещо, към което първоначално не съм изпитвал интерес.

- Не виждам причина да правя това. Тя е последният човек, който искам да е с мен на това пътуване. - отвърна Афсол. - Елвира, моля те, вече спри с това.

Афсол въздъхна отново. - Да, нормално е, когато съпругата ти наистина е бременна, а Аша определено не е, затова моля те, спри с тази глупост. - отвърна принцът. - Казах ти какво породи в мен поне малко щастие, от както с…

Афсол вече не знаеше какво да прави с Елвира и поведението ѝ. - Нищо такова не се е случило, Елвира. - отвърна принцът. - Малката ми доза щастие идва от факта, че тази вечер заминавам на мисия и ще си отдъхна поне малко.

Афсол тежко въздъхна. - Това от къде го измисли?

Афсол дойде на партито и изглеждаше малко по-щастлив от обикновено.